Тази порода произхожда от провинция Кордоба, която заема централната част от територията на Република Аржентина.
Неин създател е др. Антонио Норес Мартинес, произхождащ от стар кордобски род, по професия хуманен лекар. Силната му любов към кучетата, завещана от неговите предци, е причина за полагането на основите и създаването през 1928 г. на нова порода и изработването на съответния стандарт за нея, наречена Дого Аржентино. Неговият труд се състои в методично кръстосване на различни чисти породи с "Старото бойно кордобско куче", което се отличава със сила и мощ, но с нестабилна психика, получено чрез кръстоската на Мастиф, Булдог и Бултериер, много познати и ценени през тази епоха на фанатични и ожесточени борби с кучета. Благодарение на къртовска работа, интензивна селекция и основно изучаване на характерите на различните поколения, той постига формирането на "първата фамилия". По своя произход, кучето от тази порода е създадено да бъде нещо повече от куче за борба, но поради голямата страст към лова на др. Норес Мартинес, тази порода е използвана за лов, по време на който демонстрира, че притежава качества за тази цел. По този начин породата Дого Аржентино много бързо се превръща в едно изключително куче за лов. Тази метаморфоза е налице и до днес, независимо, че са минали толкова години от създаването на породата, да бъде куче с изключителна подвижност и един изключителен екземпляр за компания и верен и непреодолим защитник, на този, когато обича. Неговата сила, упоритост, силно развитото обоняние и борбеност /когато е необходимо/ го правят несравним на фона на другите екземпляри от глутницата ловджийски кучета за лов на глигани, южноафрикански диви свине, пуми и други животни, които нанасят щети на развитието на скотовъдството и земеделието, достатъчно добре развити на територията на Аржентина, благодарение на обширните пасища, с които е богата тази страна. Качествата като разбирателство и решителност, превъзходна мускулатура, характерна само за атлетите, го правят идеалното куче, което може да издържи на трудни преходи на големи разстояния, при всякакви атмосферни условия, като при това е в състояние да ловува.
На 21 май 1964 г. тази порода е призната от Федерацията по Кинология на Аржентина и от Земеделското дружество на Аржентина, които започват да създават неговото "Родословно дърво".
Точно на 31 юли 1973 година породата е призната от Международната федерация по кинология, като първата и единствена аржентинска порода, благодарение на неимоверните усилия на др. Аугустин Норес Мартинес, брат и продължител на делото на създателя на породата.