Автор Тема: ГЕНЕТИЧНИ ОСНОВИ НА СЕЛЕКЦИЯТА  (Прочетена 7791 пъти)

Николай Атанасов - cynology

  • BGDOGFORUM
  • Потребител
  • ***
  • Публикации: 2509
  • I want to know
    • Center of Experimental Cynology
Тази статия е предмет на авторско право!








The More I See Of Men, The More I Admire Dogs !

Петър Бонев

  • BGDOGFORUM
  • Потребител
  • ***
  • Публикации: 31
    • www. Cherni - Lom. com
Re:ГЕНЕТИЧНИ ОСНОВИ НА СЕЛЕКЦИЯТА
« Отговор #1 -: 11.08.2009 21:12:03 »
Генетиката и селекцията винаги са били от любимите ми науки. Благодаря за полезната статия Г-н Атанасов.
Поздрави!

Николай Атанасов - cynology

  • BGDOGFORUM
  • Потребител
  • ***
  • Публикации: 2509
  • I want to know
    • Center of Experimental Cynology
Re:ГЕНЕТИЧНИ ОСНОВИ НА СЕЛЕКЦИЯТА
« Отговор #2 -: 11.08.2009 21:22:19 »
Генетиката и селекцията винаги са били от любимите ми науки. Благодаря за полезната статия Г-н Атанасов.
Поздрави!

Удоволствието е изцяло мое.
Благодаря и се радвам, че има хора, които се впечатляват от сериозните неща, а не търсят само интригата по форумите.
Поздрави!
The More I See Of Men, The More I Admire Dogs !

Петър Бонев

  • BGDOGFORUM
  • Потребител
  • ***
  • Публикации: 31
    • www. Cherni - Lom. com
Re:ГЕНЕТИЧНИ ОСНОВИ НА СЕЛЕКЦИЯТА
« Отговор #3 -: 11.08.2009 21:35:53 »
А аз се радвам, че се познаваме лично вече и можем съвсем свободно да комуникираме, защото си пишем като личностти, а не като анимационни герои както често става по форумите.
Дълго време се опитвах редактирайки мнението си да изкажа доводите си за сериозността на статията, но за жалост времето за редакция изтече и писанията ми изчезнаха. Накратко ставаше въпрос за инбредния минимум и това, че вашето твърдение има доказателсдтво в практиката и е най логично. Преди години си задавах въпроса за някои линии кучета при които имасложен инбрийдинг в продължение на много потомства как изобщо са живи и здрави и дали това е истина. Това породи много въпроси у мен и изчетох доста неща по този въпрос. В последствие се сприятелих с двама от хората, които са едни от най добрите селекционери за определена порода, като интересното бе, че единият е титуловал най много свои кучета в екстериорен аспект в последните 20 години, а другият най много в работен в последните 14 години в световен мащаб. След проведени разговори с тях на тази тематика разбрах много неща до които те са достигнали и с много практика. Изключително ценно е горенаписаното. Бих ви помолил,ако имате още подобни материали да ги споделите с нас.
Петьо

Николай Атанасов - cynology

  • BGDOGFORUM
  • Потребител
  • ***
  • Публикации: 2509
  • I want to know
    • Center of Experimental Cynology
Re:ГЕНЕТИЧНИ ОСНОВИ НА СЕЛЕКЦИЯТА
« Отговор #4 -: 11.08.2009 21:42:45 »
Дълго време се опритвах редактирайки мнението си да изкажа доводите си за сериозността на статията, но за жалост времето за редакция изтече и писанията ми изчезнаха. Накратко ставаше въпрос за инбредния минимум и това, че вашето твърдение има доказателсдтво в практиката и е най логично. Преди години си задавах въпроса за някои линии кучета при които имасложен инбрийдинг в продължение на много потомства как изобщо са живи и здрави и дали това е истина. Това породи много въпроси у мен и изчетох доста неща по този въпрос. В последствие се сприятелих с двама от хората, които са едни от най добрите селекционери за определена порода, като интересното бе, че единият е титуловал най много свои кучета в екстериорен аспект в последните 20 години, а другият най много в работен в последните 14 години в световен мащаб. След проведени разговори с тях на тази тематика разбрах много неща до които те са достигнали и с много практика. Изключително ценно е горенаписаното. Бих ви помолил,ако имате още подобни материали да ги споделите с нас.
Петьо

Надявам се много скоро бял свят да види мой труд относно селекцията (макар и свързани, аз диференцирам селекция от генетика). Въпросът е, че съм се отказал да помествам сериозни неща по форумите. Нали виждаш какво става. Повечето търсят интриги, включват се единствено заради интригата, не четат същественото, а се хващат само за това, което наистина може да поддържа низките им страсти.

Това, което съм написал са общоразвъдни (общогенетични) положения. Те са общовалидни за висшите бозайнизи, не само за кучето.
The More I See Of Men, The More I Admire Dogs !

Петър Бонев

  • BGDOGFORUM
  • Потребител
  • ***
  • Публикации: 31
    • www. Cherni - Lom. com
Re:ГЕНЕТИЧНИ ОСНОВИ НА СЕЛЕКЦИЯТА
« Отговор #5 -: 11.08.2009 22:45:40 »
Разбирам. Жалко е, но действителността е такава. В последните две години изключително малко хора от знаещите и можещите вземат отношения по сериозните теми по форумите, но пък за сметка на това новоизлюпиле се и никому неизвестни дават "сериозни" съвети и наставлания.
Ще се радвам, ако разбера за този труд и ако имам възможността своевременно да си закупя екземпляр от него.

П. Петков - tigar6

  • BGDOGFORUM
  • Потребител
  • ***
  • Публикации: 1288
Re:ГЕНЕТИЧНИ ОСНОВИ НА СЕЛЕКЦИЯТА
« Отговор #6 -: 06.11.2010 11:38:07 »
Автор Хилари Хармър




Практическо въведение в генетиката и развъждането на кучета

Теоретични основи на развъждането

Развъждането на кучета това е смес от изкуство и наука, към които е нужно да прибавим и известна доза късмет, още мъничко гениалност и разбира се неизчерпаем оптимизъм на развъдчика.
Повечето хора, които отглеждат кучета пристъпват към развъждане съвсем случайно. Те по принцип обичат животни и си взимат кученце просто като домашен любимец.Ако се получи така, че това кученце порасне красиво, обезателно ще се намери някой да ги посъветва да го представят на изложба. В последствие увлечени от своята първа изложба, а може дори и след като получат една, две награди, на пук на злонамерените подхвърляния на “развъдчиците”, този любител скоро решава да купи женска от същата порода, като дама за своя мъж. А пък и ако получените кученца бъдат изгодно продадени , това се възприема като получаване на пари от нищо. И скоро се появява нов развъдник.
И така, повечето новоизлюпени развъдчици, основават своите развъдници, работейки със случайно подбрано поголовие. Развъдчиците, които вече са работили с една порода няколко години и решават да се прехвърлят към друга порода или да добавят още една порода в развъждането си, обикновено имат много по-голям успех, тъй като имат повече знания и опит. Малко от начинаещите развъдчици започвайки си дават сметка, че развъждането на кучета е нещо повече от скачка между която и да е женска с който и да било мъжки, раждане на кученца и тяхната продажба.

Развъждането на кучета може да даде на разумния развъдчик огромно удовлетворение и приятното чувство от получаването на титли на изложби от произведените от него кучета.
Повечето развъдчици се занимават с развъждането на кучета като хоби, но хоби, което понякога осигурява и доходи. Повечето от тях след като си платят участията по изложби и се разплатят с ветеринара, се оказва, че нямат никаква печалба.Ако развъдчика живее в отдалечено място или уединена ферма, то развъждането и представянето по изложби е един прекрасен начин да се сдобие с много приятели, макар, че в повечето случай трябва да призная, че когато развъдника е успешен развъдчика неизбежно се сдобива и с много завистливи врагове. Но по принцип за повечето развъдчици киноложката изложба е една чудесна възможност поне за ден да се откъснеш от ежедневието, защото там винаги има приятно вълнение и напрежение.

Генетиката е принципно трудна наука.В нея винаги има много изключения от правилото и много още неизвестни неща. Обикновено развъдчиците нямат нито време, нито склонност за сериозно изучаване на генетика. Въпреки, че има издадени не малко сериозни и превъзходни книги за генетика на кучето, които биха могли да им бъдат много полезни. Опитите да се научи да разбира дългите и трудни генетични термини и даже сравнително простите думи, отнемат на средностатистическия собственик на куче много време. Но всички, които искат да развъждат, трябва да се научат да разбират поне най-простите генетични теории. Например Менделеевия принцип – доминантни и рецесивни гени Да се разберат тези понятия е лесно и могат да се приложат директно в развъждането на кучета, най-вече заради това, че повечето сериозни породни недостатъци са обусловени именно от рецесивните гени. Развъдчиците, които се ръководят от логиката и своите лични наблюдения могат да получат много добри кучета, толкова хубави, като на селекционерите и генетиците, но опита необходим за постигане на високи резултати, ще се натрупва при тях доста по - бавно, отколкото ако разбираха причините за съхранението в природата на на недостатъците и пороците.

Основоположник на съвременната генетика бил Грегор Мендел (1822-1884г). Той открил закона за наследствеността, без нищо да знае за гените и хромозомите, а те можеха доста да му помогнат в неговата работа. За съжаление важността на Менделеевите открития била призната едва 18 години след неговата смърт. Мендел открил, че при кръстосване на два индивида, различаващи се по даден при.знак, единия от признаците може да се появи в потомството, другия не. Той нарекъл проявяващия се признак доминантен, а другия рецесивен. Разбирането на този закон на наследствеността може доста да помогне на хората развъждащи кучета.

За да разберем смисъла на развъждането, трябва да започнем от самото начало – със зараждането на нов живот. Клетката се явява най-малката жива единица и произлиза от друга жива клетка. Всяко животно е продукт от сливането на две родителски клетки в една – дъщерна. При зараждането на нов живот само един сперматозоид ( бащина клетка) прониква през обвивката на яйцеклетката ( майчината клетка). Обвивката на яйцеклетката веднага след това се удебелява и възпрепятства проникването на други сперматозоиди. Но до съзряването на сперматозоида мъжката клетка съдържа двоен набор хромозоми, дели се на две , така че половината – един набор преминават в едната част, а другата половина – другия набор във втората част. По този начин във всяка полова мъжка клетка – сиреч сперматозоида се съдържа един набор хромозоми. Женската полова клетка – яйцеклетката , се образува по аналогичен начин и също съдържа един набор хромозоми. При обединението на двете половини – двете полови клетки – сперматозоида и яйцеклетката всяка хромозома си намира партньора от другата клетка.Образува се друга клетка от която може да се развие ново живо същество, носещо в себе си хромозомите и на двамата родители –отново двоен набор хромозоми.

Изображение

Но не всяка хромозома си намира партньора при сливане на родителските полови клетки – например хромозома определящ пола. Женската клетка има само един вид полова хромозома, която се нарича Х хромозома. Мъжката полова клетка може да има Х и У хромозома, но не и двете едновременно. Коя от двете Х или У ще се съчетае с женската Х хромозома това е въпрос на късмет. Ако това е Х хромозома, пола на зародиша ще е женски “ХХ”. Ако това е У хромозома зародиша ще е от мъжки пол “ХУ” Това е валидно за всички бозайници. В момента на съединение на двете родителски клетки започва нов живот. В такава мъничка клетка е събран първообраза на бъдещото куче от нея се образува кръв, нервна система, козина, мускули, кости, от нея зависи цвета на очите , пола – фактически цялото бъдещо куче.
Първата клетка се дели на две, после на четири, осем, шестнадесет, и т.н клетките продължават бързо да се умножават.Всяка клетка има ядро, което е много важен клетъчен компонент. В него се съдържа комплект нишковидни структури,които се оплитат във въже, наречено хромозома. Двойка хромозоми – по една хромозома от двамата родители стоят заедно и носят в себе си много ултра микроскопични единици, наречени гени. Гените също са по двойки.

Ген това е единицата на наследствеността е единственото физическо звено от верига свързваща поколенията.Гените са разпределени по такъв начин, че всеки заема специално място в неговата хромозома. Всеки ген носи своите наследствени качества и контролира проявлението на различни физически и психически характеристики във възрастното живо същество. При кучетата има 78 хромозоми (39 двойки), които съдържат хиляди гени. Гените остават непроменени от поколение в поколение, ако не се получи мутация. При хромозомите наследственото влияние на родителите е еднакво, изключваме случая с унаследяването на пола. Гените на всяка хромозома се унаследяват по правило заедно Всяка конкретна характеристика или признак на живия организъм определя своя геном, половината от който се унаследява от единия родител, половината от другия. За развъдчика е важно да знае за тези гени носители на признаци, които имат доминантно - рецесивна взаимовръзка.

Изображение


Кариотип на куче ( тоест набора от хромозоми при кучето)


Рецесивни гени

РЕЦЕСИВНИЯ ГЕН (тоест признака, който е носен от гена) МОЖЕ ДА НЕ СЕ ПРОЯВИ В ЕДНО ИЛИ В МНОГО ПОКОЛЕНИЯ докато не се срещнат два идентични рецесивни гена от всеки от двамата родители ( Внезапното проявление на такъв признак не трябва да се бърка с мутация)
Кучета, които имат само един рецесивен ген, определящ някакъв признак, не проявяват този признак, тъй като действието на рецесивния ген е замаскирано от проявлението на неговия другар по двойка доминантния ген. Такива кучета ( носители на рецесивен ген) могат да са опасни за породата, ако този ген определя появата на нежелателен признак, защото ще предават рецесивния ген в потомството си и така той ще се съхрани в породата. Ако случайно или необмислено се съберат двама носители на такъв рецесивен ген те ще дадат част от потомството с проявен този нежелателен признак.Генетична таблица, показваща простото взаимодействие на доминантни и рецесивни характеристики по Мендел

Варианти на връзката____Родители_____Потомци
1 _____________________• • х • • _____• • • • • • • •
2 _____________________ • • х • °_____• • • • • ° • °
3_____________________• ° х ° ° ______• ° • ° ° ° ° °
4 _____________________• ° х • ° _____• • • ° • ° ° °
5 _____________________• • х ° ° _____• ° • ° • ° • °
6=____________________ ° ° х ° ° _____° ° ° ° ° ° ° °

Легенда:
А - • - доминантен ген от единия родител
А - ° - рецесивен ген от единия родител
АА - • • - двойка доминантни гени по един от всеки от родителите
аа - ° ° двойка рецесивни гени по един от всеки от родителите
Аа - • ° - доминантен ген от единия родител и рецесивен от другия, заедно образуват доминантно рецесивна двойка гени

Обяснение на вариантите

1 Двамата родители имат по два доминантни гена, затова всичките им потомци ще са “чисти” по този признак – всичките ще бъдат АА

2 Единия родител е “чист” с два доминантни гена АА, а другия само изглежда “чист”, но носи рецесивен ген Аа. В този случай всички потомци ще изглеждат “чисти” от рецесивния признак, но в действителност половината потомци ще са действително “чисти”, имайки по два доминантни гена АА, втората половина само ще изглеждат “чисти”, но всеки от тях ще носи и рецесивен ген, тоест ще бъдат негови носители Аа. Съотношение АА : Аа – 1:1

3.Единия родител външно проявява доминантен признак, но се явява носител на рецесивен ген Аа. При връзка с партньор, който носи два рецесивни гена, естествено външно проявява този признак, половината потомци ще бъдат като първия партньор Аа, втората половина ще са като втория родител аа.Тоест цялото кучило ще е носител на дадения признак, но първата половина ще са скрити носители , а втората явни. Това е особено важно да се разбере за тези случаи, когато признака , определен, като рецесивен е особено нежелан за породата

4. Двамата родители проявяват доминантен признак, но и двамата носят рецесивен - непроявен ген. В потомството ще има една част чисто доминантни наследници АА, две части потомци , външно проявяващи доминантен признак и затова не отличаващи се от първите потомци, скрито ще носят в себе си рецесивния аа. Тоест съотношението на птомците , проявяващи признак определен от гена А ще бъдат 3:1, а в действителност разпределението на носители на рецесивния ген и такива, които не го носят ще е АА : Аа: аа – 1:2:1

5. В тази двойка единия родител е “чист” доминантен АА, другия има два рецесивни гена аа. Цялото потомство на тази двойка ще носи скрито рецесивния признак и ще го предава в потомството понякога и в явна форма докато не бъдат кръстосани с носител на доминантен ген. В този случай изхода от скачката ще е като в точки 3 и 5.

6. И двамата родители проявяват рецесивен признак, защото носят по два рецесивни гена аа. Цялото потомство на тази двойка също ще носи този признак и ще го предава в потомството си в явна форма да момента в който не се кръстосат с партньор носещ доминантен ген. В този случай изхода от скачката ще е като в точки 3 и 5. Очакваното съотношение на разликите в потомството по този или онзи признак приблизително се оправдава при потомство от не по-малко от 16 кучета. За кучило с нормално количество 6-8 кученца може да се говори само приблизително за голяма или малка вероятност за проява на признака, определен от рецесивния ген, за потомците на определена развъдна двойка с известен генотип

Доминантни гени

Присъствието на доминантни гени винаги е явно и се проявява външно по съответния признак. Затова доминантните гени, носещи нежелан признак, представляват за селекционера значително по-малка опасност, отколкото рецесивните, защото тяхното присъствие винаги се проявява, дори доминантния ген да работи и без партньор Аа.
Но , сега всякаш, за да усложним работата още повече ще ви кажа, че не всички гени са абсолютно доминантни или рецесивни. С други думи някой са по – доминантни от други и обратното. Например някой фактори, които определят цвета на козината могат да бъдат доминантни, но да не се проявяват външно,ако не ги подържат други гени, понякога даже рецесивни.
Чифтосването не винаги дава съотношение в точно съответствие с очакваните средни резултати и за получаване на достоверен резултат от дадена връзка трябва да се произведе голямо кучило, или голямо число кученца от няколко кучила на едни и същи родители.
Някой външни признаци могат да бъдат доминантни в едни породи и рецесивни в други. Други признаци могат да бъдат обусловени от комплексни гени или полу гени, които не са просто доминантни и рецесивни както е според Мендел. В резултатите генетиката се оказва твърде сложна , за да е понятна на обикновения средностатистически развъдчик.

Мутации

Мутацията е внезапно изменение на гена. Тя се проявява в първо поколение потомци, ако обаче мутиралия ген е доминантен. Н о рецесивния ген мутант може скрито да се унаследява в течение на няколко поколения до момента в който като родителската двойка не се съберат два носителя на такъв ген. Само тогава се появява потомък, проявяващ резултата от мутацията на този ген. Много екстериорни изменения са свързани с мутации.Класически пример за това са породите с квадратна муцуна, като ранните мастифи, и всички породи със сплескани муцуни, като пекенеза, мопса и булдога. Такива породи, като Басета и Пекенеза страдат от наследствено закрепени мутации, които предизвикват деформация известна под името ахондроплазия ( неправилно развитие на тръбните кости на крайниците до раждането, изразяваща се в намалената им дължина.)
Мутациите биват естествени, но могат да се предизвикат и изкуствено, например с йонизиращо лъчение – радиация. Медикаментите и храната могат да бъдат друга причина за предизвикване на обикновено вредни мутации. Влиянието на околната среда, също е честа причина за мутации. Интересното е, че мутациите се унаследяват, тоест винаги се възпроизвеждат, така че нови характеристики или признаци могат да се появяват постоянно.

Летални гени

Тези гени предизвикват смърт на организма при достигане на полова зрялост. Леталните гени са рецесивни, ето няколко примера за тяхното влияние Ч заешка устна” и “вълча уста” – дефекти в развитието на горната челюст, хемофилия - невъзможност на кръвта да се съсирва и т.н
Поллулеталните гени, например гена определящ двустранния крипторхизъм, в крайна сметка става летален за породата, тъй като индивида не се възпроизвежда. Кученцата с вълча уста, ако не се оперират, не могат да сучат и затова умират. Синьо сивия с черни ленти цвят е свързан с полулетални гени , ако този цвят се унаследи и от двамата родители , то потомъка може да е сляп, глух или безплоден. По тази причина две кучета с такъв цвят никога не се чифтосват. Практически би било редно този цвят да е дисквалифициращ за всички породи .

Разумното развъждане се осъществява при комбинация на два основни типа развъждане - ИНБРИДИНГ и ЛАЙНБРИДИНГ, но от време на време е необходим и разумния АУТОКРОС. Средно потомството и при трите типа развъждане е почти еднакво, но там където е прилаган инбридинг, потомството ще е или значително по-хубаво или много по-лошо. Трябва и да запомним, че даже най-прекрасния развъден мъжки няма да подхожда в генетически план за всички женски.

Инбридинг

Инбридинга това е чифтосване на близки родственици, например баща с дъщеря, майка със син, брат и сестра и така нататък. Инбридинг никога не трябва да се прави, ако не сте сигурни, че поголовието е абсолютно здраво, както физически, така и психически.При този начин на развъждане трябва строго и задължително да се бракуват всички получени потомци не отговарящи на стандарта. Ако бракуваните кучета не се унищожат, на тях не трябва да им се издават родословия и съответно не трябва никога да се развъждат.
Голяма част от най-доброто в света поголовие на коне, свине, кучета и други домашни животни е била получена по пътя на инбридинга. Но да се използва инбридинг без достатъчно знания, може да е пагубно за породата в следващите няколко поколения. Може за едно поколение или например две инбридинга да покаже всички недостатъци, които са генетично заложени в породата. Трябва още един път да наблегна, че отстраняването на всички неудачни потомци от по- нататъчна развъдна работа е най-важното при инбридинга.
Начинаещия развъдчик, който не познава кучетата описани в родословието до четвърто коляно, не е целесъобразно да се опитва да използва инбридинга. Рискованите експерименти струват много скъпо и могат да донесат много огорчение. Случва се така, че инбридинга вади на ява недостатъци носени от предци стоящи много поколения назад.

Лайнбридинг

Лайнбридинга е подобен на инбридинга – чифтосват се също роднини, но техните общи предци се срещат в трето, четвърто поколение. Разбира се, колкото по-далечно е родството, толкова повече ще варира типа на получените потомци. Затова, за средния развъдчик разумно се подсигурява, като избира за своите кучета тесен лайнбридинг. При лайнбридинга, както и при инбридинга , също е много важно да се отстранят при развъждането всички кучета, които не отговарят на стандарта.

Аутокрос

Аутокроса или аутоинбридинга, това е чифтосване на не родствени производители. Към него се подхожда, когато трябва да се внесе някаква специфична характеристика от друга линия , или за поправяне на недостатък, появил се в линията,като проблем във някоя физическа или психическа характеристика.
Понякога съвсем внимателно обмислени чифтосвания дават разочароващи за развъдчика резултати и той се обърква окончателно, прави пълен аутокрос от който очаква пълна смесица от типове кучета, но неочаквано се оказва, че женската и мъжкия са си паснали идеално и дават прекрасно поколение. Един пълен аутокрос понякога поправя недостатъка, но бъдете внимателни – потомците на такива връзки рядко стават добри производители, и мъжките и женските не произвеждат отлично потомство, ако не се чифтосат “назад” , тоест да им се направи лайнбридинг мъжки или женска от собствената им кръвна линия, която пък носи доминантни гени за уж вече поправените характеристики.
Но простото копиране на схеми те на успешния производител не донася очаквания успех. Понякога незнанието на развъдчика за качествата на предците на неговите развъдни кучета носи на породата повече вреда, че по времето, когато той осъзнае мащаба на пораженията, често вече е твърде късно да се поправи стореното. Затова един човек преди н.да започне да се занимава с развъждане на кучета , е длъжен да научи колкото се може повече за избраната порода, за недостатъците най-често срещани в нея, за добрите и лошите предци на тези кучета, с които той възнамерява да развъжда.

Развъдчиците са длъжни през цялото време да помнят, че те са само времени опекуни на избраната от тях порода.

Най-често причината за недостатъци и отклонения от нормата са рецесивните гени. С приблизителна достоверност може да се смята: ако потомците проявяват характеристики, които не са присъствали в нито един от родителите , то тази характеристика се определя от рецесивен ген. Ако този потомък се чифтоса с аналогично куче със светли очи, имащо тъмно оки родители, нито едно от кученцата получени при скачката няма да имат тъмни очи. Този принцип на унаследяване важи и за пороците предавани посредством прости рецесивни гени, като например вълчата уста или глухотата. От тук става ясно, колко лесно се съхранява и предава в породата недостатък, обусловен от рецесивен ген, особено ако носителите са известни племенни мъжки, който за целия си живот може да даде 100тици поколения.Даже, ако той носи само един рецесивен ген, определящ сериозен недостатък, ясно, че не проявява този недостатък в себе си , той може бързо да разпространи този недостатък в породата. Когато това стане ясно, вече ще е невъзможно каквото и да било да се оправи, особено ако потомците на този мъжки са широко разпространени.
Когато при развъждането на кучета се стремите към екстремални характеристики, при всички случай се получава влошаване на породата. Кучетата от тези породи, които не са засегнати много от вмешателството на човека, останали са близки до техните диви предци, не страдат от много от различни дефекти, добавени в другите породи, като отличителен признак.Ако развъдчиците само съзнаваха , какви нещастия и страдания причиняват на своите кучета, не говоря за ветеринарните разходи по поправяне на характеристиките на екзотичните породи, то те биха решили, че по-разумно ще е да се промени стандарта. Развъдчиците всякаш престават да се съобразяват, когато иде реч за техните кучета, въпреки, че ги обсипват с внимание, понякога са слепи и често не виждат трагедиите, които развъждат. Мога да дам няколко примера, пълния списък е твърде дълъг : винаги имаме трудно раждане, когато черепа и тазовите кости не си съответстват едно на друго ( например, като при бостън териера и френския булдог); късите крайници променят позицията на тазовите кости, в резултат на което тазовия отвор се пада твърде ниско и ако на куче от такава порода му виси корема, раждането ще е трудно ( например при шотландските териери); твърде дългия гръб и поясница дават допълнително натоварване на прешлените, което води до заболяване на хрущяла разположен между тях. ( дакели, басети); твърде късите муцуни затрудняват дишането, при тези породи, много по-често, отколкото при другите се раждат кученца с вълчи усти( пекенез); увисналата свободно кожа образува дълбоки гънки, където често възникват инфекции, опънатата кожа на веждите престава да защитава очите, където възникват хронични инфекции конюнктивити ( блъдхаунд); твърде тесния слухов канал с и козината, която расте в него създават предпоставки за възпаления на ушите ( фокстериери, пудели) и много, много други ...

За съжаление , в човешкото развъждане не се позволява на природата да играе присъщата и роля, всички слаби кученца отцеляват и се размножават, а в природата те би трябвало да умрат. Закона на природата “да отселее само най-приспособения в живота” не се нарушава безнаказано. Хубавото, обаче е , че много кучета с наследствени дефекти са безплодни или не много плодовити, така че най-страшните недостатъци не се съхраняват в породата , както ако им помогнеха “добрите “ развъдчици.
При кучетата, както и при другите животни , винаги е правилно да се чифтосват хубаво с по-хубаво, само тогава развъдчика може да се надява на добри резултати. Има много характеристики и признаци, които се определят не само от двойка гени, а от повече на брой гени. При борзойте например е невъзможно да се предвиди скоростта с която кучето ще бяга, тъй като тя се определя от голям брой наследствени фактори, тоест няма доминантни или рецесивни признаци за скоростта на бягането.Но е известно, че някой семейства или линий бягат по бързо. Тук също важи правилото за чифтосване на добро с още по добро в течение на дълго време , безусловно дава добри резултати.
По пътя на наблюдението развъдчика по-скоро установява, кои гени са доминантни. Но според мен, много по –важно за развъдчика е да знае, кои гени са рецесивни, тъй като те изискват повишено внимание при развъждане. За съжаление не всички признаци се определят от еднакви гени при различните породи, един и същи признак при една порода се определя от доминантни при друга от рецесивни гени. Това в голяма степен се отнася за цвета на козината.
Искам още веднъж да повторя, че когато в потомството имаме признаци неприсъщи на нито един от двамата родители , то тези признаци се контролират от рецесивни гени.Тук е полезно да дам като примери най-често срещаните признаци, определяни от рецесивни гени за повечето породи:
Прогения, Прогнатия, Малки уши, Светла носна гъба, Дълга козина ( рецесивен за гладкокосместите породи), Светли очи, Къса козина ( рецесивна за дългокосместите), дължина на крайниците( за повечето породи), Мека козина (рецесивна за твърдокосместите), Къса муцуна, Права козина (рецесивна за къдравокозинестите)
Много от тежките наследствени пороци също се контролират от гени, които са рецесивни за повечето породи, например : заешка устна, вълча уста, счупена опашка, глухота, допълнителни пръсти, страх от силни звуци, изпускане на урина при превъзбуждане, склонност към образуване на камъни в пикочния мехур, ентропия, хемофилия, катаракта и прочие.
Цвета на козината и пигментацията за много породи са точно описани в стандарта. Тези признаци са едни от най-сложните от гледна точка наследственост, защото контролиращите гени могат да са доминантни за една порода и рецесивни за друга, говорим за гени които дори контролират един и същи цвят.Що се отнася до пигментацията , то при тези породи с кафява или светла носна гъба,светли очи има и общо по-слаба пигментация определена от рецесивни гени. Ако развъждането трябва да се води по цветове, трябва да се направи списък на всички известни рецесивни цветове в дадената порода. За тези, които действително се интересуват от развъждане по цветове, аз препоръчвам книгата на Кларенса Литла “Унаследяване цвета на козината при кучетата”.

Обобщение

Една от най-големите трагедии която може да достигне развъдчика,, това е така наречената “развъдна слепота”. Този термин означава, че развъдчика не вижда недостатъците на развъдените от него кучета, но много добре улавя недостатъците на поголовието на другите развъдници. Има и още един много голям недостатък при развъдчика наречен “породна слепота”. Това се случва когато даден недостатък се е установил в породата, а експертите на изложби го пропускат, понеже има твърде много кучета, които го носят.В края на краищата недостатъка става приет за породата.
Честността на развъдчика и признаването на грешките, при открито обсъждане е много важна, но понякога главната отговорност за развъждането на по-добри кучета е в ръцете на експерта на изложби. Ако те никога не слагат кучето със сериозен недостатък на първо място, развъдчиците много ясно няма да влагат пари в развъждането на куче, което няма шансове на изложби. Но докато се позволява да печелят кучета със сериозни недостатъци, то тези кучета не само ще продължат изложбената си кариера, но и ще се развъждат.
Някой експерти пишат в своите оценителни листове че даденото куче или всички кучета от дадена порода, които са били огледани са здрави, когато всъщност по-голямата част от тях са физически не здрави.Това е лоша услуга за породата, но все пак с тази сламка няма как да подведеш сериозния развъдчик, който строго следи за това, да не допуска недостатъци, особено такива, които нарушават здравето и вредят на самото съществуване на кучето., такива като катаракта, ентропия, кокоша слепота или дисплазия на ставите, Сега се явяват на изложби твърде много кучета и може би сe отсяват добрите от по-добрите, но за съжаление винаги съществува така наречената “кучешка игра” и тя винаги е била привлекателна за политиците в развъждането.
Но въпреки всичко с течение на времето, независимо от не прецизните експерти и невежите развъдчици, повечето породи са се променили в положителна посока и продължават да се променят, особено на външен вид. Такъв извод може да се направи, сравнявайки сегашните представители на породата със снимки правени преди 50 години. За съжаление, има твърде много развъдчици, които “ не виждат” кучето и затова съвършено безкористно не могат да видят неговите недостатъци, а следователно и достойнства. Човек обикновено се ражда с природното умение да вижда животното, такъв човек може да види хубавото куче във всяка порода. Експертите също се раждат, а не се правят, въпреки, че е полезно винаги да се натрупват нови знания.

Най – трудно е да се определи най-доброто куче от група лоши и средни на качество кучета.Един великолепен екземпляр, дори и с няколко недостатъка все пак се откроява от средното куче, при което отсъстват, както много добри, така и много лоши качества. Очевидно е, че най-лесно при една племенна работа използваните потомци на тези кучета да се избавят от един недостатък, вместо да се правят опити да се внесат в породата едновременно много добри качества.
Тигъра си пази кожата,а човек името.

С ЛОШ ЧОВЕК МОЖЕ ДА СЕ РАЗБЕРЕШ... С ПРОСТ - НИКОГА

Николай Атанасов - cynology

  • BGDOGFORUM
  • Потребител
  • ***
  • Публикации: 2509
  • I want to know
    • Center of Experimental Cynology
Re:ГЕНЕТИЧНИ ОСНОВИ НА СЕЛЕКЦИЯТА
« Отговор #7 -: 06.11.2010 11:42:46 »
Поздрави за попадението !
The More I See Of Men, The More I Admire Dogs !

Светла Иванова

  • BGDOGFORUM
  • Потребител
  • ***
  • Публикации: 1648
  • Обичам ви, Прекрасни Животни!
Re:ГЕНЕТИЧНИ ОСНОВИ НА СЕЛЕКЦИЯТА
« Отговор #8 -: 21.01.2011 12:17:00 »

Ами на по-популярен език това означава, че беззъбието се предава в скрита (рецесивна) форма. Може родителите да са перфектни по отношение на брой зъби и захапка, а изведнъж в кучилото да се появят кученца при които някой зъб да липсва или с израстването захапката им да се превърне в предна или задна (когато разстоянието между резците при затворена челюст е повече от 2 до 5 мм).


Да разбирам ли, че ако липсата на зъби не се дължи на някакви проблеми по време на бременността , а е генетическа аномалия, то поради рецесивния характер на унаследяването, би трябвало и в двамата родители да е заложено беззъбието.
Ако е така, не знам как изобщо може да се говори за селекционна дейност, "развъдчиците" да се засягат и да прехвърлят вината на купувача.

Наистина става страшно!
„ХОРАТА ОЩЕ НЕ СА РАЗБРАЛИ КАКВО ЧУДО ПРЕДСТАВЛЯВАТ КУЧЕТАТА”
                                                                                       Джек Лондон

Николай Атанасов - cynology

  • BGDOGFORUM
  • Потребител
  • ***
  • Публикации: 2509
  • I want to know
    • Center of Experimental Cynology
Re:ГЕНЕТИЧНИ ОСНОВИ НА СЕЛЕКЦИЯТА
« Отговор #9 -: 21.01.2011 12:49:19 »

Ами на по-популярен език това означава, че беззъбието се предава в скрита (рецесивна) форма. Може родителите да са перфектни по отношение на брой зъби и захапка, а изведнъж в кучилото да се появят кученца при които някой зъб да липсва или с израстването захапката им да се превърне в предна или задна (когато разстоянието между резците при затворена челюст е повече от 2 до 5 мм).


Да разбирам ли, че ако липсата на зъби не се дължи на някакви проблеми по време на бременността , а е генетическа аномалия, то поради рецесивния характер на унаследяването, би трябвало и в двамата родители да е заложено беззъбието.
Ако е така, не знам как изобщо може да се говори за селекционна дейност, "развъдчиците" да се засягат и да прехвърлят вината на купувача.

Наистина става страшно!


Трудно е да се отговори.
Просто, за да имаш самочувствието да се наречеш развъдчик, трябва да имаш поне някакви познания по генетика и развъждате.
Възможно е аномалията да се предава само по мъжка линия, може само по женска. Може само от бащи към дъщери и редица други комбинации. Именно в това се състои селекцията - когато се получи в потомството някаква аномалия, да се започне проверка по потомство на съответните разплодници като се сменят партньорите, проверява се по странични родственици и т.н.

Развъждането не е размножаване и селекцията не се води както една, за която бяха писали, че аномалните кучета просто съсича с брадвата.
The More I See Of Men, The More I Admire Dogs !

Светла Иванова

  • BGDOGFORUM
  • Потребител
  • ***
  • Публикации: 1648
  • Обичам ви, Прекрасни Животни!
Re:ГЕНЕТИЧНИ ОСНОВИ НА СЕЛЕКЦИЯТА
« Отговор #10 -: 21.01.2011 14:15:54 »
...
Просто, за да имаш самочувствието да се наречеш развъдчик, трябва да имаш поне някакви познания по генетика и развъждате.
...

Зенон бил запитан веднъж от своите ученици:
 
- Учителю, ти имаш знания несравнимо по-големи от нашите. Защо тогава се отнасяш със съмнение към отговорите ни?
 
Философът очертал два различни по големина кръга върху пясъка и като ги посочил, казал:
 
- Големият кръг представлява площта на моите знания, а малкият на вашите. Но и двете площи са ограничени: извън кръговете има много неизвестни – и на мене, и на вас. Обиколката на голямата окръжност, т.е. моите знания, е по-голяма от тази на малката – следователно и границата на моите знания с неизвестното е по-голяма от вашата. Оттук идва и съмнението ми.


Нашето знание е ограничено, а нашето незнание - безгранично.
Иска ми се да зная всичко, а човешкият живот не стига.
Това не е ли  пагубно за самата мен?
Не са ли по-щастливи развъдчиците,  не, не развъдчиците, по скоро хората, които  просто размножават кученца?

Аз не бих го нарекла щастие. По-подходящо е продажбата на поредното кученце да се нарече Пирова победа.

Историята познава цената на Пировата победа.

Дано само кучетата не я платят!
„ХОРАТА ОЩЕ НЕ СА РАЗБРАЛИ КАКВО ЧУДО ПРЕДСТАВЛЯВАТ КУЧЕТАТА”
                                                                                       Джек Лондон

Иван Панайотов - vano

  • BGDOGFORUM
  • Потребител
  • ***
  • Публикации: 3697
    • www.bgdogs.net
Re:ГЕНЕТИЧНИ ОСНОВИ НА СЕЛЕКЦИЯТА
« Отговор #11 -: 21.01.2011 14:25:16 »
Проблема ни е, че винаги свързваме развъждането/размножаването с търговията. Това е пагубното.
Развъждането се прави с цел съхраняване и подобряване на дадена порода. Ей това не могат да разберат някои хора. Истинските развъдчици никога не продават своите кученца с обяви по нета. Техните връзки се обявяват предварително и почти винаги техните кученца са си намерили собственици, още преди да се родят.
Само две неща са безкрайни - Вселената и човешката глупост, като за първото не съм сигурен.
Алберт Айнщайн

Николай Атанасов - cynology

  • BGDOGFORUM
  • Потребител
  • ***
  • Публикации: 2509
  • I want to know
    • Center of Experimental Cynology
Re:ГЕНЕТИЧНИ ОСНОВИ НА СЕЛЕКЦИЯТА
« Отговор #12 -: 21.01.2011 15:45:57 »
Проблема ни е, че винаги свързваме развъждането/размножаването с търговията. Това е пагубното.
Развъждането се прави с цел съхраняване и подобряване на дадена порода. Ей това не могат да разберат някои хора. Истинските развъдчици никога не продават своите кученца с обяви по нета. Техните връзки се обявяват предварително и почти винаги техните кученца са си намерили собственици, още преди да се родят.

Именно!
Но един човек, колкото е по-примитивен, толкова повече ненавижда науката и всичко свързано с нея го взема на присмех.
The More I See Of Men, The More I Admire Dogs !

П. Петков - tigar6

  • BGDOGFORUM
  • Потребител
  • ***
  • Публикации: 1288
Re:ГЕНЕТИЧНИ ОСНОВИ НА СЕЛЕКЦИЯТА
« Отговор #13 -: 23.01.2011 09:52:59 »
Проблема ни е, че винаги свързваме развъждането/размножаването с търговията. Това е пагубното.
Развъждането се прави с цел съхраняване и подобряване на дадена порода. Ей това не могат да разберат някои хора. Истинските развъдчици никога не продават своите кученца с обяви по нета. Техните връзки се обявяват предварително и почти винаги техните кученца са си намерили собственици, още преди да се родят.
Тук всеки втори размножава и като него друг няма :)
Тигъра си пази кожата,а човек името.

С ЛОШ ЧОВЕК МОЖЕ ДА СЕ РАЗБЕРЕШ... С ПРОСТ - НИКОГА

Димитър Балчев-БАЛКАН

  • BGDOGFORUM
  • Потребител
  • ***
  • Публикации: 730
Re:ГЕНЕТИЧНИ ОСНОВИ НА СЕЛЕКЦИЯТА
« Отговор #14 -: 23.01.2011 22:12:53 »
Проблема ни е, че винаги свързваме развъждането/размножаването с търговията. Това е пагубното.
Развъждането се прави с цел съхраняване и подобряване на дадена порода. Ей това не могат да разберат някои хора. Истинските развъдчици никога не продават своите кученца с обяви по нета. Техните връзки се обявяват предварително и почти винаги техните кученца са си намерили собственици, още преди да се родят.
Тук всеки втори размножава и като него друг няма :)
..................според мен селекционирането се прави когато има количество и се отсее качественото,след това идва развъждането ,което е въпрос на усет и познания  :)много трудно,почти невъзможно в днешно време,това може да се върши от един човек
в моят случай ,развъждам-продавам-подарявам-отсявам и при успех показвам,прдажбите помагат за изхранване и по качествен живот на родителите,ако някъде греша ми кажете  8)
,,САМО СЛАБИТЕ СЕ СТРЕМЯТ КЪМ ПОРЯДЪК . СИЛНИТЕ ВЛАДЕЯТ И ХАОСА ......... ,,