BG Dog Forum.com - Форум за кучета. Породи Кучета - Какво трябва да знаем за кучето - Произход, анатомия, физиология, поведение и др
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
25.07.2017 22:32:54

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
РЕКЛАМА :
25896 Публикации в 833 Теми от 1215 Членове
Последен член: Dessi
* Начало Помощ Търси Вход Регистрация
+  BG Dog Forum.com - Форум за кучета. Породи Кучета - Какво трябва да знаем за кучето - Произход, анатомия, физиология, поведение и др
|-+  Породите кучета по света
| |-+  Сетери
| | |-+  Ирландски червено-бял сетер
« назад напред »
Страници: [1] Изпечатай
Автор Тема: Ирландски червено-бял сетер  (Прочетена 5471 пъти)
Иван Панайотов - vano
BGDOGFORUM
Потребител
***
Публикации: 3697



WWW
« -: 03.07.2009 21:02:24 »

Ирландски червено-бял сетер
(Irish Red and White Setter)



FCI номер на стандарта:  330 от 15.06.2005 г.
Произход: Ирландия
Дата на публикация на валидния оригинален стандарт: 19.04.2005 г.
Предназначение на породата: Най-желания компаньон и приятел в къщи и на полето. Ирландският червено-бял сетер е порода преди всичко за полето. Стандартът е така поставен, че всеки съдия трябва да интерпретира преди всичко тези параметри и да отсъди от гледна точка на работните способности.
Класификация по FCI:  
Група   7 - Кучета, работещи със стойка
Секция   2 - Британски и ирландски кучета, работещи със стойка, и сетери
Подсекция  2 - Сетери

С работни изпитания       
   
Кратко историческо резюме:
Ирландският сетер вероятно получава своето признание в средата на 17-ти век. Извън границите на Ирландия, не се знае добре че съществуват две разновидности на сетера, но е сигурно че червено-белият сетер предхожда другия и чрез прецизна селекция е поставил началото на червените сетери. Когато ирландските сетери били представени, малко след средата на 19-ти век, господствало голямо объркване по отношение на цветовете им. В края на 19-ти век, червеният сетер съществено засенчва червено-белия, който въпреки, че е по древен е намаляваща разновидност. През 20-те години на 20-ти век е направен опит да се възроди породата. През 1944 г. популярността и се възстановява чрез създаването на клуб с доста членове и изложби в Ирландия. Съвременният клуб "Общност на червено-белите ирландски сетери" е създаден през 1981 г. и благодарение на неговите усилия и линия на действие в момента популярността на породата е възстановена в национален и световен мащаб. Червено-белият ирландски сетер, в конкуренция с останалите породи, работещи със стойка, днес дава доста шампиони на полеви изпитания и изложби.

Общ вид:
Силно, уравновесено и хармонично, без да е тежко; По-атлетично, отколкото изящно, ирландският червено-бял сетер е куче, преди всичко за полето и би трябвало да се оценяват най-вече работните му способности.

Поведение и темперамент:
Аристократично, живо и интелигентно, приятелски настроено куче, криещо в себе си решителност, смелост и усърдие. Червено-белият сетер е много дружелюбно, лесно обучаемо ловно куче, на което може да се разчита.

Глава:
Широка, спрямо пропорциите на тялото.
Черепна област:
Череп: Куполовиден, без изявена окципитална изпъкналост, както е при ирландския червен сетер.
Стоп:Добре изразен.
Лицева област:
Муцуна: Изчистена и квадратна.
Челюсти:Челюстите са еднакво или почти еднакво дълги.
Зъби: Нормални зъби; идеална ножична захапка; клещовидната захапка е приемлива.
Очи: Тъмен лешник или тъмно кафеви; кръгли, леко изпъкнали, без трети клепач.
Уши: Разположени на нивото на очите, и доста назад, висящи, прилегнали по главата.

Шия:
Средно дълга, много мускулеста, но не много дебела, леко извита, без всякаква тенденция за голяма гуша.

Тяло:
Силно и мускулесто.
Гръб: Трябва да е силен и много мускулест.
Гърди:Дълбоки, с добре извити ребра.

Опашка:
Умерено дълга, недостигаща скакателните стави, силна в основата, изтъняваща до фина в края; не изглежда провлачена и се носи на или под нивото на гърба.

Крайници:
Добре замускулени и жилести, със здрави кости.
Предни крайници:
Плешки: Добре разлети назад.
Лакти: Свободни, никога завъртени навътре, или навън.
Подрамене: Прави и жилести, със здрави кости.
Метакарпуси: Силни.
Задни крайници:
Широки и силни; задните крайници от бедрата до скакателните стави са дълги и мускулести.
Колене: Добре сгънати.
Скакателни стави: Доста ниски, не са завъртени нито навън, нито навътре. От скакателните стави до лапите - умерено дълги и силни.
Лапи:
Стегнати, с обилна козина между пръстите.

Походка и движения:
Когато се движи тръс, с дълги крачки, много жива, грациозна и ефективна. Главата се държи високо, задните крайници оттласкват равномерно и мощно. Предните крайници се движат с добър разкрач напред и остават ниско. Гледани отзад или отпред при движение предните и задните крайници, под скакателните стави, трябва да са перпендикулярни на земната повърхност, без да се кръстосват или преплитат отпред, или отзад.

Козина:
Косъм: Дълъг, копринен, фин косъм, наричан "украсяващ" по задната част на предните и задните крайници, и външната страна на ушите. Също така има умерено количество косми по хълбоците, стигащи до гърдите и гърлото под формата на ресни. Цялостно, украсяващите косми са прави, гладки и не са къдрави, но леко начупване на косъма е приемливо. Опашката трябва да е покрита с по-дълъг украсяващ косъм. По всички останали части на тялото, косъмът трябва да бъде къс, гладък и прав, без да е къдрав.
Цвят: Основен бял цвят с едноцветни червени петна (без "острови" в червения цвят), като и двата цвята трябва да са максимално контрастни. Приемат се ситни петна, но не така наречените смесени косми, на муцуната, лапите, предните крайници до лактите и задните крайници до височината на скакателните стави; петънца и капчици по всички други части на тялото са силно нежелани и са дисквалифициращ недостатък.

Размери:
Желана височина при холката:
Мъжки 62–66 см;
Женски 57–61 см.

Недостатъци:
Всяко отклонение от гореизложените параметри трябва да се разглежда като недостатьк, сериозността на който се оценява според неговата степен.

Сериозни недостатъци:
- Всяко куче несъответстващо на височината от стандарта.

Дисквалифициращи недостатъци:
- Кучета показващи агресия;
- Мъжки, нямащи два нормални тестикули;
- Макар, че петънцата (не смесените косми), са допустими върху, муцуната, лапите, предните крайници до височината на лактите и задните крайници до височината на скакателните стави, ясни и прекомерно шарени, капчици и петънца по всички други части на тялото са неприемливи и се явяват дисквалифициращ недостатък.

Забележка: Мъжките екземпляри трябва да имат два нормално развити тестиса, напълно спуснати в скротума.
Активен

Само две неща са безкрайни - Вселената и човешката глупост, като за първото не съм сигурен.
Алберт Айнщайн
Иван Панайотов - vano
BGDOGFORUM
Потребител
***
Публикации: 3697



WWW
« Отговор #1 -: 03.07.2009 21:02:56 »

Кратка история на породата ирландски червено-бял сеттер

Историята на сетера може да бъде проследена до няколко века. Той е бил известен в Англия и Ирландия колкото пойнтера, но негови предшественици са спаниелите, и няма съмнение в това, че различните видове спаниели са дали началото на сетерите. През 1570 г. Д-р. Caius, пишещ за ловните кучета, казва че "хората ги наричат с общо име "Спаниели", а когато стане дума за цвета, казват: "Голяма част от тяхната козина е бяла, и ако имат някакви петна, то те обичайно са червени, и достатъчно големи"".

Затова може да се предположи че първите птичари са били бели с големи червени петна.

Ирландският червено-бял сетер не е “нова” или „изкуствена” порода, а си има история, датираща от средата на 18-ти век, когато е бил доста разпространен, много повече от червения сетер. Логично е да мислим че първоначално пораодата е била бяла с червени петна и чрез селекция на кучета с преобладаващ червен цвят е създаден червеният сетер. Тази теория малко или много се потвърждава и от факта, че доста години в поколенията на червения сетер неизменно са се появявали и червено-бели кученца. В някои съвременни линии червени сетери все още се появяват малки с бяло на гърдите и по лапите, а и стандарта на червеният ирландски сетер го позволява.

Исторически червено-белите сетери се обособяват като отделна порода от червените или червените с бели петна сетери не поради окраската, а заради работните си способности.

В онези времена хората са били ограничени в своето придвижване и в процеса на развъждане се използвали всички качествени кучета, които са им били под ръка, независимо от цвета. Кучетата живеели в големи количества из именията, а трудностите за пътуване възпрепядствало обмена на кученца. Действително, мнението, че червения и червено-белият сетер са една порода, преобладава в Ирландия до края на 18-ти век.

През следващото столетие добрите кучета били високо ценени. Полковник Millner в своята книга „Ирландският сетер” казва че цената на куче, това е приблизително около 1820 г.,  е средно 15-20 гвинеи. Ако приемем, че средната работна заплата е била 1 шилинг на седмица, то това се равнява на около 300 седмични надника (1 гвинея = 21 шилинга).

Известни развъдчици от 1775 до края на 19-ти век:

Някой от много-известните развъдчици, които имали червени и червено-бели сетери в периода от 1775 г.  до края на 19-ти век били:

Reverend Mahon от Касългар: притежавал и работил с червено-бели сетери.

Фамилия Rossmore от Росмор Касъл, графство Монахан: Фамилията, която създала отделна линия червено-бели сетери в средата на 18-ти век и я съхранила и през 20-ти век. Сред собствеността на семайството съществуват много картини на тези кучета.

Yelverton O'Keefe: Имал няколко отлични червено-бели сетери, които били много известни със своите работни качества.

Госпожица Lidwell - дрруг известен развъдчик, която често отхвърляла предложения за връзки  от други развъдници. Нейните кучета Old York и Young York, и двете червено-бели, били видяни от Edward Laverack, но тя не му позволила да ги използва. Развъждала е и червени и червено-бели сетери. Кучето Hutchinson's Bob произлиза от нейни кучета.

Мистър Maurice Nugent O'Connor: Притежавал линя сетери приблизително по същото времето, като при него преобладавали червени сетери с бели петна.

Мистър Latouche от Харистаун: Също притежавал линия от червени сетери с бели петна.

Сър Francis Loftus от планината  Лофтъс , графство  Килкени: Развъждал линия предимно от червено бели сетери приблизително от 1817 до 1840 г., като три от неговите сетери са изобразени на много известна картина.

През 1863 г. на изложба в Дъблин, са представени и двете разновидности сетери, но по това време червеният сетер вече бил застигнал по популярност червено-белия, което се дължи и на повишената мода на червения сетер в САЩ, и на края на доминацията му в Ирландия. През 50-те години на века популация на червено-белия сетер драстично намаляла, но все пак нейното развъждане продължавало в ограничени количества, най-вече заради работните им качества.

Възраждане

Възраждането на ирландския червено-бял сетер започва след Първата Световна война най-вече благодарение на усилията на преподобния Noble Houston от Болинахинч, графство Даун.

Преподобният  Houston: По време на войната 1914-18 г. Той бил армейски свещеник и когато се завърнал в къщи той видял че  почти всички хубави кучета били изчезнали. Съхранението на поголовието по време на войната се оказало необичайно сложна задачи и развъждането на кучета за лов фактически било преустановено.

Преподобният  Houston имал желание да започне наново и в това си свое желание бил подкрепен от д-р Elliot, който живеел в дома Eldon, и това название става представка на много от неговите кучета. В Монахан били останали няколко кучета и от там те получили кучка на име Gyp (по-късно Eldon Gyp). Тя била без петна но от връзка на червено-белия County Cavan и червена кучка. Тя била заплодена с Johnnie на мистър Evatt, а след това и с Glen of Rossmore. От получените кучила била създадена линията на мистър Houston, която е свързана със съвременните сетери чрез развъждането на госпожа Cuddy Knockalla. Някой от много известните кучета от това развъждане като Unagh, Blanco, Cohan и Bobs of Derryboy, присъстват в съвременните родословия. Bobs е участвал на няколко изложби и е бил много-добро куче.

В началото на 40-те години преп. Houston, по това време вече възрастен, е писал на г-жа Cuddy (тогава г-жа Clarke) относно нейният интереса към червено-белите сетери.

Общество на Ирландския червено-бял сетер: През 1944 г. е сформирано обществото на Ирландския червено-бял сетер, целите на което били:
- Поддържане на  работните качества на породата със всички възможни способи;
- Стимулиране развъждането, наблягайки на работните способности;
- Гарантиране, че класирането на тези кучета на изложби ще става на база оценка на техните работни качества.

Lord Rossmore: неговата фамилия е била свързана с породата в продължение на 200 години, написва на г-жа Cuddy за новото общество и следните правила:

„ Окраската на червено-белия ирландски сетер – е много важна. Бялото трябва да преобладава и формира основният цвят. Червеното трябва да присъства във вид на големи петна и трябва да е наситено, не по-малко, отколкото при червения ирландски сетер. Границата между червеното и бялото трябва да бъде ясно определена, въпреки че граничната линия може да бъде неправилна. Никога не трябва да има постепенно смесване на червения и белия цват. На главата трябва да има червено петно, но шията трябва да е бяла. Ушите трябва винаги да са чисто червени. Не трябва да има червени капчици и пръски по тялото, но по носа и долната част на крайниците са допусрими. Опашката може да бъде изцяло бяла, но е за предпочитане да има червено петно на нея.”

Този коментар на Лорд Rossmore, фамилията на който е свързана с червено-белия сетер в продължение на 200 години, се записва като забележката относно цвета и в стандарта.

Госпожа Cuddy: е била назначена за секретар на обществото. Обществото наистина се опитало да популяризира породата, но без голям успех, и в течение на времето се разделя с много от своите фенове.

Госпожа Cuddy ,единствена, продължила развъждането водейки подробни записки, които се оказали безценни за утвърждаване на породата. Госпожа Cuddy оказала основно съдействие за съхранение на породата през 50-те и 60-те години на XX век. Тя произвела своето последно кучило през 1977 г. от връзката на  соята кучка Gaye of Knockalla и Glenkeen Sandy – червен мъжки с не много бяло. Кучилото се състояло от: Harlequin of Knockalla, който отишъл при Ann и Alan Gormley, Hickory of Knockalla (почти чисто бял), който отишъл при Terry O'Leary и Hawk of Knockalla (червен с бели петна), станал собственост на Sean Walsh.

Dermot Mooney : Dermot произлиза от семейство, в което кучетата играят важна роля. През 1966 г. той получава своея първи червено-бял женски сетер, на име Charleville Beauty. Заплодил я с Kilshannig Ranger (червен сетер). От връзката получил Tristar, която заплодил с Pat Keenan's Glenkeen Sandy (червено куче с големи бели петна). От тях произлязла Winnowing Breeze, която през 1978 г. била заплодена с F.T.C.H Moanruad Brendan. От тази връзка били получени 5 червено-бели кученца, и това се оказва клщчов момент  - много от тях се явяват предци на съвременните червено-бели сетери, особено Winnowing Grouse, която умира през 1984 г.

Willy Gaynor:  През 1969 г. той прочел, че ирландскя червено-бял сетер е изчезнал. John Nash, известен развъдчик на червени сетери, му казал че г-жа Maureen Cuddy повече не развъжда никакви червено-бели сетери, но че все още Dermot Mooney се опитва да поддържа породата. John Nash също така му дал имената и адресите на няколко човека, които имали такива сетери, но не се интересували от развъждане. От един от тези хора Willy Gaynor купува кучка Duchess, от която произвел кучка, която дал на  г-жа Cuddy - Gaye of Knockalla. През 1977 г. Г-жа Cuddy заплодила кучката с Glenkeen Sandy, който е от нейното известно кучило „H”.

John Kerr (Rushfield): Джон, родом от Колерейн, графство Дери, понастоящем живеещ в Шотландия, развъждал червено-бели ирландски сетери в продължание на 30 години. В самото начало Джон с всички сили се стремял да съхрани правилният тип и окраската и постоянно пътешествал из Ирландия, за да събира кучета. Finn of the Fairy Host било червено куче, с бяло на носа, гърдите и краката. Finn бил син на Waydown Sandy, който бил така също и производител на Patricia of Killone. Джон успял да развие много добра линия работни червено-бели сетери, които по тип и окраска били точно като описаните от Лорд Rossmore. Джон става и вдъхновител и вдижеща сила на шотландския клуб на червено-белият ирландски сетер. Неговата кучка Rushfield Whin е основоположник на развъдник Brennan във Ферманах.
Активен

Само две неща са безкрайни - Вселената и човешката глупост, като за първото не съм сигурен.
Алберт Айнщайн
Иван Панайотов - vano
BGDOGFORUM
Потребител
***
Публикации: 3697



WWW
« Отговор #2 -: 22.12.2009 23:03:40 »

Малко снимки от нета







Активен

Само две неща са безкрайни - Вселената и човешката глупост, като за първото не съм сигурен.
Алберт Айнщайн
Иван Панайотов - vano
BGDOGFORUM
Потребител
***
Публикации: 3697



WWW
« Отговор #3 -: 22.12.2009 23:04:33 »









Активен

Само две неща са безкрайни - Вселената и човешката глупост, като за първото не съм сигурен.
Алберт Айнщайн
Иван Панайотов - vano
BGDOGFORUM
Потребител
***
Публикации: 3697



WWW
« Отговор #4 -: 22.12.2009 23:05:58 »











Активен

Само две неща са безкрайни - Вселената и човешката глупост, като за първото не съм сигурен.
Алберт Айнщайн
Иван Панайотов - vano
BGDOGFORUM
Потребител
***
Публикации: 3697



WWW
« Отговор #5 -: 04.09.2010 09:25:09 »

TIRIM LOCH'S MACANTACHT





Активен

Само две неща са безкрайни - Вселената и човешката глупост, като за първото не съм сигурен.
Алберт Айнщайн
д-р Светла Колева
Администратор
Потребител
*****
Публикации: 306



WWW Ел. поща
« Отговор #6 -: 02.07.2013 15:51:25 »

Breed judging at the 2013 WKC Dog Show

http://www.westminsterkennelclub.org/videos/Breed%20Judging/2013/Sporting/vid:2624928
Активен

Страници: [1] Изпечатай 
« назад напред »
Отиди на:  

Аудиосказки | Детские поделки | Детски сайт | Резервоари за вода