Автор Тема: Стандарт на породата чихуахуа  (Прочетена 4249 пъти)

Иван Панайотов - vano

  • BGDOGFORUM
  • Потребител
  • ***
  • Публикации: 3697
    • www.bgdogs.net
Чихуахуа
(Chihuahua, Chihuahueño)



a) Гладкокосмести;



b) Дългокосмести.

FCI номер на стандарта:  218 от 21.10.2009 г.
Произход: Мексико
Дата на публикация на валидния оригинален стандарт: 28.07.2009 г.
Предназначение на породата: Куче за компания.
Класификация по FCI:  
Група   9 - Компаньони и игривки
Секция   6 - Чихуахуа

Без работни изпитания       

Кратко историческо резюме:
Чихуахуа е най-малката порода куче в света и носи името си от името на най-големия щат на Мексико (Чихуахуа). Предполага се, че в древни времена предците на тези кучета са били диви, а по времето на цивилизацията на Толтеките, те били хващани и одомашавани от местното население. Изображения на малки кучета, наричани "Techichi", които живеели в Tula, били използвани за украса в градската архитектура.Тези скулптури много наподобяват съвременното чихуахуа.

Общ вид:
Това куче притежава компактно тяло. От голямо значение е факта, че неговия череп е с ябълковидна форма и това че неговата умерено дълга опашка се носи много-високо, навита или формираща полукръг с връх насочен към областта на поясницата.

Важни пропорции:
Дължината на тялото е леко по-голяма от височината при холката. Желателно, все пак, е тялото да е почти квадратно, особено при мъжките. При женските, заради функциите на възпроизвеждане, леко по-дълго тяло е приемливо.

Поведение и темперамент:
Пъргаво, будно, жизнено и много смело.

Глава:
Черепна област:
Череп: Закръглена ябълковидна глава (характеристика на породата) за предпочитане без фонтанела, макар че малка такава е позволена.
Стоп: Ясно очертан, дълбок и широк, като челото е закръглено над постава на муцуната.
Лицева област:
Носна гъба: Всички цветове са приемливи. Умерено къса, леко вирната.
Муцуна: Къса, права, когато се гледа отстрани, широка в основата, изтъняваща към върха.
Устни: Сухи и плътно прилепнали.
Бузи: Само леко развити, много изчистени.
Челюсти и зъби: Ножична или клещовидна захапка. Прогения, прогнатия, така както и всяка друга аномалия в позицията на горната или долна челюст трябва да се наказва стриктно.
Очи: Големи, кръгли по форма, много изразителни, неизпъкнали, много тъмни. Светли очи са допустими, но нежелани.
Уши: Големи, изправени, широко отворени, широки в основата, постепенно изтъняващи по посока на леко закръглените върхове. Стоящи леко в страни, формирайки ъгъл от 45 градуса.

Шия:
Горният профил е леко засводен.
Дължина: Умерено дълга.
Форма: По-масивна при мъжките, отколкото при женските.
Кожа: Без гуша. При дългокосместата разновидност присъствието на яка от по-дълги косми е много желателно.

Тяло:
Компактно и добре развито.
Горна линия: Равна.
Холка: Само леко забележима.
Гръб: Къс и стегнат.
Поясница: Силно замускулена.
Крупа: Широка и силна; почти плоска или леко наклонена.
Гърди: Гръдният кош е широк и дълбок, ребрата са добре извити. Гледан отпред, широк, но не прекалено. Гледан отстрани достига до лактите. Не е с бъчвовидна фома.
Долан линия и корем: Формира се от изчистения прибран корем. Отпуснат корем е приемлив, но нежелан.

Опашка:
Поставена високо, сплесната на вид, с умерена дължина; широка в основата, изтънява постепенно към върха. Носенето на опашката е важна характеристика на породата: когато кучето се движи, то я носи по-скоро високо в крива или в полукръг с връх насочен към областта на поясницата, придавайки баланс на тялото, то никога не я носи между задните крайници, нито навита под линията на гърба. Космите по опашката са в зависимост от разновидността и са в хармония с козината по цялото тяло. При дългокосметата разновидност, козината по опашката образува кичур. Опашката е висяща при покой и образува лека кука.

Крайници:
Предни крайници:
Предните крайници са прави и с добра дължина; гледани отпред, те формират права линия с лактите. Гледани отстрани, те са изправени.
Плешки: Добре оформени и умерено замускулени. Добър ъгъл между лопатката и мишницата.
Лакти: Стегнати и подобаващо прибрани към тялото, осигурявайки свободно движение.
Метакарпуси (Глезени): Леко наклонени, силни и гъвкави.
Предни лапи: Много малки и овални с добре раздлечени, но не скосени пръсти (нито заешки, нито котешки лапи). Ноктите са особено добре засводени и умерено дълги. Възлавничките са добре развити и много еластични. Пети пръст е нежелан.
Задни крайници:
Задните крайници са добре замускулени с дълги кости, вертикални и паралелни един на друг, с добре заъглени бедра, колене и скакателни стави, в хармония с ъглите на предните крайници.
Скакателни стави: Къси, добре развити ахилесови сухожилия; гледани отзад, те са раздалечени, изправени и вертикални.
Задни лапи: Много малки и овални с добре раздлечени, но не скосени пръсти (нито заешки, нито котешки лапи). Ноктите са особено добре засводени и умерено дълги. Възлавничките са добре развити и много еластични. Пети пръст е нежелан.

Походка и движения:
Крачките са дълги, пружиниращи, енергични и пъргави с добър разкрач и тласък. Гледани отзад, задните крайници се движат почти паралелно един на друг, така че следата от задната лапа попада директно в тази на предната лапа. С увеличаване на скоростта, крайниците показват тенденция на събиране към централната точка на тялото (единична следа). Движенията са свободни и пружиниращи, без видимо усилие, главата е повдигната, а гърба стегнат.

Кожа:
Гладка и еластична по цялото тяло.

Козина:
Косъм: При тази порода има две разновидности на козината:
- Късокосместа: Козината е къса, плътно прилепнала по цялото тяло. Ако тя е с подкозина, косъмът е малко по-дълъг; рядка козина по гърлото и корема е допустима; леко по-дълга по шията и опашката, къса по лицевата част и ушите. Козината е лъскава и мека по структура. Неокосмени кучета не се толерират.
- Дългокосместа: козината трябва да е фина и копринена, гладка или леко вълниста. Желателна е не много гъста подкозина. Козината е по-дълга, формирайки украса по ушите, шията, задната част на предните и задните крайници, по лапите и опашката. Кучета с дълга вълниста козина не се одобряват.
Цвят: Всички цветове във всички нюанси и комбинации са допустими, с изключение на цвят мерл.

Тегло:
При тази порода се разглежда само теглото, без височината.
Тегло: Идеално тегло: между 1.5 и 3 кг.
Екземпляри тежащи по-малко от 500 г. и повече от 3 кг ще бъдат дисквалифицирани.

Недостатъци:
Всяко отклонение от гореизложените параметри трябва да се разглежда като недостатьк, сериозността на който се оценява според неговата степен.
- Липса на зъби;
- "Двойни зъби" (запазване на временните зъби);
- Деформирана челюст;
- Заострени уши;
- Къса шия;
- Дълго тяло;
- Шаранов или вдлъбнат гръб (лордоза или кифоза);
- Стръмна крупа;
- Тесни гърди, плоски ребра;
- Опашка: неправилно поставена, къса или засукана;
- Къси крайници;
- Неприбрани лакти;
- Много тесен постав на задните крайници.

Сериозни недостатъци:
- Тесен череп;
- Малки очи, дълбоко поставени или изпъкнали;
- Дълга муцуна;
- Прогения или прогнатия;
- Нестабилни колене.

Дисквалифициращи недостатъци:
- Агресивни или прекалено плахи;
- Еленов тип куче (куче с нетипична или прекалено стилизирана структура: изискана глава, дълга шия, слабо тяло, дълги крайници);
- Кучета с голяма фонтанела;
- Висящи или къси уши;
- Деформирани челюсти;
- Прекалено дълги крайници;
- Липса на опашка;
- При дългокосместите: Кучета с много дълга, фина и вълниста козина;
- При късокосместите: Лиси петна (алопеция);
- Цвят мерл;
- Тегло по-малко от 500 г. и повече от 3 кг ще бъдат дисквалифицирани.
- Всяко куче, ясно показващо физически или поведенчески аномалии ще бъде дисквалифицирано.

Забележка: Мъжките екземпляри трябва да имат два нормално развити тестиса, напълно спуснати в скротума.
Само две неща са безкрайни - Вселената и човешката глупост, като за първото не съм сигурен.
Алберт Айнщайн