Стандарт на породата Немско овчарско куче

[Иван Панайотов - vano]

Немско овчарско куче
(German Shepherd Dog, Deutscher Schäferhund)



FCI номер на стандарта:  166 от 07.08.1996 г.
Произход: Германия
Дата на публикация на валидния оригинален стандарт: 23.03.1991 г.

Класификация по FCI:  
Група   1 - Овчарски и пастирски кучета (с изключение на швейцарските пастирски кучета)
Секция   1 - Овчарски кучета

С работни изпитания       
   
Кратко историческо резюме
В съответствие с официалното решение, Асоциациятата за Немско Овчарско Куче (Verein fur Deutsche Schaeferhunde), бюрото в Аугсбург, както и членовете на Германския Киноложки Клуб (Verband fur das Deutsche Hundewesen e V., VDH), които като основатели на асоциациата на породата, са отговорни за стандарта, бил утвърден на първото събрание на членовете във Франкфурт на Майн, на 20 септември 1899 г. стандарт на породата, по предложение на A. Meyer и Von Stephaniz. Промени в стандарта са направени на 6-тата среща на 28 юли 1901 г, на 23-тата среща в Кьолн на 17 септември 1909 г., на заседанието на борда на директорите и консултативния съвет във Висбаден на 5 септември 1930 г., и на срещата на борда на директорите и комисията по породата на 25 март 1961 г. Стандартът е ревизиран и одобрен от Световното Обединение за Немско Овчарско Куче (Weltunion fur Deutsche Schaferhunde, WUSV) на 30-ти август 1976 г. и преразгледан и каталогизиран с решение на борда на директорите и консултативния съвет на 23 и 24 март 1991 г.
Немското овчарско куче се развъжда планирано от 1899 г., след основаването на Асоциациятата за Немско Овчарско Куче и се развива на базата на централно и южногерманските пастирски кучета с окончателна цел създаването на куче, с полезна работоспособност. За постигането на тази цел, стандарта на породата на немското овчарско куче е развит, като се поставя ударение на правилната физика и особено на характеристиките на темперамента и характера.

Общ вид:
Немското овчарско куче е средно по размер, леко удължено, силно и добре замускулено. Костите са добре оформени и здраво свързани.

Важни пропорции:
Дължината на тялото е приблизително с от 10 до 17% по-голяма от височината при холката.

Темперамент:
Немското овчарско куче трябва да е със спокоен темперамент, напълно уравновесено, уверено в себе си, напълно искрено и добронамерено, с изключение на случаите в които бъде провокирано. В допълнение то трябва да е внимателно и лесно да се обучава. Немското овчарско куче трябва да притежава кураж, боен инстинкт и издръжливост дотолкова, че да е подходящо за компаньон, страж, охранител, работно и овчарско куче.

Глава:
Главата е с клиновидна форма и пропорционална на големината на тялото (дължината и е около 40% от височината при холката), без да е груба или силно разтегната. Суха, умерено широка между ушите. Челото, погледнато отпред и отстрани е единствено леко извито, без медиална бразда, с изключение при някои кучета, където има леки индикации на челно набраздяване. Пропорцията на черепната част към лицевата част е 50% на 50%. Широчината на черепната част съответства приблизително на височината. Черепната част (черепа) погледната отгоре, се спуска от ушите, през носа спокойно и постепенно, полегато, без ясно изразен стоп, клиновидно по посока на лицевата част (муцуната) на главата. Горната и долна челюсти са силно развити. Носът е прав, всякакви вдлъбнатини и изпъкналости са нежелани.
Устни: Стегнати, силно прилепнали и тъмни на цвят.
Нос: Носната гъба трябва да бъде черна.
Зъби: Трябва да са силни, здрави и в пълен брой (42 зъба според обичайната зъбна формула). Немското овчарско куче трябва да е с ножична захапка, т.е. резците на горната челюст трябва да стоят над резците на долната челюст. Захапка тип прогения или прогнатия е недостатък, като такъв е и голямо разстояние между зъбите. Равносилно на недостатък е и правото подравняване на резците. Челюстите трябва да са силно развити, така че зъбите да са здраво закрепени за тях.
Очи: Със средна големина, с бадемовидна форма, поставени леко косо и без да са изпъкнали. Цветът на окото би трябвало да е възможно по-тъмен. Светли, пронизителни очи са нежелани, защото нарушават изражението на кучето.
Уши: Немското овчарско куче притежава изправени, средно дълги по размер уши, които се държат вертикално, с еднакво направление (не са настрани). Те са със заострени краища и насочени напред. Пречупени или увиснали уши се броят като недостатък. Насочени назад или прилегнали уши по време на движение не са недостатък.

Шия:
Трябва да е силна, добре замускулена, без голяма гуша (без гердан). Наклона спрямо гръбната линия е приблизително 45 градуса.

Тяло:
Гръбната линия преминава от шията към добре изразената холка, през гърба, леко падайки по хоризонтала към крупата, без никаква видима чупка. Гърбът е твърд, здрав и добре замускулен. Крупата трябва да е дълга и леко наклонена (около 23 градуса от хоризонталата), и съединена без чупки с гръбната линия и опашката.
Гърди: Умерено широки. Гръдния кош е по възможност дълъг и добре определен. Дълбочината на гърдите трябва да е от 45% до 48% от височината при холката. Ребрата трябва да са умерено извити. Бъчвовидна форма на гръдния кош, както и липсата на извитост са тежки недостатъци.

Опашка:
Краят на опашката достига най малко скакателните стави но не по-надолу от средата на метатарзусите. Косъмът е леко удължен по долната част на опашката и е висящ по посока на извивката на опашката. При възбуда или движение тя се вдига нагоре, но не по-високо от хоризонталата.

Крайници:
Предни крайници:
Прави, когато се гледат отпред и от всички страни, абсолютно паралелни, когато се гледат отпред. Лопатката и мишницата са еднакво дълги с подобаващо силна мускулатура, плътно прилегнали към тялото. Идеалния ъгъл между лопатките и раменете е 90 градуса, но обикновено той е 110 градуса. Лактите на трябва да са завъртени нито навътре, нито навън, и в стойка, и при движение. Краката, гледани от всички страни са прави и абсолютно паралелни един на друг, сухи и здраво замускулени. Метакарпусите трябва да са с дължина приблизително една трета от подраменете и сключващи ъгъл с таях 20–22 градуса. Метакарпуса, който е също така отвесен (около 20 градуса) оказва отрицателно влияние на кучето върху неговата издръжливост.
Лапи: Кръгли, доста събрани и сводести. Възглавничките са твърди, но не са груби. Нокътът е твърд и тъмен на цвят.
Задни крайници:
Местоположението на задните крайници е леко назад. Те са паралелни, когато се гледат отзад. Бедрото и подбедрото са с почти равна дължина и формират ъгъл около 120 градуса. Бедрата са здрави и добре замускулени. Скакателните стави са силни и стегнати. Метатарзуса е вертикално поставен под скакателната става.
Лапи:
Компактни, леко сводести, с твърди и тъмни на цвят възглавнички. Ноктите са твърди, сводести, равномерно тъмно оцветени

Походка:
Немското овчарско куче се движи в тръс. Краката трябва да са координирани един спрямо друг по дължина и ъгъл, така че кучето да може без забележителни промени в гръбната линия да допира със задните крайници земята по средата на тялото и да достига същата дължина на разкрач с предните крайници. Всяка склонност за ъгъл на задните крайници ограничава силата и устойчивостта, и следователно работните способности. При правилни пропорции и ъгли на тялото се получава разкрач успореден на повърхността на движение, който създава впечатление за лекота на движението напред. При наклонена напред глава и леко повдигната опашка, при равномерно, спокойно движение в тръс, се постига равномерна и плавна горна линия, започваща от върха на ушите и завършваща в края на опашката.

Кожа:
Кожата приляга свободно, без да образува никакви гънки.

Козина:
Качество на козината: Нормалната космена покривка на немското овчарско куче се състои от покриващ косъм и подкосъм. Покриващия косъм трябва да бъде колкото може по-плътен, груб и плътно прилепнал по тялото. По главата, вътрешната част на ушите, предната част на краката, лапите и пръстите, космената покривка е къса. Незначително дълга и груба по шията. По задната част на краката и опашката е дълга, падаща по посока метатарзусите и скакателните стави. Умерено дълга по гърба и бедрата.
Цвят: Черно със жълтокафяво, кафяво, жълто до бледосиво характерно оцветяване. Изцяло черни или изцяло сиви. При сивите трябва да има тъмни нюанси и черни седло и маска. Ненатрапчиви малки бели петна по гърдите, както и много светло оцветяване по задната част на краката е допустимо, но е нежелано. Носът трябва да бъде черен при всички окраски. Липсата на маска, светъл, пронизителен цвят на очите, както и светли белезникави петна по гърдите, задната част на краката, светли нокти и червен край на опашатата се приемат като липса на пигментация. Подкосъма е във светлосивите тонове. Бял цвят е недопустим.

Височина и тегло:
Височина при холката:
За мъжките 60–65 см;
За женските 55–60 см.
Тегло:
За мъжките 30–40 кг;
За женските 22–32 кг.

Недостатъци:
Всяко отклонение от гореизложените параметри трябва да се разглежда като недостатьк, сериозността на който се оценява според неговата степен.

Тежки недостатъци:
Всякакви отклонения от горепосочените характеристики на породата, които въздействат на работните способности.
- Уши: Поставени странично или ниско, пречупени уши, свити навътре уши. Уши които не са плътно поставени;
- Съществена липса на пигментация;
- Съществени нарушения в общата устойчивост;
- Зъби: Всички отклонения от ножичният тип захапка и точната зъбна формула които не са разгледани като дисквалифициращи недостатъци.

Дисквалифициращи недостатъци:
- Неустойчив темперамент, кучета които хапят, нервни кучета;
- Кучета с деформирани уши или опашка;
- Кучета със сериозна дисплазия на хълбочната става;
- Едно- или двустранен крипторхизъм, както и кучета с видимо нееднакви или неразвити тестиси;
- Кучета с деформации;
- Кучета със следните зъбни недостатъци, съответно липса на:
един трети предкътник плюс един от другите зъби или
един кучешки, или
един четвърти кътник, или
един кътник, или един втори кътник, или
всички заедно три или повече зъба;
- Кучета с неправилни челюсти. Прогнатия по-голяма от 2 мм. Прогения; Ножицовидната захапка е формирана от всичките 12 резци;
- Кучета по-малки или по-големи от размерите с повече от 1 см;
- Кучета албиноси;
- Бяла космена покривка (както и при тъмните, светли очи и нокти);
- Дълга покриваща космена покривка (дълъг, мек, неприлепнал покриващ косъм с подкосъм, ресни на ушите и по краката. Обилно окосмяване по бедрата и опашката с ресни отдолу);
- Дълга космена покривка (дълъг, мек косъм без подкосъм, в голяма част от гърба, по-дълъг украсяващ косъм по ушите, краката и опашката).

Забележка: Мъжките екземпляри трябва да имат два нормално развити тестиса, напълно спуснати в скротума.