Автор Тема: ОСОБЕНОСТИ В РАЗВИТИЕТО НА КУЧЕТАТА  (Прочетена 6193 пъти)

Николай Атанасов - cynology

  • BGDOGFORUM
  • Потребител
  • ***
  • Публикации: 2509
  • I want to know
    • Center of Experimental Cynology
The More I See Of Men, The More I Admire Dogs !

Светла Иванова

  • BGDOGFORUM
  • Потребител
  • ***
  • Публикации: 1648
  • Обичам ви, Прекрасни Животни!
Re:ОСОБЕНОСТИ В РАЗВИТИЕТО НА КУЧЕТАТА
« Отговор #1 -: 05.11.2010 14:04:45 »
Моите кучета са сравнително дребни в сравнение с размерите, които са показани в стандарта. Не, че ме интересува особено, но бих искала да знам защо – за обща култура.
В момента мъжкият е на 21,5 месеца и е висок около 63см. Женската е малко по-ниска и е на 16 месеца.
И двамата бяха дребнички, когато ги взех.
Мъжкият беше на 62 дни и както писах, беше прекарал два дни в багажника на една кола без храна и вода. Горкият, освен това беше пълен с вътрешни паразити и даже крастав. Не го премерих веднага, но когато го гушнах  ми се стори въздушно лек. Три - четири месеца се борих с проблемите му, той стоически понасяше всичко, но накрая моята упоритост и неговата борбеност и твърд характер победиха всички проблеми.
Женската взех на малко повече от 3 месеца и тежеше малко повече от 6 кг. Според развъдчика баща и Фаргос-Горан бил дребен /доколкото разбрах от форума, той е известно куче/, така че други знаят големината му по-добре от мен.
Пиша тези подробности, защото си мисля дали това, че кучетата ми са по-дребни от изискванията в стандарта, не се дължи на евентуално лошото гледане в първите месеци от развитието им или си е по наследство...
И ще кажа отново,  искам да знам  само за обща култура! Не бих си заменила Лия и Зоро за най-красивите и скъпи кучета на света...
„ХОРАТА ОЩЕ НЕ СА РАЗБРАЛИ КАКВО ЧУДО ПРЕДСТАВЛЯВАТ КУЧЕТАТА”
                                                                                       Джек Лондон

Валентин Арабов

  • BGDOGFORUM
  • Потребител
  • ***
  • Публикации: 754
  • "Бъдете като животните! Те имат невинност."
Re:ОСОБЕНОСТИ В РАЗВИТИЕТО НА КУЧЕТАТА
« Отговор #2 -: 05.11.2010 15:21:08 »
Щом сте ги взели от малки,значи тези им размери са им били заложени и причината да са СРЕДНИ на ръст (не мисля,че куче 63-64см е дребно) не е във вас.

Кучетата на снимките изглеждат много добре,така,че не виждам причина да се тревожите  :)
Щом си ги обичате и те вас също-какво е значението дали са 63 или 103см?
--- Колкото по-нависоко сме полетели, толкова по-малки изглеждаме на онези, които не са способни да летят ;) ---

Светла Иванова

  • BGDOGFORUM
  • Потребител
  • ***
  • Публикации: 1648
  • Обичам ви, Прекрасни Животни!
Re:ОСОБЕНОСТИ В РАЗВИТИЕТО НА КУЧЕТАТА
« Отговор #3 -: 05.11.2010 23:24:54 »
Щом сте ги взели от малки,значи тези им размери са им били заложени и причината да са СРЕДНИ на ръст (не мисля,че куче 63-64см е дребно) не е във вас.

Кучетата на снимките изглеждат много добре,така,че не виждам причина да се тревожите  :)
Щом си ги обичате и те вас също-какво е значението дали са 63 или 103см?

Кой е казал, че се тревожа?
В стандарта за БОК пише, цитирам: " Ръст /височина в холката/: за мъжките: мин. 65 см, за женските: мин. 60 см ."
За това питам.
По отношение на "лошото гледане", имам пред вид периода преди да ги взема.
Аз си се грижех за тях по всички правила...
„ХОРАТА ОЩЕ НЕ СА РАЗБРАЛИ КАКВО ЧУДО ПРЕДСТАВЛЯВАТ КУЧЕТАТА”
                                                                                       Джек Лондон

Николай Атанасов - cynology

  • BGDOGFORUM
  • Потребител
  • ***
  • Публикации: 2509
  • I want to know
    • Center of Experimental Cynology
Re:ОСОБЕНОСТИ В РАЗВИТИЕТО НА КУЧЕТАТА
« Отговор #4 -: 06.11.2010 20:39:38 »
Моите кучета са сравнително дребни в сравнение с размерите, които са показани в стандарта. Не, че ме интересува особено, но бих искала да знам защо – за обща култура.
В момента мъжкият е на 21,5 месеца и е висок около 63см. Женската е малко по-ниска и е на 16 месеца.
И двамата бяха дребнички, когато ги взех.
Мъжкият беше на 62 дни и както писах, беше прекарал два дни в багажника на една кола без храна и вода. Горкият, освен това беше пълен с вътрешни паразити и даже крастав. Не го премерих веднага, но когато го гушнах  ми се стори въздушно лек. Три - четири месеца се борих с проблемите му, той стоически понасяше всичко, но накрая моята упоритост и неговата борбеност и твърд характер победиха всички проблеми.
Женската взех на малко повече от 3 месеца и тежеше малко повече от 6 кг. Според развъдчика баща и Фаргос-Горан бил дребен /доколкото разбрах от форума, той е известно куче/, така че други знаят големината му по-добре от мен.
Пиша тези подробности, защото си мисля дали това, че кучетата ми са по-дребни от изискванията в стандарта, не се дължи на евентуално лошото гледане в първите месеци от развитието им или си е по наследство...
И ще кажа отново,  искам да знам  само за обща култура! Не бих си заменила Лия и Зоро за най-красивите и скъпи кучета на света...


В питането Ви има няколко момента, които правят отговора труден.

Първо, да започнем от стандарта.

Овчарското куче на България, ако не се лъжа, в момента има четири стандарта.

Единият е на т.н. „каракачанско” куче.

Другият е на т.н. порода „Горан”.

Третият е на Националния клуб за БОК, като този стандарт се води и за официален на БРФК.

Четвъртият е на клуба, оглавяван от Аврам Петков (моля да бъда извинен, но името на този клуб е толкова дълго и усукано, че все не мога да го запомня как точно беше).

Всички тези стандарти реално са само един единствен с разни доразкрасявания и добавки, които са също толкова безстойностни, колкото и самите стандарти.

Ако погледнете, който и да е от стандартите, ще видите най-отдолу изброени куп имена на „автори” или „съставители”. Един или двама от тях имат някакъв бегъл допир до животновъдната наука, а болшинството нямат дори и грам образование, което да им дава право да се вписват под такъв документ, какъвто е един стандарт на порода. А стандарта на една порода наистина е много сериозен развъден документ!

От тук си направете извода до колко въобще всеки един от тези „стандарти” може да има някаква научна стойност.

Второ! Възниква въпроса кой, как и на какво основание въобще е посочил и до колко има научно обосновано право да го направи по отношение в случая с ръста на кучето.

Ако казваш, че височината трябва да е най-малко … см, трябва да можещ да се мотивираш защо.

Ако казваш, че горната граница на височината трябва да е … см, също трябва да можеш да се мотивираш защо.

Ако посочиш, че няма горна граница – също. Защо?

Преди няколко години се наех да коригирам един от стандартите на една от организациите. Когато председателят на въпросната организация прочете забележките ми, каза: „Ако ние се съобразим с този стандарт (имайки предвид моите забележки) половината ни членове ще избягат”.

Тогава го попитах: „Хайде да се разберем. Ние за какво правим стандарт – да е в интерес на кучето или в интерес на членската маса”.

Дотук със (псевдо)стандартите.

Тъй като овчарското куче на България е от групата на молосоидите, които общо взето се движат ръстово в някакви близки граници, за отделния любител, който не членува никъде и не е длъжен да се съобразява с простотиите на неуките, е най-добре да се фиксира върху някакви средни за групата размери и да ги приеме като граница за своето куче.

Тук обаче има друг проблем. Към групата на молосоидите спадат например и Кангала и САО, и Кавказката овчарка, и Шарпланинската овчарка и т.н. Макар и от една група тези кучета имат различен произход и ние не можем да приемем като средни например данните за САО и механично да ги пренесем върху БОК.

Защо, няма да обяснявам. Очи на слепци не отварям (имам пред вид, изживяващите се като капацитети).

При мои лични проучвания, които вече са достатъчно, за да можеха да се обработят математически, с доказване на статистическите грешки, съм констатирал размери (височина при холката) на Женските – долна граница 63 см, на Мъжките – долна граница – 65 см. Тежина на Женските – долна граница 40 кг, на Мъжките – долна граница – 45 кг.

Става дума за кучета с възраст над 20-24 месеца.

Първата причина, поради която кученцето може да се развива под нормата е резултат на лошо гледане, евентуално заболяване, опаразитяване и поредица подобни фактори, които са външни, подлежат на корекция и няма опасност да бъдат предадени на следващите поколения.

Втората причина, поради която кученцето може да се развива под нормата е резултат на неговата наследственост. Много е важно да се има пред вид следното. В случая говорим за кучета, за които от научна гледна точка не може да се каже, че са порода. Това че родителите евентуално са много едри или пък дребни съвсем не означава, че и потомците им ще са като тях. За да правим аналогия родители-потомци, ние трябва първо да сме абсолютно сигурни в развъждането, което е провеждано поне 4 до 5 генерации назад. И най-важното – дали това развъждане е контролирано или ние просто знаем нещо за прародителите на съответното куче. Ние можем да се осланяме на някакви родствени данни само при условие, че тези родители (и прародители) са проверявани по всички показатели и най-вече по потомство. Много важно е да са проверявани и по странични родственици. Само, ако са налице пълни и математически достоверни данни за прародителите, ние ще имаме право да говорим, че ръста (а и не само) на въпросното куче е продукт на наследствеността.

Третата причина, поради която кученцето може да се развива под нормата е, съчетанието на горните две: лоша наследственост с лоши условия. Според мен това е най-честата причина да се получават аномалии в развитието на приплодите на дадени родители.

Когато малкото кученце попадне в нова и по-добра среда на отглеждане, то може да компенсира до известна степен някои от недостатъците, които има в момента (като малко). Но никой не може да каже до колко ще ги компенсира и дали тези недостатъци няма впоследствие да се предадат на неговите потомци. Причината, както посочих по-горе е, че никой няма издържани в научно отношение данни за наследствеността на тези кучета, които аз най-общо наричам „овчарското куче на България”.

Чрез храни, добавки, медикаменти (най-вече от хормонално естество), правилно и пълноценно натоварване, хигиенични условия на отглеждане кучето с някакви видими физически недостатъци може да компенсира, но бъдещия ефект за поколенията е непредсказуем.
The More I See Of Men, The More I Admire Dogs !

Светла Иванова

  • BGDOGFORUM
  • Потребител
  • ***
  • Публикации: 1648
  • Обичам ви, Прекрасни Животни!
Re:ОСОБЕНОСТИ В РАЗВИТИЕТО НА КУЧЕТАТА
« Отговор #5 -: 07.11.2010 19:11:11 »

В питането Ви има няколко момента, които правят отговора труден.

Първо, да започнем от стандарта.

Овчарското куче на България, ако не се лъжа, в момента има четири стандарта.

Единият е на т.н. „каракачанско” куче.

Другият е на т.н. порода „Горан”.

Третият е на Националния клуб за БОК, като този стандарт се води и за официален на БРФК.

Четвъртият е на клуба, оглавяван от Аврам Петков (моля да бъда извинен, но името на този клуб е толкова дълго и усукано, че все не мога да го запомня как точно беше).

Всички тези стандарти реално са само един единствен с разни доразкрасявания и добавки, които са също толкова безстойностни, колкото и самите стандарти.

Ако погледнете, който и да е от стандартите, ще видите най-отдолу изброени куп имена на „автори” или „съставители”. Един или двама от тях имат някакъв бегъл допир до животновъдната наука, а болшинството нямат дори и грам образование, което да им дава право да се вписват под такъв документ, какъвто е един стандарт на порода. А стандарта на една порода наистина е много сериозен развъден документ!

От тук си направете извода до колко въобще всеки един от тези „стандарти” може да има някаква научна стойност.

Второ! Възниква въпроса кой, как и на какво основание въобще е посочил и до колко има научно обосновано право да го направи по отношение в случая с ръста на кучето.

Ако казваш, че височината трябва да е най-малко … см, трябва да можещ да се мотивираш защо.

Ако казваш, че горната граница на височината трябва да е … см, също трябва да можеш да се мотивираш защо.

Ако посочиш, че няма горна граница – също. Защо?

Преди няколко години се наех да коригирам един от стандартите на една от организациите. Когато председателят на въпросната организация прочете забележките ми, каза: „Ако ние се съобразим с този стандарт (имайки предвид моите забележки) половината ни членове ще избягат”.

Тогава го попитах: „Хайде да се разберем. Ние за какво правим стандарт – да е в интерес на кучето или в интерес на членската маса”.

Дотук със (псевдо)стандартите.

Тъй като овчарското куче на България е от групата на молосоидите, които общо взето се движат ръстово в някакви близки граници, за отделния любител, който не членува никъде и не е длъжен да се съобразява с простотиите на неуките, е най-добре да се фиксира върху някакви средни за групата размери и да ги приеме като граница за своето куче.

Тук обаче има друг проблем. Към групата на молосоидите спадат например и Кангала и САО, и Кавказката овчарка, и Шарпланинската овчарка и т.н. Макар и от една група тези кучета имат различен произход и ние не можем да приемем като средни например данните за САО и механично да ги пренесем върху БОК.

Защо, няма да обяснявам. Очи на слепци не отварям (имам пред вид, изживяващите се като капацитети).

При мои лични проучвания, които вече са достатъчно, за да можеха да се обработят математически, с доказване на статистическите грешки, съм констатирал размери (височина при холката) на Женските – долна граница 63 см, на Мъжките – долна граница – 65 см. Тежина на Женските – долна граница 40 кг, на Мъжките – долна граница – 45 кг.

Става дума за кучета с възраст над 20-24 месеца.

Първата причина, поради която кученцето може да се развива под нормата е резултат на лошо гледане, евентуално заболяване, опаразитяване и поредица подобни фактори, които са външни, подлежат на корекция и няма опасност да бъдат предадени на следващите поколения.

Втората причина, поради която кученцето може да се развива под нормата е резултат на неговата наследственост. Много е важно да се има пред вид следното. В случая говорим за кучета, за които от научна гледна точка не може да се каже, че са порода. Това че родителите евентуално са много едри или пък дребни съвсем не означава, че и потомците им ще са като тях. За да правим аналогия родители-потомци, ние трябва първо да сме абсолютно сигурни в развъждането, което е провеждано поне 4 до 5 генерации назад. И най-важното – дали това развъждане е контролирано или ние просто знаем нещо за прародителите на съответното куче. Ние можем да се осланяме на някакви родствени данни само при условие, че тези родители (и прародители) са проверявани по всички показатели и най-вече по потомство. Много важно е да са проверявани и по странични родственици. Само, ако са налице пълни и математически достоверни данни за прародителите, ние ще имаме право да говорим, че ръста (а и не само) на въпросното куче е продукт на наследствеността.

Третата причина, поради която кученцето може да се развива под нормата е, съчетанието на горните две: лоша наследственост с лоши условия. Според мен това е най-честата причина да се получават аномалии в развитието на приплодите на дадени родители.

Когато малкото кученце попадне в нова и по-добра среда на отглеждане, то може да компенсира до известна степен някои от недостатъците, които има в момента (като малко). Но никой не може да каже до колко ще ги компенсира и дали тези недостатъци няма впоследствие да се предадат на неговите потомци. Причината, както посочих по-горе е, че никой няма издържани в научно отношение данни за наследствеността на тези кучета, които аз най-общо наричам „овчарското куче на България”.

Чрез храни, добавки, медикаменти (най-вече от хормонално естество), правилно и пълноценно натоварване, хигиенични условия на отглеждане кучето с някакви видими физически недостатъци може да компенсира, но бъдещия ефект за поколенията е непредсказуем.


"Не е важно да знаеш всичко, важното е да знаеш къде да го намериш", АЛБЕРТ АЙНЩАЙН

Съмненията, които имах от наблюденията си и практиката ми в отглеждането на кучетата ми, напълно се потвърдиха от научната обосновка, която Николай Атанасов - cynology ми предостави. И която напълно ме удовлетвори.

Благодаря Ви г-н Атанасов за Вашата ерудиция и готовността, с която споделяте  академичните си знания.

Благодаря и на Иван Панайотов – vano за сайта, който е създал. Тук не само научавам много неща от кинологията, но се и срещам с интересни  хора, с които ме свързва обичта към чудото, наречено куче.

Мисля, че кучетата ми в голяма степен са компенсирали проблемите си, с които дойдоха. И са толкова забавни и щастливи. Днес цял ден разсмиваха с изпълненията си гостите, които имах. А това е най-важното...
„ХОРАТА ОЩЕ НЕ СА РАЗБРАЛИ КАКВО ЧУДО ПРЕДСТАВЛЯВАТ КУЧЕТАТА”
                                                                                       Джек Лондон

Николай Атанасов - cynology

  • BGDOGFORUM
  • Потребител
  • ***
  • Публикации: 2509
  • I want to know
    • Center of Experimental Cynology
Re:ОСОБЕНОСТИ В РАЗВИТИЕТО НА КУЧЕТАТА
« Отговор #6 -: 07.11.2010 19:26:24 »
Благодаря за топлите думи.

Винаги съм насреща за всеки, стига да мога да помогна.
The More I See Of Men, The More I Admire Dogs !