Автор Тема: Нужно ли е да има толкова много породи?  (Прочетена 5105 пъти)

Иван Панайотов - vano

  • BGDOGFORUM
  • Потребител
  • ***
  • Публикации: 3697
    • www.bgdogs.net
Ето една интересна статия по въпроса за многото породи.

Кое да смятаме за порода и от колко породи се нуждаем

списание "Лов и куче", август 2007 г.

Как неосведоменият да се ориентира в морето от кучешки породи

Вероятно читателите отдавна са се отегчили от класификациите, срещащи се в литературата. Едни се основават на размерите -  големи, средни и малки, други на спецификата им - ловни, служебни, декоративни. Според мен породите на кучетата, както и видовете животни в зоологията, трябва да се класифицират по степента на родствените връзки. В този случай породите със сходно предназначение ще се групират от само си, та нали близките породи имат практически една история на развитието си и освен това те имат много общи морфологични особености.

Разбира се, че ще възникнат някои затруднения, като например с американския стафордширски териер. Предците му от едната страна са териери, а от другата догове. Обаче породите със смесен произход без съмнение трябва да се отнасят към тази група или подгрупа, чиито белези преобладават. Изглежда, че наличието на думата териер в името на гореспоменатата порода е послужило за повод тези кучета да се отнесат към групата на териерите, макар че аз бих включила тази порода в групата на договете, в подгрупата на късокосместите догове - потомците на кучетата за боеве с животни. Тогава американските стафордширски териери ще излизат на ринга заедно с боксерите, булмастифите и тем подобните, а не с йоркширския териер или бедлингтона.

Съвременната класификация FCI е създадена от големия френски кинолог Раймон Трике, известен като кръстника на дога от Бордо. През 1987 година Трике предлага своята класификация, обяснявайки подхода си така: "Досега класификацията беше с чисто практическа насоченост. Аз запазих това, но добавих и морфологията. Отчитайки отличителните белези, аз свързах отделните признаци в едно цяло, обединявайки породите според сходните им черти. FCI предварително задели за породите 10 задължителни групи, едната от които беше запазена за дакелите. Аз изградих в съзнанието си основния на номенклатурата, който беше одобрен от зоотехническата комисия на Централния съюз на любителите на кучетата (SCC). След това ние обсъждахме в комитета разпределението на породите в групите с доктор Пашу, но работата на кинолозите беше същевременно и работа политици!"

Повечето кинолози са сметнали, че разработената класификация е един оптимален вариант: подгрупите, включени в нея, бяха логически свързани. Обаче Трике смята че би било по-правилно, ако на изложбите най-добрите представители на породите се сравняват не по групите, а по подгрупите.
И така Трике, съдейки по всичко, се е стремил колкото може по-логично да формулира класификацията на признатите от FCI породи, но "груповите" рамки, наложени от федерацията, а също и чисто политическите нюанси отклоняват класификацията далеч от научния подход. И от практическа гледна точка, разделянето на породите на групи и подгрупи понякога изглежда просто абсурдно.

Въпреки съществуващите в FCI научни комисии мотивите за отнасянето на определена порода към конкретната група в редица случаи остават неясни. Например 2-а група, в която влизат всевъзможни породи, почвайки от английския мастиф и немския дог и завършвайки с джуджетата пинчер и афенпинчер. При това една порода - дакелът, е разделен на 9 разновидности по ръст и вид козина. Тази порода би трябвало да заема доста по-скромно място в подгрупата на късокраките гончета.
Отделен проблем са малобройните и изчезващи породи. Много от тях са признати от FCI и официално или неофициално поддържат статута си на отделна порода за сметка на кръстосване с тези, които са много близки до тях по произход и външен вид - в противен случай тези породи са заплашени от инбридингова депресия.

Броят на породите, признати от FCI, е 351. В Канада признават 164, а в САЩ (където са регистрирани повече кучета, отколкото във всички страни, членуващи в FCI, взети заедно. Английският кенел клуб също не членува в FCI) -176. Някои породи си приличат много. Интересно е да се знае, че брабансите, брюкселските и белгийските грифони се регистрират едва при раждането в зависи-мост от цвета на косъма. В едно кучило могат да се родят кученца и от трите породи, признати от FCI като отделни! Тези братчета и сестричета по-късно могат на една изложба да получат три титли "Най-добър представител на породата" и да отидат да се състезават в 9-а група за победител на групата. Аналогично, при немските догове се отделят три типа оцветяване и най-добрият представител във всеки от тях има правото да претендира за званието шампион и победител на породата. В същото време една толкова популярна порода като коке-шпаньола, стандартът на който предвижда три типа оцветяване (едноцветен освен черния, на петна и черен с жълти петна), взима само една титла.

Някои породи, признати от FCI нямаше да съществуват, ако не им беше официално разрешено да се кръстосват с породите от които са произлезли. Това се отнася за дакелите: едни и същи кучета могат да бъдат отнесени както към малките (тегло на 18 месеца до 4 кг), така и към миниатюрните (тегло на 18 месеца до 3,5 кг). Само 30 кученца годишно, а това са приблизително 10 кучила се регистрират при една изключително рядка порода, каквато е италианският волпино. Незначителната популация отдавна би изчезнала в резултат на инбридинговата депресия, обаче породата "оцелява" за сметка на кръстоските с шпица, от когото всъщност по нищо не се различава. Подобна е ситуацията и с други малобройни породи, например при някои грубокосмести птичари. Взаимното използване на производители се практикува при развъждането на германския дратхаар, германския щихелхаар, френскиягрифон, чешкия фоусек, а също и при такива близки по родство и външен вид породи, каквито са подгалянската овчарка, словенският чувач и унгарският кувас. И съвсем не е за учудване, че породите гончета от Швейцария, които се отличават само по оцветяването, се кръстосват  помежду си: бернското, люцернското, юрското и швейцарското.

При това в редица държави съществуват  множество старинни породи с голямо, изравнено по тип поголовие, които не са признати от FCI. Например руското гонче и руската пегая (авторката не е запозната със ситуацията у нас, но същото може да се каже и за българското гонче, кракачанката,  овчаркото куче и българския барак, като от последния, според неизвестните, гореспоменати "кри-терии" за породите спокойно може да се отдели и признае и кьосе баракът например. Но както казват самите създатели на FCI класификацията - въпросът е политически - бел. ред.). Въпросът е само в това дали нашите ловци се нуждаят от международно признание на породите им.

FCI не признава една порода, докато страната, от която тя произхожда, не докаже, че в популацията на тази порода има 8 линии, във всяка от които има минимум 6 женски и 2 мъжки кучета, като те нямат общи прадеди до третото поколение. По тозачи начин, за да счита една порода за пълноправна, тя трябва да е представена от 48 женски и 16 мъжки кучета, неродствени помежду си до трето коляно. Това е достатъчно голяма популация, ако се отчита и това, че породата е представена и от кученцата и старите кучета, както и близките им роднини на тези 48 женски и 16 мъжки.

Обаче днес редица породи на FCI не съответстват на тези изисквания. Но ако породата е призната, то тя неможе да бъде лишена от нейния статут. Комисията по стандартите в FCI предлага да се признават близкородствените породи, като разновидности на една. И ако по този начин FCI би съкратила броя на самостоятелните породи и те станат около 170 (почти толкова, колко са в кенел клуба на САЩ),  то би могло да се постави на дневен ред въпросът за създаването на някаква наистина световна федерация.

Това би имало следните предимства:
- разновидностите и занапред биха могли да съществуват като самостоятели породи, наред с признатата;
- напълно възможно е, че признаването на разновидностите би решило някои международни и политически проблеми, тъй като
FCI поддържа тезата, че всяка порода е национално богатство за съответната държава и никой няма право да се намесва в приетия там стандарт;
- като разновидност би могло да се признае отделна популация на националната порода, която няма шанса да получи статус според сега действащите изисквания на FCI;
- разновидността би могло да се кръстосва с официално признатата порода и това няма да се смята за нечистопородно развъждане и би позволило да се избегне разпространението на наследствени болести, дължащи се на близкородственото развъждане и отрицателното въздействие на инбридинговата депресия.

Процедурата за международно признаване на породата би могла да се състои от три части: признаване на национално ниво, препоръка от FCI за международно признаване и окончателно международно признаване. Трябва да се каже, че много породи отдавна биха се слели в една, по-скоро никога нямаше да се разделят на две - три - четири..., ако се развъждаха в една държава.
Просто всички искат да имат своя национална порода. Докато не погледнеш документите на такива "породи-близнаци", с пълна увереност  няма да можеш да определиш кой е пред теб: германски дратхаар или чешки фоусек, японски шпиц или италиански волпино.

Всъщност това не е чак толкова важно: хората не биха развъждали кучета, ако те не им бяха необходими. Търсенето на дадена порода се определя не от успехите на изложбиуте, а от качествата, които тя притежава. Така например наскоро бяха признати такива популярни породи, като бордер колито и териера на Джак Ръсел, при това последния "не се вмести" в една порода и се наложи отделно да се узакони пърсън-ръсел териерът. Когато тези, официално признати кучета, запълниха изложбените рингове, стана ясно, че не са паднали от небето в това количество. Те отдавна са били развъждани от любителите, които, съдейки по всичко, малко са се безпокоили от факта, че породата нама "восочайшия" статут.

В много държави съществуват клубове не само на породите, непризнати официално от големите организации, но и на мелезите, при това на определенио такива. Кучетата от най-популярните породи най-често се срещат помежду си и така се появяват на белия свят породи като шнуделите - кръстоска между шнауцер и пудел, или кокапу - кръстоска на пудел с кокершпаньол. Като правило изходните породи са били подложени на селекция, затова техните кръстоски притежават повече или по-малко сходни свойства, така че след няколко поколения вътрешно развъждане мелезите формират нова порода! Защо е необходимо да се чака вишестоящите инстанции да разрешат тяхното съществуване, ако много известни днес породи са се явили точно по този начин, и то когато не са съществували FCI и другите. Нали германците успяха да озаконят кромфорлендера, който всъщност представляваше любимите кученца на една фрау, родили се в дома и от мелез и териер!

Кой знае кога и как ще се появи нова порода? Пътищата на кинологията са неведоми: веднъж някой ягдтериер залюбва кучка ризеншнауцер, раждат им се кученца, които никой не е очаквал, а е трябвало. Порасналите песове проявяват такава ловна страст, че се наложило да повторят скачката - за кученцата вече има опашка от опитни ловци. Такъв род истории могат да сложат началото на нови породи. (Авторката е съвсем близо до истината, защото в Германия, Люксембург и Франция става все по-популярна за лов на диви свине кръстоската между ягдтериер и ерделтериер - бел. ред.)

Олга Мищиха
Само две неща са безкрайни - Вселената и човешката глупост, като за първото не съм сигурен.
Алберт Айнщайн

Иван Панайотов - vano

  • BGDOGFORUM
  • Потребител
  • ***
  • Публикации: 3697
    • www.bgdogs.net
Re:Нужно ли е да има толкова много породи?
« Отговор #1 -: 19.02.2010 22:36:55 »
И за да онагледим по-горната статия ето и един пример:

1............................


2.............................


3.............................


4.............................


5...............................


Това са снимки на кучета от 5 различни породи - някой наема ли се да ги определи, кое какво е?
Само две неща са безкрайни - Вселената и човешката глупост, като за първото не съм сигурен.
Алберт Айнщайн

Николай Атанасов - cynology

  • BGDOGFORUM
  • Потребител
  • ***
  • Публикации: 2509
  • I want to know
    • Center of Experimental Cynology
Re:Нужно ли е да има толкова много породи?
« Отговор #2 -: 05.05.2010 17:03:57 »
Едва сега забелязох тази статия. Изключително интересна и същевременно доказваща, че породите не се създават от административни кучкарски организации чрез издаване на разни сертификати, свидетелства и др. подобни.

И поредно доказателство, че когато говорим за диференциация на породите трябва да се прилагат съвременните методи на генетиката и развъждането, а не изхождането само и единствено от фенотипните особености сами за себе си.

The More I See Of Men, The More I Admire Dogs !