Много приятели отглеждащи този тип кучета ми казват, че източноевропейския вариант е с по добри служебни качества и превъзхожда " западните оргинали с ниските задници", но съществува и мнението, че високия ръст повече пречи отколкото помага на работните кучета. Къде е истината?
Поместеният по-долу текст е част от монографията ми "В Света на Немското Овчарско Куче". Ако информацията не е достатъчна, можем да дискутираме, но в момента имам други ангажименти: 10. “Източноевропейската овчарка”
В Русия немски овчарски кучета се внасят за пръв път през 1904 г. През октомври 1908 г. в Санкт Петербург се основава "Общество за поощрение използването на кучета за полицейска и стражева работа". Първата Световна война и метежът на болшевиките почти унищожават служебното кучевъдство. Неговото възраждане започва от 1922 г. Комунистическите управници прозират истината, че немското овчарско куче е не само незаменимо в редица военни действия, но може да бъде и гаранция за стабилността на създадената от тях тоталитарна политическа формация.
От 1924 г. към различни предприятия и учреждения започват да действат школи за обучение и развъдници. Организират се доброволни военизирани отряди от "надеждни граждани", които развъждат, обучават и предоставят на армията немски овчарски кучета. В периода от 1924 г. до 1936 г. в Съветския съюз се внасят от Германия неголеми групи кучета. На тяхна основа се обособявава източноевропейският тип на породата. Затвореният начин на развъждане, без постоянно "освежаване" на кръвта, провежданият отбор и подбор по външни показатели, които трябва да помогнат за създаването на "голямо (в буквалния смисъл) куче, продукт на Велика страна", са причина да настъпят необратими фенотипни изменения. Получават се екземпляри, които наподобяват немското овчарско куче единствено по високо поставените, стърчащи уши. Мегаломанските амбиции на управляващите комунисти довеждат и до следния куриоз: През 1951 г. се решава немското овчарско куче (съветско развъждане) да бъде прекръстено на "източноевропейска овчарка". Недопустимо е Великата държава победител да използва породата (и името) на държава, която е победила. През януари 1964 г. Президиумът на федерацията за служебно кучевъдство в СССР утвърждава стандарт за "източноевропейска овчарка". През 1970 г. и 1972 г. се извършват добавки към стандарта, а последната му редакция е утвърдена през 1976 г. от ЦК на ДОСААФ в СССР (ДОСААФ - Доброволна Организация за Съдействие на Авиацията, Армията и Флота).
СТАНДАРТ НА ИЗТОЧНОЕВРОПЕЙСКАТА ОВЧАРКА
ОБЩ ВИД:
Куче над средния ръст, с височина при холката за мъжките 65-70 см и за женските - 61-66 см.
Недостатъци:
Височина за мъжките под 65 см и над 70 см. Височина за женските под 61 см и над 66 см.
Пороци:
Височина за мъжките под 63 см и над 72 см. Височина за женските под 58 см и над 68 см.
ИНДЕКС НА РАЗТЕГНАТОСТ:
110 - 112 %.
Недостатъци:
Индекс под 108 % или над 114 %.
Пороци:
Квадратно или много удължено куче.
ИНДЕКС ЗА РАЗВИТИЕ НА КОСТИТЕ:
За мъжките 18-20 %.
За женските 17-19 %.
ТИП НА КОНСТИТУЦИЯТА:
Здрав, и здрав-сух с добре развита костна система и мускулатура. Кожата е еластична, без провисналости.
Недостатъци:
Олекотен тип, лека костна система, недостатъчна замускуленост, лека глава, дългокракост. Груба или рехава конституция, рехава мускулатура, тежка глава, късокракост.
Пороци:
Споменатите отклонения, изразени в по-силна форма.
ПОЛОВ ТИП:
Добре изразен. Мъжките са по-масивни, мъжествени, с по-изразена холка, по-широки гърди и по-масивна глава от женските.
Недостатъци:
Слаби отклонения от половия тип. Женски, наподобяващи на мъжки кучета.
Пороци:
Рязко отклонение от половия тип. Крипторхизъм.
НРАВ, ОСОБЕНОСТИ НА ХАРАКТЕРА И СПОСОБНОСТИ:
Типът на висшата нервна система е силен-уравновесен-подвижен. Отбранителната реакция е развита в активна форма.
Недостатъци:
Излишна възбудимост, вялост.
Пороци:
Прекалена възбудимост, страхливост.
ГЛАВА:
С клиноподобна форма, масивна, умерено широка в черепната част. Скулите са мускулести, леко закръглени. Черепната част - плоска, леко изпъкнала в предната част, леко разделена надлъжно на две половини. Преходът от черепната част към муцуната е забележим, но плавен. Муцуната е заострена, с плътно прилягащи сухи устни. Малко по-къса е от половината на дължината на главата. Носната линия трябва да е успоредна с продължението на черепната част. Носната гъба трябва винаги да е черно пигментирана.
Недостатъци:
Тясна или широка в черепната част глава. Излишно изпъкнало чело, рязък преход или едва забележим преход от челото към муцуната. Муцуна скъсена или удължена, отпусната надолу или вирната. Скули и надочни дъги силно развити. Устни светло пигментирани.
Пороци:
Груба или лека глава, непропорционална на тялото. Муцуна тъпа, вирната или отпусната. Носна гъба малка или пигментирана в кафяв цвят. Устни провиснали.
ЗЪБИ:
Големи, бели, плътни. Резците в основата са на една линия. За-хапката е ножицоподобна.
Недостатъци:
Неотговарящо на възрастта изтриване на зъбите. Наличие на счупени зъби. Отсъствие на повече от два предкътника или един предкътник и един кътник. Наличие на жълт налеп.
Пороци:
Малки и редки зъби. Резци, разположени не в една линия в основата. Всички отклонения на ножицоподобната захапка. Липса на един резец или кучешки зъб. Липса на трети или четвърти предкътник, или на един кътник.
УШИ:
Средноголеми, високо поставени, заострени, наподобяващи равнобедрен триъгълник, наклонени леко напред.
Недостатъци:
Дълги или къси уши, ниско поставени, със заострени върхове, сближени или раздалечени. Клатещи се по време на движение.
Пороци:
Полустоящи или висящи уши, меки в основата, завити навътре.
ОЧИ:
Тъмни, с овален прорез, косо поставени, със сухи и плътни клепачи.
Недостатъци:
Кръгли, големи или малки, право поставени, недостатъчно тъмни по отношение на основния цвят на космената покривка. Наличие на левкома.
Пороци:
Много светли, изпъкнали или с различен цвят очи.
ШИЯ:
Здрава, мускулеста, суха. По дължина равна на дължината на главата. Поставена под ъгъл от 40-45° спрямо хоризонталната линия.
Недостатъци:
Ниско или високо поставена шия, къса, удължена, с провисналости отдолу.
Пороци:
Силно изразена провисналост (т.н. "подвес").
ГЪРДИ:
Гръдният кош е с овална форма, дълъг, широк и дълбок. Гръдната кост не трябва да е по-високо от лактите.
Недостатъци:
Излишно изпъкнали ребра. Гръдна кост леко над лактите.
Пороци:
Плосък или бъчвоподобен гръден кош. Тесни гърди.
КОРЕМ:
Умерено прибран.
Недостатъци:
Прекалено прибран или провиснал корем.
ГРЪБ, ХОЛКА И ПОЯСНИЦА:
Холката е добре развита, забележимо изпъкваща над линията на гърба. Гърбът е здрав, прав и широк. Поясницата е къса, изпъкнала, постепенно преминаваща в крупата.
Недостатъци:
Слабо развита холка, недостатъчно изпъкваща над линията на гърба. Гръб мек (седлест). Поясница права или излишно изпъкнала.
Пороци:
Провиснал или силно изпъкнал гръб. Поясница дълга, провиснала или силно изпъкнала.
КРУПА:
Закръглена, дълга, широка, мускулеста, спускаща се плавно към основата на опашката.
Недостатъци:
Недостатъчно замускулена, права или скъсена крупа.
Пороци:
Тясна, къса, хоризонтална или рязко скосена крупа.
ОПАШКА:
Със саблевидна форма, достигаща до скакателните стави. В спокойно състояние отпусната, при възбуда - първата третина е на линията на гърба, като постепенно останалата част се извива нагоре.
Недостатъци:
Недостигаща до скакателните стави опашка. Подвита или изкривена опашка. Опашка, която се носи при възбуда над линията на гърба.
Пороци:
Извита на колело опашка. Опашка със сърповидна форма. Силно скъсена опашка.
ПРЕДНИ КРАЙНИЦИ:
Между лопатката и рамото се сключва ъгъл от 90-100°. Рамената са мускулести. Подрамената са прави, отвесни, успоредни помежду си. Свирката е дълга, пружинираща, леко наклонена. Дължината на крака е малко повече от половината от височината при холката. Индексът на дългокракост е 50-54 %.
Недостатъци:
Незначително отклонение в ъгъла между рамото и лопатката. Слабо скъсени или удължени подрамена. Слабо изнасяне на лактите встрани. Къси или излишно дълги свирки. Слабо изразено развръщане или завръщане на лапите.
Пороци:
Прави или остри рамена. Изкривени, тънки, дълги или къси подрамена. Рязко изнасяне на лактите. Отвесни или слаби (меки) свирки. Изразено развръщане или завръщане на лапите.
ЗАДНИ КРАЙНИЦИ:
Погледнати отзад успоредни. Бедрените кости са под наклон от 80° спрямо земята. Бедрата са с добра замускуленост. Колената са закръглени и слабо изразени. Подбедрата са дълги и под наклон от около 45° спрямо земята. Скакателните стави са сухи, с добре изразена заъгленост от около 125°. Постановката на задните крайници е леко изнесена назад. Отвесната линия, спусната от седалищното възвишение трябва да пресича подбедрото на изнесения назад крак в долната третина. Метатарзусите са здрави, почти отвесни.
Недостатъци:
Сближеност или раздалеченост между скакателните стави. Скъсени подбедра.
Пороци:
Силно сближени скакателни стави или бъчвоподобна постановка. Къси подбедра. Права или саблиста постановка на крайниците.
ЛАПИ:
С овална форма, плътни. Допълнителните пръсти се отстраняват.
Недостатъци:
Кръгли или меки лапи. Наличие на допълнителни пръсти.
Пороци:
Плоски лапи с разтворени пръсти.
ДВИЖЕНИЯ И ЪГЛИ НА КРАЙНИЦИТЕ:
Движението е свободно, плавно, с размах, в нисък приземен тръс. Краката се движат успоредно с известно приближаване към средната линия. Ставите се разтварят напълно, гърба и поясницата пружинират плавно и еластично. Холката и крупата трябва да са на една линия.
Недостатъци:
Слаби отклонения от праволинейното движение. Непълно разтваряне на ставите. Недостатъчна еластичност на гърба и поясницата. Леко повдигане на крупата над холката. Изнасяне на задницата встрани.
Пороци:
Сковани, тромави движения. Къса крачка. Високо повдигната крупа. Изнасяне на задницата силно встрани.
ОКРАСКА:
Зонарно сива, зонарно червеникава с различни отенъци. Чепрак - кафяви или по-светли крайници с добре очертан черен гръб и страни. Черна или черна с по-светли петна, разположени на строго определени места (анална област, странично на главата, отпред на гърдите, крайниците).
Недостатъци:
Наличие на бели петна по гърдите или по лапите.
Пороци:
Бели петна по главата, голямо бяло петно на гърдите, бели петна по муцуната, шията, крайниците, бял връх на опашката. Бяла или тигрова окраска, или окраска с други цветове освен изброените.
КОСМЕНА ПОКРИВКА:
Космената покривка е гъста, твърда, с добре развити пухови влакна. Косъмът е прав. На главата, ушите и крайниците - къс, по другите части на тялото - малко по-дълъг.
Недостатъци:
Мека космена покривка, вълнисти косми.
Пороци:
Къдрави косми, дълга или къса космена покривка без пухови влакна.
ДИСКВАЛИФИЦИРАЩИ ПОРОЦИ:
Всички отклонения от ножицоподобната захапка. Крипторхизъм едностранен или пълен. Недоразвити тестиси. Непигментирана в черно носна гъба. Уши висящи или купирани. Опашка, недостигаща до скакателните стави или купирана. Космена покривка дълга и неприлепнала към тялото.
Зъби криви или липса на: резец, кучешки, трети или четвърти предкътник или един кътник.
Забележка от автора:
От развъдна гледна точка стандартът е неудачен като построение, разминаващ се със съвременните тенденции на кинологията. Неговата схематизираност го превръща в матрица, която стеснява възможностите на селекцията. Липсва описателността, която въпреки голямата отговорност е поле за творчество, възможност за еволюиране на породата. Стандартът посочва нормата, селекционерът определя границите.
"Вятърът на промяната" в бившия комунистически блок, тласнат от "перестройката" на Горбачов, започна да се отразява положително и на закостенялата съветска кинология. От 01. 01. 1990 г. на територията на бившия Съветски съюз е в сила единствено оригиналният стандарт на немското овчарско куче. Порода "източноевропейска овчарка" не съществува !
Немска овчарка