Форумът замря, а толкова нещо научих от него.
Без особена надежда, че ще получа отговор на интересуващия ме въпрос, ще попитам, все пак.
Интересува ме, до каква възраст продължава нагонът за продължаване на рода при мъжките кучета.
Моят Зоро преди по-малко от месец навърши 9 години. До сега страдаше, когато Лия, женската ми, беше разгонена, а не го допускаше до себе си. Сега тя отново е разгонена, а той изобщо не и обръща внимание.
Каква би могла да е причината? Дали пък Зоро не е болен...

Честит Ивановден на всички празнуващи..... ако има такива!

Когато и както мога, храня бездомните кучета.
Желая на всички тях, да намерят своите обичащи ги семейства! Нали на Коледа стават чудеса!

Внучета и кучета

Горкият Форум! Той е като изоставено от родителите си дете!
А беше толкова добър и изпълнен със съдържание. Ако беше човек, а форумът се прави от хора, бих го нарекла и талантлив!
Жалко!

Честит празник!

Нещо, което силно ме впечатли. Авторът е Георги Божинов:
"... Веднъж дори се случи така, че нямаше какво да ям. Беше за малко време, но така се случи наистина. Помощ отникъде. Тогава посегнах към хляба на Сура – няколко крайни корички, спечени на кокал. И докато опитвах да ги строша със зъби, той стоеше отсреща и ме гледаше внимателно. Като човек ме гледаше. Оттогава – запомних това, - точно оттогава той започна да ми оставя крайните корички. Сам изяждаше останалото, после мишкуваше около кошерите, ловеше скакалци из поляната. Но тия корички не пипаше. Преди си изяждаше всичко – сега оставяше. Казвам самата истина. Не зная какво беше това. Може би човещина някаква кучешка. Или – да го кажем по-точно – кучещина човешка, непонятна за човека и неосъзната от кучето. Казвам само, че не зная какво беше, и не го узнах. Но така беше...”