За появата на ваймарския птичар има безброй много теории. Със сигурност може да се каже само, че ваймаранерът, който през първата третина на XIX веk е бил използван като куче, което дебне, намира и доубива дивеча, е бил отглеждан в именията в провинция Ваймар в средата на XIX веk. Преди да започне развъждането на чистата порода, отглеждането е било възлагано по заслуги на професионални ловци и лесничеи от централните части на Германия - главно около Ваймар и Тюрингия. Когато отминало времето на кучетата “водачи”, стопаните започнали да кръстосват кучетата си с птичари и продължавали да ги развъждат. От около 1890 г. породата започва да се отглежда съобразно планове и изисквания за разплод. Преди края на XIX век заедно с късокосместите ваймаранери започва развъждане и разпространение на дългокосместия тип ваймаранер, макар и в много тесен кръг.
След вписването на ваймаранера според изискванията в племенната книга (книга за произход), започва неговото документирано чисто развъждане без да бъде кръстосван с други породи, особено с пойнтера. Ваймаранерът е най-старата порода немски птичари, чисто развъждана повече от 100 години.
Ваймаранер