Белгийските грифони

[Иван Панайотов - vano]

Съществуват три породи малки белгийски грифони, които се различават помежду си само по вида и цвета на козината: брюкселският и белгийският грифони са със среднодълга козина, докато малкият брабансон е с къса козина.
Целенасоченото развъждане на белгийски грифони започва през 1880 г. Брюкселският грифон (порода с дълга история) е получен чрез кръстосване на старите белгийски грифони с бaрбе, афенпинчер, йоркширтериер, боксер и руби кинг чарлз спаниели. За първи път брюкселски грифон е показан на изложба в Брюксел през 1880 г. Първият стандарт на породата е публикуван през 1883 г. и изменен през 1904 г. Белгийското кралско дружество Свети Хуберт признава брюкселският грифон и двете му разновидности – белгийски и брабансон. Представители на последните две породи за първи път са показани на изложба в Рубе (Франция) през 1889 г.
Белгийският грифон е получен от кръстосване на брюкселски грифони с мопсове и, вероятно, с той териери. Малкият брабансон е получен чрез кръстосване на белгийски грифони с мопсове.

МФК признава трите разновидности като три отделни породи, докато AKC и The KC признават само брюкселския грифон.

[Иван Панайотов - vano]

Интересното за тези три породи е че се допуска (даже е задължително) кръстосването помежду им. Това каква порода е дадено кученце се определя едва след като се появи кучилото. Случва се в едно кучило да има и от 3-те породи кученца.
Още по-парадоксално е че на изложби на МФК се присъждат 3 BOB-а за белгийските грифони, което не изключва възможността братя и сестри от едно кучило да спечелят 3 BOB-а на една изложба.