Малко История
Това определено е най-известната ловна порода на България. Заедно с барака и кьосебарака това куче играе решаваща роля за успешния лов на българина вече няколко столетия. Как точно се е появило по българските земи, не е съвсем сигурно и за корените на произхода му може само да се предполага.
Д-р Локар твърди, че още илирите, населявали северозападните части на Балканския полуостров, а по-късно и келтите и старите гърци, са притежавали гончета, подобни на нашето. Според една теория всички гончета на полуострова имат азиатски произход и това може да се приеме за абсолютна истина поне доколкото ловните кучета на турците са повлияли в значителна степен оформянето на съвременното гонче.
В миналото се е смятало, че най-подходящи за лова на дивата свиня са едрите висококраки гончета, и години наред са се развъждали точно такъв тип кучета. Те са били получени от кръстосването на стария тип лудогорско гонче с малоазиатски хрътки и средноръстови гончета, донесени от турците. Тези високи и стройни кучета обаче не задоволявали изискванията на българските ловци, тъй като след улавянето на един заек или лисица отказвали да работят повече. Това накарало ловците да предпочитат повече кръстоската на стария тип лудогорско гонче с по-дребно на ръст, което също било доведено от турските ловци, и тези именно кучета оформили ядрото на породата лудогорско гонче. Силен тласък на бързото консолидиране на типа дало изключителното уважение, на което се радвали добрите гончета и техните стопани. Цената на кучето се определяла по следния начин: За да издържи изпита, гончето трябва да прекара заека най-малко 3 пъти пред ловеца и ако изпълни това условие, то получава оценка "добър" и цената му била 1 златна лира. При всяко ново прекарване освен първите три пъти кучето получавало по една нова лира. Преданието разказва, че прочутото гонче на Митхад паша, на име Мурад, при едно състезание в околностите на Шумен получило 10 златни лири, което значи, че е прекарало заека 12 пъти пред ловеца, а самият паша казвал на българите: "Пазете вашите копои, защото те нямат равни." Ценител на нашите кучета бил и друг познат на българската история турчин – Осман паша. Знае се, че след тежката обсада на Плевен от руските войски Осман паша е пленен със свитата му, която носела ловно оръжие, кафези с ловни соколи и 6 лудогорски и трицветни гончета и когато бил отведен на разпит, първата му грижа била да помоли да бъдат добре нахранени и гледани кучетата.
Българско (лудогорско) гонче