Ето ви нещо интересно което може да задоволи немалка част от посещаващите тоз форум,надявам се ако някои не му харесва какво пиша или побликувам тук във bgDOGFORUM.com да не ме опонираи да невзима под внимание писаното и побликуваното от менСтандарта на породата САО е приет от ФСП СССР през 1976г.(публикуван е в сборника Стандарти на кучетата от служебните породи,1976) е утвърден от FCI през 1989 под №335,страна от която произхожда-СССР,основни райони на разпространение-републиките в Средна Азия и съседните им области.
Тази древна работна порода е създадена от коренните жители на Средна Азия,като жизнена необходимост.По начало е създадена за охрана от хищници и крадци на овце,които са главното богатство на народа,даващи на хората основни ресурси за препитание,а също така и за охрана на собствеността на овчаря и неговите съселяни.В естествената си среда средноазиатската овчарка е отглеждана като работна порода,от надеждността на работата й зависи благосъстоянието на хората от региона.В статията си Н. и Д. Сердюковы пишат: „Овчарят прави подбор по следния начин: „Не искам да се лиша от нищо”.Високата работоспособност,надеждност в работата,непретенциозност в отглеждането,приспособлението към различни условия на живот-тези качества са били селектирани в породата в продължение на векове.
В днешно време Туркменистан,Таджикистан,Узбекистан,Киргизтан,Казахстан са независими държави,но правото да представя средноазиатската овчарка притежава СССР. 23.05.2003 Руската киноложка федерация (РКФ) утвърди новата редакция на стандарта ”Средноазиатска овчарка”,която,както следва от публикацията във Вестника на РКФ №4(43),2003,стр.6-7,направена от комисията по стандартите на FCI.
Новата редакция на стандарта,приета и утвърдена през май 2003 от комисията по стандартите на РКФ,както и действащия стандарт FCI. №335 от 1989 г,е длъжна да описва създадената от коренните жители на Средна Азия порода с нейните основни приложения,поведение и облик.
Достойнства на азиата-висок интелект и социализация,вроден силен инстинкт за териториална охрана са благоприятствали за широкото разпространение на породата.Но това широко разпространение таи и опастност от гледна точка на съхранението на породата.Далеч не всички хора осъзнават своя принос за нейното съхранение.Често модата става главен критерий в развъждането.
Древната история на тези кучета има доказателства.По костите-от IV век.Като резултат от разкопките,проведени пред последното десетилетие,в туркменска пустиня са били открити развалини на град,съществуващ преди 6000години.Открит бил и скелет на едро куче,погребано заедно с хората.При разкопки на града от бронзовата ера(края на III началото на IV век) са намерени глинени фигурки на куче,което видимо било с купирани уши и опашка.А изображения на такива кучета на сребърен куб са открити от археолози в Северен Афганистан и се съхраняват в Лувъра.Възрастта им е над 4000 години и имат облика на пастирски кучета,съществуващи вече като порода.
По света са останали малко породи,които имат толкова дълга история в служба на хората.
В естествената си среда на обитание средноазиатската овчарка се е развъждала,се развъжда и ще се развъжда като работна порода,и всичките изисквания към нейното поведение и екстериор определят годността й за работа.
Основният ръст на мъжките екземпляри е 65-75,а на женските 60-68 см.,които са оптимални за характерното телосложение на породата.
В стандарта на FCI №335 са определени височината в холката при мъжките да не е по-малка от 65 см.,а при женските не по-малко от 60см.Такива не големи кучета работят със стадото,особено във високопланинските райони със стръмни склонове.Големите,тежки кучета не могат да работят на такива склонове.Долните граници на ръста са били потвърдени от резултати на експедиционно изследване на кучета в Казахстан през 1961-63 г.Това била уникална експедиция.В нея участвали над 120 човека.Експедицията оглавявал Юрий Николаевич Пилщиков-завеждащ научноизследователската лаборатория за служебни породи в Казахския институт по животновъдство(1959-1974),старши научен сътрудник на НИИ по овцевъдство и козевъдство(1974-1991),член на киноложкия съвет МСХ в СССР(1970-1989).
И за относителна долна граница на ръста в проекта за стандарт на САО,съставена след многогодишни обсъждания,в това число и на 4 международни семинара през 1999-2002 г,е предложена следната редакция: „При обща пропорционалност на телосложението се предпочитат по-едрите представители на породата:
Височина в холката:При мъжки кучета 73-78 см. При женски 68-73см.
Недопустимо е чрез подбор да се развъждат твърде едри,тромави кучета.Известно е,че силата на мускулите е пропорционална на ръста на квадрат,а тежестта е пропорционална на кубичния ръст.Едрото куче губи в относителната сила.Тежките,тромави кучета губят подвижност,увеличава се разхода на сили за предвижване.Доктор по биологични науки Л.С.Богословская не еднократно е подчертавала на семинари,че средния ръст е биологична норма.Много убедително е сформирал същината на относителния ръст на кучетата кандидата по биол.науки Ю.К.Горелов: „Размера на овчарските кучета е оптимален за начина на живот,който те водят и за работата,която вършат”.
Днес на изложби можем да видим много високи мъжки 85-90см.-при много едрите мъжки и женски кучета се губи отчетливостта на половия деморфизъм.Много високи кучета се срещат и в естествената среда на местообитание,но там такива екземпляри оцеляват,ако имат оптимално за живота и работото си телосложение,което не пречи на тяхната работоспособност.
В развъждането оказва влияние пазара и модата,търсени са едрите кучета.Много често може да чуете от собственици на питомници,че хората искат едри кучета,че това е съвременния тип.Но това характерно ли е за древните породи? На ринговете на САО може често да видите кучета като от снимки 2-6.
С течение на времето заводските породи претърпяват изменения,които се определят от главните насоки в развъждането,правят се корекции на стандарта.Може да се даде за пример всяка порода.Немската овчарка съществува от стотина години.На снимки 7-9 са победителите на главните изложби в Германия от различни десетилетия:1905-VEFI v.NIEDERSACHSEN(7),1935-36г. STELLA von HAUS SCHUTTING(

,1992 и 1994 VANTA von der WIENERAU(9).
За разлика от заводските породи,създадени от човека целенасочено,средноазиатската овчарка като порода се е създавала в продължение на много векове,под влиянието на условията на живот и потребностите на човека.Л.С.Богословская пише,че естествените породи се отличават от заводските по „най-малкото количество нефункционални признаци на опитомяване.”Основното изискване към средноазиатската овчарка било надеждност на работата.Подбора се водел по работните качества на кучето.Телосложението и екстериора на кучето имали важно функционално значение за по-добро приспособление към изпълнение на работа и към природните условия.В продължение на много векове се съхранявали едни и същи условия за съществуване и използване на кучетата,еднакви методи на народна селекция,а оттук и стабилност на облика,отговарящ на изискванията,помагащ в живота и работата.Поради тази причина породата се е съхранила в продължение на много векове практически със своя първообраз.На своите семинари Л.С.Богословская нееднократно е казвала,че на средноазиатската овчарка трябва да се гледа като на отделен биологичен вид.
Л.С.Богословская-доктор по биол.науки,председател на Научно-координационния съвет по руските породи на Руския институт по културни и природни наследства.
Естествените породи са древни породи,имащи най-малко количество нефункционални признаци,в следствие на опитомяването.Те са приспособени към днешните условия на живот,отличават се със здрава структура и устойчивост към местните болести.Местните породи,имащи обширен ареал,по правило,се състоят от вътрепородни групи,които могат внушително да се различават по външен вид и по предназначение.
В стандарта на САО от 1976г. и в сегашния действащ стандарт FCI №335 от 1989г. за породата е определен „груб тип конституция”,а в новата редакция,утвърдена от комисията по стандарти на РКФ от май 2003г.”груб тип телосложение”.
Желателно е всички животни да имат здрава структура,която е неминуемо свързана с добро здраве и добра издръжливост.Понятието здрава конституция е въведено от Академик М.Ф.Иванов и представлява идеален тип за всяка порода.
В новата редакция на стандарта от май 2003г. четем: „Типа на телосложението е груб,с добре развита обемна,но не и релефна мускулатура”.Ако развъждате кучета с такъв външен вид,то те ще загубят своята работоспособност,бързи реакции и няма да могат да вършат надеждно ежедневната си работа,от което зависи съхранението на жизнено важното богатство на населението-добитъка и живота на самите кучета при схватки с хищници.
Хищника се бори за живота си,и най-малкото забавяне,грешка в схватката с него, може да коства живота на кучето.
Типовете конституция са въведени и разработени в СССР от А.П.Мазовер.За тях той пише: „...автора е разработил 5 типа конституции.В тези 5 типа се включват всички породи и вътрепородни групи.(Изд.ДОСААФ,Москва 1960г.,стр.63)
В съответствие с тази класификация за средноазиатската овчарка е определен и въведен в стандарта груб тип конституция.В тази книга Мазовер пише: „Практиците развъдчици винаги са предпочитали по-сух тип конституция в породите кавказка и средноазиатска овчарки и казват,че едрите,тежки кучета от тези породи в повечето случаи са по-слабо активни в работата.”
„От всички породи само няколко са отглеждани с основен груб тип конституция.Създадени са груби,но слабоподвижни,със слаба продуктивност кучета,но с оригинална външност.Така,от здравите,подвижни кучета средноазиатска и кавказка овчарки чрез усилено захранване и изменения в отглеждането е бил въведен съвременния тежък и дебел санбернар”.
А.П.Мазовер разделил породите кучета на следните типове:ВЛАЖЕН,ГРУБ,ЗДРАВ,СУХ,ЛЕК. В стандартите на породите кучета бил включен тип конституция,определен от сравнения с различни породи.Всяка порода получила свой уникален тип,при това се оказало че е загубен смисъла на твърдението на Мазовер,че „Има конституционални различия във всяка порода”,че „във всяка порода може да се види не само относително леко,сухо и слабо телосложение,подвижни животни,но и тежки,дебели и груби кучета с флегматичен темперамент”.
Против класификацията на А.П.Мазовер се обявили Н.Н.Власов и АВ.Комерницкий в книгата „Ловджийски кучета”.Москва,1985г.:
„Значителни възражения против такава основа били изказани от А.Твойлочников.Конституционалните типове,според Мазовер,се разполагат в линейна последователност от дебел до лек,а според класификацията на П.И.Кулешов типовете са изобразени под формата на плик,като в центъра е разположен желания здрав тип,а в ъглите четирите крайни отклонения от идеала”.
През 1991г.Веросийския съвет взел решение за отмяна на „описанията на типовете конституции в описанието на кучето на изложба”. Според отчет на експертите,в описанието на кучетата е правилно да се указва „тип телосложение”.
В редакцията на стандарта и статиите за породата средноазиатска овчарка,авторите често описват характерния тип телосложение на САО като груб.Употребата на това название(груб) принципно отличава руската кинология от чуждестранната.В стандартите на FCI не се употребява термина „груб”,даже за породи като неаполитански мастиф.Говори се за силно,масивно телосложение,пишат за тях като за тежки кучета,но ги характеризират като здрави и функционални.