Честит празник!

Нещо, което силно ме впечатли. Авторът е Георги Божинов:
"... Веднъж дори се случи така, че нямаше какво да ям. Беше за малко време, но така се случи наистина. Помощ отникъде. Тогава посегнах към хляба на Сура – няколко крайни корички, спечени на кокал. И докато опитвах да ги строша със зъби, той стоеше отсреща и ме гледаше внимателно. Като човек ме гледаше. Оттогава – запомних това, - точно оттогава той започна да ми оставя крайните корички. Сам изяждаше останалото, после мишкуваше около кошерите, ловеше скакалци из поляната. Но тия корички не пипаше. Преди си изяждаше всичко – сега оставяше. Казвам самата истина. Не зная какво беше това. Може би човещина някаква кучешка. Или – да го кажем по-точно – кучещина човешка, непонятна за човека и неосъзната от кучето. Казвам само, че не зная какво беше, и не го узнах. Но така беше...”

Честит празник, приятели!
Бъдете здрави и много щастливи!

Свобода, доброта...... прекрасно!

Без име...

Без име се родих...
Без име ще си ида...
На душата мисля...угодих.
И все" това...ми стига.

Живот...-прекрасен дар.
И роб познах,и господар.
Студът ме пари...,после жар.
И все" това...ми стига.

Тъга и радост...
Слънце,люта зима...
Сърцето живо,душа неукротима...
И все" това...ми стига.

Умората познал...-в дела,терзания и грешки.
В съня потъвах с лекота...,
облякъл детските си дрешки.
И все" това...ми стига.

Пътувайки от век на век.
Във форма често...на човек.
Избирах път... -трънлив ,не лек.
И все" това... ми стига.

Съдбата ми...-безкрайност във слова.
Сърцето е гнездото...
Душата ...първите крила.
И все" това...ми стига.

Да...това ми стига.
Дава ми...Мига.
Смисълът ми дава...
Свобода...,Любов и Доброта.

За теб, мило форумче! Толкова много ми даде!

Преди около седмица намерих малко, изхвърлено кученце, вероятно на не повече от 45 дни. Лежеше неподвижно пред двора ми. В началото помислих, че е сакато. Взех го на ръце и го огледах - външно, нещо особено. Беше момиченце, което изобщо не реагира. Оставих го на прикрито място, оставих му храна и вода и се отдръпнах. След десетина минути отидох да видя какво става. Нямаше и следа от храната, водата и кутрето. Помислих си най-лошото, но го видях. Дори не ходеше, а се придвижваше с подскоци. Очевидно милото е било ужасно гладно и обезводнено. От тогава го храня три пъти на ден и редовно му давам водичка. Но не мога да го прибера у дома, защото моите две кучета са агресивни. Кученцето е  страхливо, очевидно, е било малтретирано.  Но пък е много игриво. Ако някой прояви интерес към него, моля да ми пише.

Да посрещнем с обич и надижди пролетта!