BG Dog Forum.com - Форум за кучета. Породи Кучета - Какво трябва да знаем за кучето - Произход, анатомия, физиология, поведение и др
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
19.10.2018 09:39:34

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
РЕКЛАМА :
25902 Публикации в 833 Теми от 1235 Членове
Последен член: bo4kataBG
* Начало Помощ Търси Вход Регистрация
+  BG Dog Forum.com - Форум за кучета. Породи Кучета - Какво трябва да знаем за кучето - Произход, анатомия, физиология, поведение и др
|-+  Български породи кучета
| |-+  Овчарските кучета в България
| | |-+  Каракачанско куче
« назад напред »
Страници: [1] 2 3 ... 24 Изпечатай
Автор Тема: Каракачанско куче  (Прочетена 64819 пъти)
Иван Панайотов - vano
BGDOGFORUM
Потребител
***
Публикации: 3697



WWW
« -: 29.06.2009 20:49:18 »

Истината за каракачанското куче

Цитат
"Ми кучета? - Стигат нашите. Само КАРАКАЧАН стига. Другите няма и да посмеят. Тяхна работа ли е вълк дагонят!..." „Вълчето - Г. Райчев (1882-1947)

Цитат
„- Анадолеца или Пашата, както му казваха още, беше най-хубавото куче на Петра. То беше голямо, черно, с дълга космата опашка и увиснали уши, каквито са ушите и козината на КАРАКАЧАНСКОТО КУЧЕ." „Борба до смърт" - Й. Йовков (1880-1937)

Така са описвали каракачанското куче двама от най-добрите майстори на перото. И думите им по неоспорим начин доказват, че ако сред пастирите е било известно нечие име, това е името каракачанско куче. Това прекрасно животно се отнася към голямата група на догообразните. Съществуват няколко теории за произхода им. Най-разпространената изразява становището, че догообразните водят произхода си от Индия, по-точно от Тибетското плато, и техни предшественици са черният тибетски вълк (Canis lupus chango) и тибетският дог. Според друга теория родина на догообразните е Европа, а техни родоначалници са едрите европейски вълци. Според трети пък предците на догообразните се появяват първоначално в Средна Азия и от там попадат в Тибет, Източна Индия, Месопотамия и Древна Гърция.

Най-старото изображение на едро, масивно куче с увиснали уши и височина при холката около 80 см е открито на шумерски релеф, датиращ от около 2200 г. пр.н.е. А най-старото съобщение за тибетския дог е от 1121 г. пр.н.е. Според китайски летописци през същата година народите от страната, разположена на запад от Китай, която се наричала Лиу, изпратили на Ву-Ванг като подарък едно куче от тибетска порода. То е известно в китайската история като Нгао. Според тях това куче е било високо 4 стъпки (120 см) и било дресирано за лов на хора с различен цвят на кожата.

От друга страна, още в 3000 г. пр.н.е. силно се развива държавата Елам, основана от племената на еламитите. Непрекъснатите контакти на номадските племена от Средна Азия с Елам затрудняват още повече търсенето на предците на догообразните. Объркването е още по-голямо, ако се съпоставят и данните за развитието на по-едър тип кучета в Европа.

По нашите земи например още в VI-V хил. пр.н.е. е съществувал тип куче с височина при холката около 60 см. Всичко това ни кара да предполагаме, че появата и развитието на по-едър тип кучета, дали началото на догообразните, е станало на различни места по света едновременно с нуждата на първобитното животновъдство от кучета пазачи. Впоследствие различното ниво на развитие на отделните народи е сложило отпечатък върху темпа на формиране на догообразния тип. Така например в VII в. пр.н.е., когато асировавилонското царство разполага с кучета, много близки по тип до някои съвременни представители на догообразните, на Балканския полуостров (Беотия) се отглеждат едри вълкоподобни кучета молосов тип. Доказателство за паралелизма в селекцията на този тип кучета е многообразието от форми, отглеждани в Древен Египет, някои от които близки до молосовите кучета. Според Montet (1946) в Египет от времето на Рамзес пастирските и стражеви кучета са предимно хръткоподобни с големи висящи уши или заострени и прави уши.

В подкрепа на тезата за паралелизъм във формирането на догообразните кучета са изследванията на Nehring и Hilzheimer върху булдогоподобните кучета на инките. Според Nehring инкабулдогът е автохтонна порода и се различава от европейските булдози. Hilzheimer сочи като диференциращ белег устройството на мозъчния череп. При европейските булдози в резултат на скъсяването на лицевите кости се променя цялата форма на мозъчния череп, който се закръгля и заглажда. Докато при инкабулдога, въпреки скъсяването на лицевите кости, мозъчният череп запазва относително добре изразена крушовидна форма.

Най-известни в древната литература са индийските и тибетските кучета. За тях споменават в трудовете си редица от най-известните учени на древния свят - Ксенофонт, Херодот, Диодор, Страбон, Плиний и Курций. Така например Диодор пише, че Александър Велики при похода си в Индия получил от цар Сопейта като подарък 150 изключително големи и силни кучета, а Херодот в своята „История" пише: „...Армията на Ксеркс заедно с обоза и други животни и индийските кучета беше толкова голяма, че никой не можеше да каже колко.", и още: „...Сатрапът от Вавилон държеше голям брой индийски кучета, наречени така, защото идваха от Хималаите." Страбон в труда си „География" пише: „...Имаше диви хора, които живееха в селата, имаха големи кучета и нападаха богатите пътници." Гратий Фалиск описва тези кучета като „...род с извънредна злоба".

Още в зората на новата ера са документирани различни предпочитания към кучетата пазачи. Марк Теренций Варон (I в. пр.н.е.) в своето съчинение „За селското стопанство" пише: „...На вид кучетата трябва да са красиви, големи, с черни или сивкави очи, еднакви ноздри, тъмни или ярко рижи устни, горните не много къси, а долните да не висят, с къса долна челюст, откъдето отляво и отдясно се показват двойка зъби. Главата им трябва да е голяма, ушите големи и висящи, шията дебела. Цвят - най-добре бял, по-лесно се различава в сумрака. Общият вид е като на лъв." Такива „лъвски" кучета описва по Мегастен и англичанинът Hamilton Smith (1840), наричайки ги Leonicii leontomigeis от областта Аркадия. Подобно описание прави и Колумела (I в. н.е.), който дава предпочитание на черния цвят. За древните догове той пише: „...Твърде широки на тяло. Оценява се повече като четвъртито, отколкото като дълго или късо, с глава толкова голяма, че изглежда най-голямата част от тялото, с клепнали и увиснали уши, с черни и блестящи очи, светещи с остра светлина, с широка и космата гръд, с широки рамене, с дебели и рошави бедра, с твърде широки нокти и стави на лапите."

Приема се, че най-близо до първичната форма на индийските кучета е тибетският дог. Няколко хилядолетия тези кучета почти не са се променили. Затова те са удобен обект за сравнение. Много близо до този тип са догообразните кучета на Балканския полуостров. Наред със свои по-близки и далечни роднини като шарпланинеца, карпатското куче, големия пиринеец, кавказката и средноазиатската овчарки, каракачанското куче е повлияно в значителна степен от тибетския дог и неговите производни. Още около X в.пр.н.е. потомците на тибетския дог са донесени на Балканите от финикийците. След това периодично с военните походи или с търговските кервани, догообразни от примитивни и култивирани типове са се озовавали по нашите земи, където заедно с местните едри кучета пазачи са участвали във формирането типа на каракачанското куче. През 519-512 г. пр.н.е. Дарий завоюва Тракия и Македония, по-късно приемникът му Ксеркс (486-465 г. пр.н.е.) прави опит да покори всички гръцки племена. Александър Велики предприема поход в Персия и Индия (336-330 г. пр.н.е.), при който се сдобива със споменатите вече огромни индийски кучета. Индийските и тибетски догове били кръстосвани с големите балкански кучета и така се оформил молосът. За него Аристотел пише: „...На земята на Молос има кучета, които по големина и сила стоят пред всички кучета на земята и служат за защита от зверове." Явно сред молосите са се оформили различни подтипове. Някои са били по-близо до догообразните, други - до едрите вълкоподобни кучета от Балканския полуостров. Според Локар (1949) молосите са високи кучета с прави уши, оцветени черно и бяло. Молосово куче с прави уши изобразява и една статуя от Ватиканския музей. Това, изглежда, е причината някои представители на каракачанското куче да имат високо поставени, дори леко повдигнати в основата си уши. Този факт е много важен, като се има предвид, че типичните догове имат увиснали уши. Подобни отклонения са наблюдавани и при тибетския дог от Свен Хедин и Сидней Гордон и се обясняват от възможното кръстосване с интродуцирани в Тибет немски овчарки или китайски чау-чау. Подобно догообразно куче е описано от "Wolf: (1937) като Египетски дог от епохата на XII династия (около 1900 г. пр.н.е.) и представлява високо куче с тъпа муцуна, прави уши, гръдният кош е дълбок, а крайниците са сухи.

ОФОРМЯНЕ ТИПА НА КАРАКАЧАНСКОТО КУЧЕ

Известно е, че траките са имали култ към кучето и коня, а според едно съобщение на Охридския епископ Теофилакт прабългарите почитали кучетата и им принасяли жертви. Подобно отношение към кучето са имали много други народи, занимаващи се със скотовъдство и особено номадите пастири. В свещената книга на персите „Зенд-Авеста" например има цяла глава, посветена на кучето. Там като най-сериозни престъпления са описани нараняването и лошите грижи за пастирското куче и наказанията, които се предвиждат, са жестоки. Подобно отношение към пастирското куче е позволило още в зората на животновъдството да се формират различни типове кучета пазачи, плод на висока за времето си селекционна работа. Това е оказало влияние върху предците на каракачанското куче с местен и чужд произход, като е спомогнало за образуването на конвергентни форми. Появяването на някои от тези форми по нашите земи свързваме с движението на други домашни животни, основно на овце и говеда. Според проф. Хлебаров (1930) брахицерното говедо е дошло на Балканите от Туркестан, Кавказките планини и Сирия, и твърде вероятно е с него да са се придвижили и дого-образни кучета, с които са известни Туркестан и Кавказ.

Особен интерес представлява развитието на овцевъдството, неразривно свързано с използването на кучета пазачи. Ето защо ние разглеждаме придвижването на овцевъдни племена и появата на една или друга порода овце като сигурен белег за движението на съпътстващите ги кучета. Показателен в това отношение е вносът в Епир, Италия, Кавказ и Армения на тънкорунни овце от Милет. Добър повод за обмен на разплоден материал е бил панаирът в Солун през XII век, описан в съчинението „Тимарион" така: „...На него се стичаха хора не само местни и едноплеменни, но хора всякакви, отвсякъде: гърци отвсякъде, различни лидийски племена, които живеят в съседство от придунавските земи до Скития, хора от Испания, италианци, ибери, лузитанци, келти от другата страна на Алпите..." И по-нататък: „...Още като седях на върха на хълма, аз се учудвах на многото видове и голям брой животни. Смесеният им рев стигаше до ушите ми: коне цвилеха, волове мучаха, овце блееха, свине грухтяха, кучета лаеха. Кучетата следваха господарите си, за да ги бранят било от вълци, било от крадци."

Периодично по нашите земи са идвали и куманите, както разбираме от наредбата на Алекси Комним за светогорската лавра „Св. Атанасий" (1094) в Атон, в която пише, че куманите използват манастирските пасища и са направили кошари там, а не плащат десятък. Друга възможност за „преливане" на кръв от азиатските догообразни е преселването на много турски пастири от Лидия след превземането на Цариград (1453) от турците. Това са така наречените юруци. Първите преселвания на юруците са станали през времето на султан Баязид (1389-1402) в Пловдивска област. Те са странстващи овчари, които лете са пасяли овцете си в планините, а през зимата слизали в низините. Според проучванията на проф. Ж. Ганчев (1922) някакъв юрук от Солунско оставил в Рилския манастир всичките си 2000 овце заедно с овчарите и кучетата.

ЗА ИМЕТО НА КАРАКАЧАНСКОТО КУЧЕ

Името и окончателното оформяне на своя тип каракачанското куче дължи на каракачаните. Според повечето учени каракачаните са елинизирани потомци на траките. Техен дом е станала Пинд планина, която се намира в историческата област Епир, чието име свързваме с огромните догове. За тях Плиний Стари пише, че били най-силните кучета, много по-едри от мосолите и използвани за бой с лъвове и слонове. Има различни предположения относно произхода на името им. Според някои то произлиза от Kirkacak - „беглец по полето", според други от Karakacak - „черен беглец", заради номадския им начин на живот. Много интересна възможност за интерпретации дава анализът на езика на древните българи, направен от ст.н.с. д-р П. Добрев. Той посочва, че в земите на кавказките българи се среща думата „каракачан" и тя означава "подопечен - човек, който живее под чуждо попечителство". В тази връзка трябва да подчертаем, че преди да бъдат елинизирани, каракачаните са романизирани, т.е. след завладяването на Тракия от Римската империя около 45 г. от н.е. тракийското население било подложено на етническа асимилация и в резултат на това романизираните траки били наричани от славяните „власи", от старонемската дума "Walh", с която били наричани римляните и която била взаимствана от славяните и превърната във „влах". Според проф. П. Мутафчиев и К. Иречек тези романизирани потомци на траките, част от които по-късно се вляла в елинския етнически елемент, се превръщат в номадски пастири, наречени от славяните „власи" и „куцовласи" в зависимост от това в коя етническа общност са приобщени - съответно романска и елинска. И до сега тези странстващи животновъди са наричани у нас с две имена - "каракачани" и "власи". Подобно е състоянието и с една друга дума - "куче". Макар да наричаме езика си славянски, много от думите, които употребяваме, са с древнобългарски произход. Така например в Памир, прародината на древните българи, и досега в таджикския език се използва думата "кучук". В езика катаркали в Хиндукуш мъжките кучета се наричат "кучур", а женските "кичир". В езика кати също в Хиндукуш кучетата се наричат "кудже", а в древнобългарския ареал в Кавказ кучетата се наричат "куч" и "гужа" (ст.н.с. д-р П. Добрев). И така, сега ние използваме древнобългарската дума "куче" и славянската "пес". Безспорно е предимството обаче на древнобългарските думи "куче", "кучка", "кутре" в сравнение със славянските "пес" и "щене". От всичко казано до тук става ясно, че ако искаме да запазим спомена за нашите предци, трябва да уважим волята им и да наричаме това така, както са го наричали векове наред - каракачанско куче. И накрая, ще бъде глупаво най-старата порода овце, развъждана от каракачаните,  да се нарича "каракачанска овца", а най-старият тип пастирско куче, създаден от тях, да носи друго име.

Тук вече отговорността трябва да бъде поета от БРФК, чиято комисия по стандартите разполага с достатъчно материал за сравнение и е крайно време да бъде приет стандарт на каракачанското куче.

Автор: Зооинж. Венелин Динчев - бакалавър по животновъдство
Активен

Само две неща са безкрайни - Вселената и човешката глупост, като за първото не съм сигурен.
Алберт Айнщайн
Иван Панайотов - vano
BGDOGFORUM
Потребител
***
Публикации: 3697



WWW
« Отговор #1 -: 29.06.2009 20:49:46 »

Българското куче
Произходът на каракачанското куче се губи далеч назад във времето. Още траките - първите обитатели на българските земи, се славели със своите многочислени стада овце. До преди четиридесет години такива бяха и стадата на техните потомци - каракачаните. Тези стада са били охранявани от хищниците и хората с едри местни кучета. В края на III-то и началото на ІІ-то хилядолетие пр.н.е. траките започнали да обособяват своето животновъдство, благодарение на тър­говския обмен със Западен Анадол.

Ве­роятно още тогава едрите местни кучета се смесват с азиатски догообразни и пос­тавят началото на местна форма пас­тирско куче. По-късно чрез военните походи и с търговските кервани по българските земи периодично попадат азиатски бойни и пастирски кучета. През VІ-VІІ в. от н.е. на Балканския по­луостров пристигат и се заселват Прабългарите, заедно със своите стада и ку­чета. Това вероятно са били едри дългокосмести животни, каквито и днес се из­ползват за охрана на стадата в Памир, Хиндукуш и по Тибетското плато. Възможно е през ХV-ХVІ в. отделни, ек­земпляри от куче­тата на пресели­лите се времен­но на Балканите юруци (анадолски пастири), също да имат известно участие в дооформяне типа на каракачанското куче.

Името си тази порода дължи на страшните овцевъди - каракачани, които през лятото пасели стадата си по високите наши планини, а зимата прекарвали в Бело­морска Тракия и южното черно­морие. Така те осигурявали цело­годишна паша на многобройните си овце. На характерните за кара­качаните силно консервативни животновъдни традиции дължим селекционирането и съхраняване­то на най-древния и типичен пред­ставител на грубо вълнестата овца „цакел" в Европа и най-примитив­ния местен кон. Генофондът на породата каракачанско куче безусловно също е древен и консерва­тивно селекциониран. Каракачаните ка­то номади-скотовъдци, водени от нуж­дите си, са изиграли основна роля при селекционирането на пастирско куче, отговарящо на много и специфични изиск­вания.

В периода 1878-1912 г. карака­чанското куче успешно е използвано от българската армия като караулно куче по граничните постове.
В края на петдесетте години на нашия век у нас започва национализа­ция в селското стопанство. Като резултат много пастирски кучета стават безполез­ни. Последвалите многобройни кампа­нии срещу бяса, водят до унищожаване­то на огромен брой каракачански кучета. През 80-те години в някои региони за­почва и кръстосване на породата със сенбернар, нюфаундленд и кавказка ов­чарка. В резултат на всичко това броя на чистопородните екземпляри рязко нама­лява.

Автор Сидер и Атила Седефчеви - клуб „Каракачанско куче"- Перник
Активен

Само две неща са безкрайни - Вселената и човешката глупост, като за първото не съм сигурен.
Алберт Айнщайн
Иван Панайотов - vano
BGDOGFORUM
Потребител
***
Публикации: 3697



WWW
« Отговор #2 -: 16.07.2009 21:57:28 »

КАРАКАЧАНСКО КУЧЕ

Синоними: Овчарско куче, чобанско куче, вълкодав, влашко куче, тракийски молос, Karakachan Dog, Karakatschan Hund, Chien Karakatchan, Thracian Mollos
Автори на стандарта: Венелин Динчев, Сидер Седефчев, Атила Седефчев, Светлин Стоев - 14.01.2000 г. (с изменения)
Произход: България
Дата на публикуване на първия оригинален стандарт: 26.06.1991 г. "Тракийски университет" - Стара Загора
Използване на породата: Пастирско куче за охрана, за компания, дворно куче.
Класификация на FCI:
група 2, секция 2.2

без изпитания за работни качества.

Кратък исторически преглед:
Каракачанското куче е една от най-старите породи кучета в Европа. Типичен молос. Създадено да охранява стадото и имота на стопанина си, то не се колебае да влезе в бой с вълк или мечка и да защити семейството му и него самия от всякаква опасност. Неговите предци започват да се формират още в 3 хилядолетие преди Христа. То е потомък на кучетата на траките, най-старото население по българските земи и прочути животновъди, описани от Херодот като най-големия народ след индийския. Съществена роля при оформянето на каракачанското куче са изиграли прабългарите, довеждайки своите кучета при преселението си от Памир и Хиндукуш.
Името си това куче дължи на каракачаните, пастири - номади с тракийски произход, които са запазили благодарение на консервативните си животновъдни традиции някои от най-старите форми домашни животни в Европа - каракачанската овца, каракачанския кон и разбира се каракачанското куче. С това име то е описано в произведенията на някои от класиците в българската литература като Йордан Йовков, Георги Райчев и Йордан Радичков. За него пише и Х.Б. Петерс през 1938 г. в немското киноложко списание. Първия изследовател на породата е д-р Тодор Гайтанджиев, който още през 70 - те години предлага приемането на стандарта й.
Смелостта и чувството за собствено достойнство на каракачанското куче, съчетани с изключителната му вярност, го правят незаменим приятел и помощник.

Общ изглед:
Масивно куче. Хармонично развито с добре свързани части на тялото. Видът му излъчва сила и внушава респект. Мускулатурата е мощна, костите са масивни, но не груби. Изключително непретенциозно.

Важни пропорции:
Дължината на тялото е равна на височината при холката + Х%
- при мъжките кучета Х = 4 - 10 %
- при женските кучета Х = 6 - 15 %
- височината при лакътя = 52 - 55 % от височината при холката
- дължината на муцуната = 43 - 45 % от дължината на главата



Поведение:
Гордо, властно, недоверчиво към непознати, смело и интелигентно куче. С твърд, уравновесен и независим характер. Лаят на каракачанското куче е характерен - дебел и плътен.

Глава:
Мозъчен дял:
Черепът е широк и масивен, горния профил е леко заоблен, челната бразда е плитка, окципиталният издатък е слабо забележим. Надочните дъги са слабо развити. Осите на муцуната и мозъчния дял са успоредни.
Стоп: Забележим, но не рязък.
Лицев дял:
Муцуна: Масивна, разширяваща се към основата, по-къса от черепната част. По посока на носа едва видимо се стеснява и завършва тъпо.
Носна гъба: Голяма и добре пигментирана. Ноздрите са широки.
Устни: Дебели и прилепнали. Горната покрива долната. Добре пигментирани.
Челюсти(зъби): Челюстите са силни. Зъбите са 42 на брой (20 в горната и 22 в долната челюст). Големи и бели, правилно подредени. Захапката е ножична или клещовидна.
Очи: Малки, дълбоко и косо поставени, като латералните ъгли стоят по-високо от медиалните. Тъмно или светло кафяви, в зависимост от цвета на косъма. Ръбът на клепачите е тъмно оцветен. Погледа е мрачен и самоуверен. Излъчва интелект и твърдост.
Уши: По-скоро малки, ниско поставени, с V - образна форма, висящи, плътно прилепнали към черепа. Покрити с къси и гъсти косми.

Шия:
Кожата не образува висящи гънки с изключение на слабо развит гердан разположен надлъжно по вентралната част на шията.

Тяло:
Горна линия: Хоризонтална, права.
Холка: Добре развита, дълга и мускулеста.
Гръб: Прав, широк и обложен с масивна мускулатура.
Поясница: Средно дълга, широка, добре замускулена. Открояваща се над линията на гърба.
Крупа: Средно дълга, широка, леко наклонена. Заоблена и мускулеста.
Гръден кош: Дълбок и широк, но не бъчвообразен. На дълбочина достига най-малко до лакътя.
Долна линия и корем: Коремът е мускулест и стегнат, леко прибран.

Опашка:
Поставена не много високо. Достига до скакателната става, но се среща и вродено къса. Покрита с дълги и груби косми. В спокойно състояние виси отпусната или с навит на кука край (фиг. 1). В движение или при възбуда се повдига над гръбната линия навита сърпообразно или на колело (фиг. 2).


фиг. 1


фиг. 2

Крайници:
Предни крайници:
Прави, успоредни по между си, масивни.
Рамо: Дълго и широко. Здраво свързано с трупа. Покрито с масивна мускулатура. Ъгълът между лопатката и раменната кост е около 105 градуса.
Лакът: Плътно прилепен към гръдния кош.
Подрамо: Дълго, с масивни кости.
Карпус: Здрав и широк.
Метакарпус: Леко наклонен. Широк и здрав.
Лапа: Голяма, закръглена, със сухи и прибрани пръсти, сводеста. Богато окосмена. Възглавничките са еластични и тъмни. Ноктите са дебели и здрави, за предпочитане тъмни на цвят.
Задни крайници:
Паралелни по между си, мощни, с леко изправени ставни ъгли.
Бедро: Средно дълго, широко. С масивна мускулатура.
Подбедро: Дълго, широко и мускулесто.
Скакателна става: Широка и суха. Ъгълът на тибио-тарзалната става е около 140 градуса.
Метатарзус: Средно дълъг, масивен, леко косо поставен.
Лапа: По-издължена от предната, със сухи и прибрани пръсти. Често се срещат един или два допълнителни пръста. Богато окосмена.

Алюри:
Крачката е свободна и широка. Предпочитан алюр е пружиниращия тръс.

Кожа:
Плътна, еластична и прилепнала. Не образува гънки, с изключение на слабо развит гердан, разположен надлъжно в долната (вентралната) част на шията. Носната гъба и видимите лигавици са черно пигментирани, а при рижо-белите кучета в кафяво.

Косъм:
Качество на косъма: По отношение дължината на косъма се различават два типа:
дългокосмести - с дължина на покривните косми по тялото над 12 см.
късокосмести - с дължина на покривните косми по тялото, шията и крайниците до 12 см.
По шията, холката, крупата, задната страна на крайниците и опашката космите са дълги и груби. Покривните косми са прави и твърди. По главата и предната страна на крайниците космите са къси и прилепнали. Има добре развит подкосъм.
Цвят на косъма: Окраската е двуцветна или трицветна, петниста. Предпочитат се големи, ясно ограничени тъмни петна на бял фон или големи бели петна на тъмен фон.

Ръст:
Мъжки: 63 – 75 см.
Женски: 60 – 69 см.

Тегло:
Мъжки: 40 – 55 кг.
Женски: 30 – 45 кг.

Недостатъци:
Всяко отклонение от гореизложеното следва да бъде считано за недостатък, който ще бъде санкциониран в зависимост от степента на изявата му.
- недостатъчно масивна и широка глава
- заострена муцуна
- неизразен или силно изразен стоп
- силно изпъкващ окципитален издатък
- изпъкнали или кръгли очи
- високо поставени, или неплътно прилягащи уши
- депигментация
- дълга или прекалено къса шия
- изразен гердан в областта на шията
- тесен или плитък гръден кош
- мек гръб
- шаранов гръб
- ниско поставена опашка
- криви крайници, О - образна или Х - образна постановка
- силно наклонени или изправени метакарпуси
- остри или изправени ставни ъгли
- тигрова окраска
- черна маска

Елиминиращи недостатъци:
- сходство с други породи: кавказка овчарка, средноазиатска овчарка, шарпланинец, лендзир и др.
- горночелюстна прогнатия
- долночелюстна прогнатия с отстояние над 3 мм между резците
- флегматичен темперамент
- плашливост (страх)
- немотивирана агресия
- липсващи зъби, освен два от първите предкътници (Р1), два от вторите предкътници (Р2) или двата трети кътника (М3)
- едноцветна окраска
- права опашка
- мек и/или къдрав косъм
- липса на подкосъм

Забележка: Мъжките трябва да имат два нормално развити тестиса, напълно спуснати в скротума
Активен

Само две неща са безкрайни - Вселената и човешката глупост, като за първото не съм сигурен.
Алберт Айнщайн
Иван Темелакиев - highlander
BGDOGFORUM
Потребител
***
Публикации: 74



« Отговор #3 -: 11.08.2009 16:31:15 »



Активен
Иван Темелакиев - highlander
BGDOGFORUM
Потребител
***
Публикации: 74



« Отговор #4 -: 17.08.2009 13:55:10 »

Сравнителен кариологичен анализ на Каракачанското куче в рамките на Canis familiaris

В.Динчев, М.Топашка-Анчева, Ц.Герасимова, К.Димитров, 2009.
XI ANNIVERSARY SCIENTIFIC CONFERENCE 120 YEARS OF ACADEMIC EDUCATION IN BIOLOGY
45 YEARS FACULTY OF BIOLOGY

http://file.bg/c22340bEdgG
Активен
Николай Атанасов - cynology
BGDOGFORUM
Потребител
***
Публикации: 2509


I want to know


WWW
« Отговор #5 -: 17.08.2009 14:10:30 »

Сравнителен кариологичен анализ на Каракачанското куче в рамките на Canis familiaris

В.Динчев, М.Топашка-Анчева, Ц.Герасимова, К.Димитров, 2009.
XI ANNIVERSARY SCIENTIFIC CONFERENCE 120 YEARS OF ACADEMIC EDUCATION IN BIOLOGY
45 YEARS FACULTY OF BIOLOGY
http://file.bg/c22340bEdgG

Г-н Темелакиев, ако не се лъжа преди няколко дни на Вас обяснявах нещо по повод на въпросната и още една като нея, публикация.
Цитогенетиката не доказва породна принадлежност. Цитогенетиката може да посочи, че едно животно е от даден вид, а не от друг. Например, че кучето е куче, а не магаре, овца, прасе и т.н. Точно това са направили и колегите от И-та по зоология към БАН. Ако познавате материала в същността му и сте обърнал внимание на изводите, точно това и ще прочетете.

Така че на подобна публикация както е сложено названието КК, така може да бъде сложено и БОК, и Доберман, и Дакел и т.н. Изводите ще са едни и същи.

При съмнения в твърденията ми, може да се обърнете към стнс д-р Топашка-Анчева, автор на публикацията. Д-р Топашка е стар и сериозен научен работник, но стойността на тази публикация не е нищо повече от факта, че колегите научни работници увеличават с една публикациите си, нещо което се изисква в институтите. А тези, които неистово искат да се впишат в науката могат само да изживеят поредния си псевдонаучен оргазъм.
Активен

The More I See Of Men, The More I Admire Dogs !
Иван Темелакиев - highlander
BGDOGFORUM
Потребител
***
Публикации: 74



« Отговор #6 -: 25.09.2009 08:40:45 »

млади надежди от р-к"Вучо"





Активен
Евтим Стамболов - Вълчан
BGDOGFORUM
Потребител
***
Публикации: 2305



« Отговор #7 -: 25.09.2009 23:53:31 »

тарговията  да  варви
Активен

Ниe  се  родихме  в  тази  нощ  когато   раждаше   и   вълчицата 
сутринта   под  рев   на  льв   ни  дадоха  имена........
Иван Темелакиев - highlander
BGDOGFORUM
Потребител
***
Публикации: 74



« Отговор #8 -: 19.10.2009 16:33:47 »



Karakachan dog DIMCHO owner KaraKitan kennel
DIMCHO is male karakachan dog, grandson of KITAN/owner KaraKitan/.

This dog is first prized on several Karakachan dog exhibitions in Bulgaria organized by Karakachan dog International Association.

DIMCHO is a Champion of the breed on the �First National exhibition of Karakachan breeds of dog, sheep and horse� organized by Ministry of Agriculture of Bulgaria in 2005. Evaluations was made by commission constituted by old shepherds from karakachan nomadic people. They prize the animals for their closeness to old original type of the breed.

Grandchildrens of DIMCHO are working livestock guarding dogs in several locations in Bulgaria and USA.
Активен
Иван Темелакиев - highlander
BGDOGFORUM
Потребител
***
Публикации: 74



« Отговор #9 -: 19.10.2009 16:34:50 »



Sarakachan and his Dog
Активен
Евтим Стамболов - Вълчан
BGDOGFORUM
Потребител
***
Публикации: 2305



« Отговор #10 -: 21.01.2010 18:42:41 »

Makk
Активен

Ниe  се  родихме  в  тази  нощ  когато   раждаше   и   вълчицата 
сутринта   под  рев   на  льв   ни  дадоха  имена........
Йордан Сотиров - shuti78
BGDOGFORUM
Потребител
***
Публикации: 22


Ел. поща
« Отговор #11 -: 21.01.2010 22:40:31 »

От къде е този "типичен" за породата екземпляр
Активен
Евтим Стамболов - Вълчан
BGDOGFORUM
Потребител
***
Публикации: 2305



« Отговор #12 -: 22.01.2010 02:07:12 »

От къде е този "типичен" за породата екземпляр
седефчев   джинс
Активен

Ниe  се  родихме  в  тази  нощ  когато   раждаше   и   вълчицата 
сутринта   под  рев   на  льв   ни  дадоха  имена........
Евтим Стамболов - Вълчан
BGDOGFORUM
Потребител
***
Публикации: 2305



« Отговор #13 -: 28.02.2010 17:42:48 »

Каракачанско      но   много  прилича  на    мелез  сьс  азиат 
Активен

Ниe  се  родихме  в  тази  нощ  когато   раждаше   и   вълчицата 
сутринта   под  рев   на  льв   ни  дадоха  имена........
Евтим Стамболов - Вълчан
BGDOGFORUM
Потребител
***
Публикации: 2305



« Отговор #14 -: 28.02.2010 18:12:44 »

Кое  е   истинското   каракацанско

Активен

Ниe  се  родихме  в  тази  нощ  когато   раждаше   и   вълчицата 
сутринта   под  рев   на  льв   ни  дадоха  имена........
Страници: [1] 2 3 ... 24 Изпечатай 
« назад напред »
Отиди на:  

Аудиосказки | Детские поделки | Детски сайт | Резервоари за вода