Тоза

[Иван Панайотов - vano]

Тоза
(Tosa)



FCI номер на стандарта:  260 от 09.12.1997 г.
Произход: Япония
Дата на публикация на валидния оригинален стандарт: 09.12.1997 г.
Предназначение на породата: В древността – куче за бой, в днешно време – куче пазач.
Класификация по FCI:  
Група   2 - Пинчери и шнауцери, молосоидни породи, швейцарски планински и пастирски кучета, и други породи
Секция   2 - Молосоидни породи
Подсекция  1 - Тип мастифи

Без работни изпитания       

Кратко историческо резюме:
Япония притежава дълга история в кучешките боеве, започнала през 14-ти век. С подобна история зад гърба си, тази порода е създадена от кръстосване на Шикоку-кен и западни породи кучета. Наименувани на местността, където са създадени, тези кучета, понякога са наричани “японски мастифи”. Западните кучета използвани при създаването на породата са булдози (1872), мастифи (1874), германски пойнтери (1876) и немски догове (1924), всички те използвани за подобряване на породата в резултат на кръстоски. Според някой описания санбернари и бултериери също са замесени, но не е известно през кои години са използвани. Установените при тоса характеристики на устойчивост и нюх към борба, които откриваме и като типични при мастифите, могат да се припишат на замесените подобни породи.

Общ вид:
Куче с големи размери, с благородни маниери и здрава конструкция. С клепнали уши, къс косъм, квадратна муцуна и висяща, дебела в основата опашка.

Поведение и темперамент:
Темпераментът му е белязан от спокойствие, хладнокръвие, смелост и решителност.

Глава:
Черепна област:
Череп: Широк.
Стоп: По-скоро рязък.
Лицева област:
Носна гъба: Голяма и черна.
Муцуна: Умерено дълга. Горната линия е права.
Челюсти: Силни горна и долна челюсти.
Зъби: Здрави в ножична захапка.
Очи: По-скоро малки, тъмно кафeви на цвят, с благородно изражение.
Уши: Относително малки, по-скоро тънки, високо поставени от двете страни на черепа, висящи, прилегнали по бузите.

Шия:
Мускулеста, с увиснала кожа по гърлото.

Тяло:
Холка: Висока.
Гръб: Равен и прав.
Поясница: Широка и мускулеста.
Крупа: Леко сводеста при върха.
Гърди: Широки и дълбоки, с умерено извити ребра.
Корем: Добре прибран.

Опашка:
Дебела в основата, изтъняваща към върха, достигаща скакателната става, когато е отпусната надолу.

Крайници:
Предни крайници:
Плешки: Умерено наклонени.
Подрамене: Прави, умерено дълги и силни.
Метакарпуси: Леко наклонени и мощни.
Задни крайници:
С добре развити мускули. Колeнната и скакателната стави са умерено заъглени и здрави.
Лапи:
Плътно прибрани пръсти. Еластични и месести възглавнички. Твърди и за предпочитане тъмни на цвят нокти.

Походка и движения:
Енергична и мощна.

Космена покривка:
Koзина: Гъста, твърда и къса.
Цвят: Червен, светлобежов, с цвят на кайсия, черен и тигров. Леки бели петна по гърдите и крайниците са приемливи.

Размери:
Височина при холката:
Mинимум 60 см за мъжките и 55 см за женските.

Недостатъци:
Всяко отклонение от гореизложените параметри трябва да се разглежда като недостатьк, сериозността на който се оценява според неговата степен.
- Слаба костна система;
- Издължена муцуна;
- Лека издаденост на долната или горната челюст.

Дисквалифициращи недостатъци:
- Страхливо куче;
- Голяма издаденост на горната или долната челюст.

Забележка: Мъжките екземпляри трябва да имат два нормално развити тестиса, напълно спуснати в скротума.

[Иван Михайлов]

[Иван Михайлов]

ТОСА ИНУ е японска порода кучета, която е сред най-редките в света. Създаденa е като бойно куче в провинция Тоса - днешната префектура Кьоши на южното крайбрежие на един от най-малките и най-рядко населените острови от Японския архипелаг – Шикоку.
Като цяло това е от средно до едро на ръст куче – неговото тегло и височина при холката варират в изключително широките граници от 37 до 91 кг и от 55 до 75 см. Тенденцията е огромните на ръст кучета от тази порода да бъдат предпочитани от развъдчиците извън Япония, a в родината му се предпочитат средни размери и тегло. Тоса ину е истинско бойно куче – в това не може да има никакво съмнение. Въпреки, че може да бъде обучено и за охрана, неговата сила и страст са боевете. То е едро без да е тромаво, с добре развита костна система и отлично развити мускули. Неговата гладка и къса козина може би ще ви напомни за родезийския риджбек, но, освен червеникава, нейната окраска може да бъде и тигрова или бежова. Макар и много рядко, се срещат и кучета в черна (сивееща) окраска.
ИСТОРИЯ на породата
За тоса ину тя започва през втората половина на 19 век. Предците им са местната порода кучета шикоку ину – те са средни на ръст (около 55 см в холката и тегло 25 кг), подобни по външност на европейския шпиц. Шикоку ину са кръстосани с няколко европейски породи кучета като английския булдог през 1872, мастиф – през  1874, кучето на Свети Бернар и курцхаар през 1876, бул териер и дори английски дог през 1924 г. Целта на необичайните кръстоски била да се създаде по-голямо, по-мощно куче. В зенита на популярноста на тоса ину между 1924 и 1933 г. само в Япония имало над 5000 нейни развъдчици.
В Япония наричат тоса ину и кучетата сумо. Борците сумо и днес спазват специфичния стил на борба с история от над 1500 години. Целта на битката сумо е да се задържиш на един крак въпреки усилията на противника да те повали на земята и или да те изтласка извън очертанията на ринга. Екзотично и неочаквано, тези древни правила са в основата на битките, които се провеждат между кучетата тоса ину. Победител е кучето, което успее да притисне своя противник към земята с тялото си като го събори на земята и го задържи притиснат към нея. Ръмжащите кучета се дисквалифицират и не се допускат нататък в състезания. Въпреки слуховете, че тоса ину не хапят, това съвсем не е така и е позволено при битките между кучетата. Четириногият борец сумо често се признава за победен като се обръща с гръб към противника си. А победителят тоса ину получава ценна, красиво украсена престилка с богата бродерия и специално сплетено и украсено голямо конопено въже. Участниците в борбите не трябва да бъдат побойници или пък да действат мудно – търсят се физически здрави кучета, които имат смелост и бойни умения, търпение и издръжливост.Модерните битки на запад от Япония
Тоса ину са сред бойците в съвременните битки между кучета – един изключително спорен бизнес, в който залозите стигат космически суми като при конни надбягвания или футболни мачове. Тоса ину са търсени заради впечатляващата им издръжливост, мощна захапка, подвижност и пъргавина въпреки големия им ръст. Но високата им цена ги предпазва от масовите «прояви» от този тип в САЩ (където битките с кучета са най-популярни) за разлика, например, от ужасяващо многобройните «бойци» от породата американски питбул, например. Тоса ину се бият безшумно – съгласно японските бойни правила - без да се стига до жестокости и кървави гледки. Те са изключителни бойци – една от най-великите бойни породи кучета в света! Обикновено побеждават противниците си много бързо по две причини – първата е, че това е една от най-силните породи кучета в света, а втората – че тоса ину твърде бързо се ... отегчават:) Това понякога води до неочаквана загуба в битката с развъжданото за бой куче от друга порода, но много по-често се случва тоса ину да победи за минути атакувалия го противник.
ХАРАКТЕР и ТЕМПЕРАМЕНТ
Ако опишем с 8 думи характера на тоса ину, те ще бъдат: безстрашие, чувстителност, дързост, последователност, красота, агресия, издръжливост и интелигентност. Тоса ину е абсолютно вярно на своя собственик куче и е много добро с деца и с хора, които познава.
Това е интелигентна порода, която точно преценява откъде идва опасността, знае как да нападне при реална опасност и защитава не само семейството на собственика си, но и другите му домашни любимци! Като цяло не може да живее с други кучета, освен ако не са израстнали заедно или пък са роднини.
Представителите на породата се отнасят доброжелателно и покровителствено към „бърлогата” (т.е. към дома, колата и домашното ви имущество) и към „глутницата” (т.е. човешкото семейство у дома) и са много привързани към тях. Те са с уравновесен характер, но при необходимост реагират светкавично, способни са и са склонни да служат на собственика си според възможностите си не само като воини, но и като компаньон, охранително куче, куче-водач за слепи хора и дори като пастирско куче, ако обстоятелствата налагат това. Живеят между 10 и 12 години.
Подходящата социализация на малкото кученце е един от двата определящи фактора при оформянето на темперамента и характера на тоса ину като възрастно куче. Другият фактор е гените. Тези два фактора са тясно преплетени – не може да има гаранция, че куче с лоши генетични заложби ще може да бъде обучено правилно и ще се превърне в спокойно и приятелски настроено и обратното – и най-прекрасните генетични заложби няма да спасят положението, ако кученцето не е социализирано. В идеалния случай тоса ину трябва да бъде бдителен и безстрашен в защитата на „леговището” и „глутницата” си, и същевременно да бъде нежен и неагресивен в домашна среда и към непознати, към които собственикът му се отнася спокойно. Бойците тоса ину са ненадминати по сила и поносимост към болка, но са и толкова умни, колкото са и силни! 
Спефициката на бойните умения на тоса ину е неразбрана и неправилно оценена в някои държави, в които ги поставят наравно с агресивни (не само бойни) породи като булдога, бул териера, питбул териера, американския стафордшир териер, дого аржентино и т.н.  Това е причината тоса ину да са сред забранените породи във Великобритания, Ирландия, Австралия и Нова Зеландия. А в родната им Япония те са герои на много филми от любимата и на мнозина у нас японска анимация манга. Най-известните кучета от породата са Мусаши – шампионът на Япония по борби в средна категория и кръстоската с тоса Бенизакура, обявен за най-силното бойно куче в света.