BG Dog Forum.com - Форум за кучета. Породи Кучета - Какво трябва да знаем за кучето - Произход, анатомия, физиология, поведение и др
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
23.10.2017 11:55:16

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
РЕКЛАМА :
25899 Публикации в 833 Теми от 1215 Членове
Последен член: Dessi
* Начало Помощ Търси Вход Регистрация
+  BG Dog Forum.com - Форум за кучета. Породи Кучета - Какво трябва да знаем за кучето - Произход, анатомия, физиология, поведение и др
|-+  Породите кучета по света
| |-+  Белгийски овчарки
| | |-+  Белгийската овчарка-малиноа
« назад напред »
Страници: [1] Изпечатай
Автор Тема: Белгийската овчарка-малиноа  (Прочетена 2185 пъти)
mehelar
Потребител
*
Публикации: 3


Ел. поща
« -: 01.12.2013 19:26:18 »

Белгийската овчарка-малиноа
Предговор “Модата е нещо красиво, което става грозно. Изкуството е нещо грозно, което става красиво”- казвала Коко Шанел. Белгийските овчарки имали късмет да не бъдат наистина никога на мода. Късмет ли? Ами да, защото най-бурните страсти са най-кратки и днешните любимци се забравят на следващия ден. Това се отнася и за кучетата. Въпреки модните тенденции, увлечения и други "медийни трикове", съществуват трайни и истински ценности. Белгийските овчарки са от тази категория. А между тях Малиноа става все повече и повече престижна порода. Дълго време засенчена от дългокосместите си събратя, Малиноа се смяташе за "бедната роднина" на породата си. Но от няколко години насам невзискателността й, дискретния й екстериор и фантастичните възможности в работата с нея я издигнаха в йерархията на белгийските овчарки дори по-високо от елегантните Грьонендал и Тервюерен. Годишното преброяване на Централната организация за кучета отчита по-бързо увеличение на популацията на Малиноа за разлика от другите дългокосмести белгийски овчарки. Постепенно това количествено предимство повлиява и на публичното й признание. Малиноа, това куче е кучето на 90-те год. А вероятно ще стане и куче на 2000 г. Истинските любители на Малиноа знаят, че тази популярност има и своя обратна страна. Всяка раса, отглеждана масово, в крайна сметка губи придобитите качества от продължителния селективен подбор. За щастие, качеството на породата Малиноа яростно се защитава от поклонниците й, и още повече от стриктните критерии за селективен подбор. Още от самото й създаване Малиноа се отличаваше с блестяща работоспособност. Днес победите й не само на ринга, но и в други дисциплини- защита и аджилити направиха от това куче истински престижен символ за всички белгийски овчарки. Трябва да се признае, че на Малиноа й е необходимо само да се приобщи към нещо, за да стане стане шампион в тази категория. Тези все по-големи и от година на година по-известни резултати превърнаха Малиноа в предпочитаната порода в средите на професионалните кинолози. С изключение на привържениците на външния вид, все още предпочитащи кучета с плашещ вид, по- голямата част от охранителите избират Малиноа за свой партньор. Въпреки, че е по-дребна в сравнение с другите, Малиноа е далеч по-ефикасна в екстремални ситуации. Тази раса заслужи доверието на белгийците след като стана незаменим помощник на административните служби в страната. Полиция, жандармерия, армия, митница - навсякъде, където я използват, Малиноа постепенно замени Немската овчарка. Дори в дисциплината следа, която дълго време й беше ахилесова пета (не защото има лош нюх, а защото е по-раздразнителна), Малиноа постигна най-добри резултати. Няма да забравим и хората, пострадали от земетресения, спасени от овчарки Малиноа между които ще споменем само знаменитата Пиа. Интелектът й, поддатливостта в дресирането и подвижността й са вече признати навсякъде и от всички. Но за любителите й Малиноа има и други достойнства. Искам да спомена за фантастичната й дарба на куче-компаньон, куче-партньор, куче-приятел. Да имаш Малиноа е нещо повече от това да си имаш куче-пазач, спортно куче или обикновенно живо същество. Да го имаш означава да притежаваш едно истинско куче-компаньон, което не само блестящо ще се представи на площадките за дресиране и изложбите за кучета, но ще изживее истинска радост - един живот споделен със стопанина си. Повечето стопаните на Малиноа и преди са имали кучета, но от друга порода. Повечето от тях са избрали Малиноа, изхождайки от критериите за отглеждане на тази порода. И тя вече става "тяхната". Защото се е развивала независимо от своите дългокосмести събратя, защото е придобила несравними качества в работата с нея, защото е резултат на гениалното столетно развъждане, защото Малиноа е приятел, който живее като гледа непрекъснато този, когото обича. За това и поради хиляди други причини, Малиноа заслужава напълно уважението и възхищението ни.                                               Извадката е от книгата на Клер Дюпюи "Малиноа"
Активен
mehelar
Потребител
*
Публикации: 3


Ел. поща
« Отговор #1 -: 02.12.2013 08:57:28 »

Произход и история

Преди да започна разказа за увлекателната и бурна история първо на белгийските овчарки, а после и на Малиноа, искам да подчертая чувствата и гордостта, които сигурно ще обхванат днешните любители на тази порода като се споменава за блестящото й минало.
Защото стопаните на Малиноа имат - в "муцуната" на кучето си - резултат на поне стогодишно качествено, впрочем какво говоря, направо гениално развъждане.
Наистина белгийските овчарки са извадили късмет като през този силно техничеки 19 век са имали най-яростните и най-страстните защитници, които една порода може да си поиска: Реул, Вандер Сникт, Хюгебарт, Хюг и мнозина други, които осигуриха за овчарките си здрава и солидна основа, която се използва и днес. Искам всеки да вижда в Малиноа не само любимия си приятел, но и резултат на интелекта, на ерудицията, на настойчивостта и хиляди други качества на създалите го кинолози.


Генезис

В края на 19 век навсякъде в Европа започва да се структурира хилядолетната, но съвсем наскоро официално призната наука кинология. Французите селекционират своя собствена овчарка (разделена на две категории: дълъг косъм, Бриар; къс косъм, Босерон). Англичаните налагат естетиката на Коли. Германецът Фон Щефаниц ръководи селекцията "deutsche Schaferhund".
В този необикновенно богат на събития период прочутият белгийски професор-ветеринар Адолф Реул (вдъхновен от постигнатото от съседите) решава да създаде белгийска овчарка. Други се присъединяват към него и така се създава Клуб на белгийските овчарки, а на 15 ноември 1891 г. във ветеринарното училище в Кюрегем се събират кучета, които по-късно ще станат прототип на породата.
Адолф Реул ще си спомня по-късно с насмешка за това събиране. От 117 кучета, малко са тези, които си приличат, а избран за основа стандарт (средна големина, изострена муцуна, триъгълни уши, прав гръб) е по-скоро пророческа интуиция на професора и на сподвижниците му, отколкото прилика на кучетата. Стига се до решението: бъдещата раса ще е разделена на 3 категории според качеството на косъма: дълъг или средно-дълъг; твърд; къс. Всички цветове (черно, мръсно сиво, кафяво, рижо, тигрово…) се приемат, независимо дали имат или не бели петна. Клубът, благодарение на членуващите ветеринари и просто любители, започва активно да събира данни за овчарки на територията на Белгия.
Първия стандартен признак, освен физически характерстики (удължена глава, изострена муцуна, широк гръден кош, здраво телосложение…), проличават и определени умствени характеристики, което е много важно. От самото начало се изисква белгийската овчарка да има вродени способности на "пазач на стадото и на имението", и да бъде "страстен и упорит защитник на своя стопанин." Още през 1891 година Клубът на белгийските овчарки организира първото съзтезание за работни кучета от тази селекция.
Това е доказателството за непоколебимата воля на създателите на породата. Волята, която по-късно се изтъква в написаното от големия Шарл Хуг: «Белгийските овчарки трябва да се смятат за надарени, и никой после да не ни упрекне, че създадохме раздразнителни и глупави кучета, след като искахме да имат по-леки глави, без да мислим какво има в тях - с други думи да предпочитаме овчарки с красиви, но празни глави.»
Без съмнение тази политика, насочена за съхранение на качествата необходими за работа с кучето, е най-важния залог за днешните успехи на Малиноа.
1897: развитието се забавя. Единствените направили забележим напредък, както в качеството така и в количеството си, са овчарки с "дълъг черен косъм". Като отражение на различните мнения е главното разногласие, което противопоставя Луи Вандер Сникт (Главен редактор на списание "Лов и Риболов", "говорител" на ССВВ) и Луи Хюгебарт, ревностен любител на кучета с къс косъм. Първият смята, че всички усилия трябва да се насочат към развитието на порода кучета с черна козина, независимо от дължината на косъма, тъй като те повече си приличат, което значи, че са "омологабни" (целта е да бъдат признати от Кралското Общество Сент-Юбер). Вторият не е съгласен, като говори за особенно надарени кучета от Кампин с къс риж косъм. Той предлага привържениците на черни кучета да ги наричат Грюнендал, а неговите "Кампиноа” или така, както си поискате", но всички да запазят името белгийски овчарки (решение, променено през 1909 - "Малиноа" вместо "Кампиноа"). През 1899 според стандарта ще се признават само кучета с дълъг черен и къс риж косъм. От тук нататък кучета с къс черен косъм няма да се признават. За тях ще се говори официално и неофициално, също както и за тигровите ( непретенциозните холандци ще признаят тези кучета за своя собствена овчарка). Само ще посочим, че при кръстосване на Грюнендел и Малиноа - забранено днес - се раждат кученца с къс черен косъм, но въпреки, че са истински белгийски овчарки, надарени с всички качества на породата си, няма да се признават и ще се смятат за обикновени помияри.

Извадката е от книгата на Клер Дюпюи "Малиноа"
Активен
Страници: [1] Изпечатай 
« назад напред »
Отиди на:  

Аудиосказки | Детские поделки | Детски сайт | Резервоари за вода