Автор Тема: Хановерски кръвоследник  (Прочетена 4919 пъти)

Иван Панайотов - vano

  • BGDOGFORUM
  • Потребител
  • ***
  • Публикации: 3697
    • www.bgdogs.net
Хановерски кръвоследник
« -: 07.02.2010 13:34:14 »
Хановерски кръвоследник
(Hanoverian Scenthound, Hannover'scher Schweisshund)



FCI номер на стандарта: 213 от 18.11.2002 г.
Произход: Германия
Дата на публикация на валидния оригинален стандарт: 09.06.1999 г.
Предназначение на породата: Кръвослвдник, куче проследяващо ранения дивеч.
Класификация по FCI:  
Група   6 - Гончета, кръвоследници и сродни породи
Секция   2 - Кръвоследници

С работни изпитания       
   
Кратко историческо резюме:
Хановерският кръвоследник (хановерски швайсхунд) се е развил почти изцяло от така наречените "откриватели", от ранното Средновековие. Откривателите, от породната група на "брака", вече ловували в различни части по време на установяването на племенните права на германските племена (около 500 г.н.е.).
С изобретяването на огнестрелното оръжие, се променили методите за лов на едър дивеч. Станало необходимо кучетата да търсят ранения дивеч. "Откривателите" отговорили най-добре на новите уловия и се превърнали в кръвоследници. Особено в хановерските ловни полета на кралство Хановер развитието на породата продължило и били съхранени доказаните методи за лов с тези ловни кучета.
Регистрираният през 1894 г. "Verein Hirschmann e.V" поел грижите за тях и това е клуба където породата хановерски швайсхунд (хановерски кръвоследник) е утвърдена. От тогава развъждането на тези кучета е продължило, като стриктно се съблюдавали техните работни способности и кучетата се използват изключиттелно за лов на едър дивеч като специалист в проследяването на чифтокопитни животни.

Общ вид:
На външен вид високо ефективният хановерски кръвоследник (хановерски швайсхунд) е средно на размер куче, с добри пропорции и мощ. Стои добре на силно замускулените предни и задни крайници, отговарящи на изискванията за неуморна работа. Много дълги крайници, прекалено надстроена задница, влияеща на работата му с нос по земята, са нетипични за него. Широките, дълбоки гърди обезпечават достатъчно пространство за белите дробове и дават възможност за продължително упорито преследване. Леките бръчки по челото и тъмнокафевите очи придават типичното за породата сериозно изражение. Също така типичен за породата е предимно червеният цвят на козината който може да варира от бледо еленов до тъмно ивичест, изглеждащ почти черен.

Важни пропорции:
- Дължината на тялото към височината при холката: 1.4 към 1;
- Дълбочина на гърдите към височина при холката: 0.5 към 1;
- Дължина на горната костна част на муцуната към дължина на главата: 0.5 към 1.

Поведение и темперамент:
Спокоен и уверен темперамент. Чувствителен със своя водач, взискателен и разсъдлив с непознати. Висока дееспособност при работа по следа със силна вярност към ловеца.

Глава:
Леки бръчки по челото.
Черепна област:
Череп: Широк, с нарастваща ширина назад, решително заоблен. Тилът е ясно изразен. Когато се гледа от страни, надочните дъги са ясно определени.
Стоп: В повечето случаи силно изразен, по-изразен при мъжките.
Лицева област:
Носна гъба: Широка, обикновено черна, по-рядко тъмнокафява. Носната гъба е голяма, ноздрите са добре отворени. Горната костна част на носа е леко извита или почти права, по-извита при мъжките. Постепенно изтънява по посока на челото.
Муцуна: Силна, дълбока и широка. Добре развита за предназначението си (около 50% от дължината на главата). Мандибулата е силна.
Устни: Широки и увиснали, пълни.
Челюсти и зъби: Челюстите са нормално развити, много силни, правилни, при условие че за всички зъби има достатъчно пространство. 42 зъба. Ножична или клещовидна захапка.
Бузи: Силно замускулени и много твърди.
Очи: Нито изпъкнали, нито дълбоки, стегнати клепачи, тъмнокафяв ирис. Свободни от ектропия или ентропия.
Уши: Със средна големина. Поставени високо и широко, гладки, висящи плътно до главата без засукване. Заоблени във върховете.

Шия:
Дълга и силна, постепенно се разширява към гръдния кош. Кожата по гушата е плътна и свободна, лека увисналост е допустима.

Тяло:
Горна линия: Дълга, често леко надстроена.
Холка: С нормална форма. Основата на шията е силна.
Гръб: Силна.
Поясница: Широка и гъвкава с лека извивка.
Крупа: Широка и дълга, леко наклонена по посаока на опашката.
Гърди: Дълбоки и обемни, по-скоро дълбоки, отколкото широки.
Долна линия и корем: Постепенно издигаща се линия, леко прибран корем.

Опашка:
Високо поставена, дълга и леко извита. Силна в основата, постепенно изтънява към върха.

Крайници:
Предни крайници:
Като цяло: Гледани отстрани, вертикално поставени под тялото и прави. Гледани отпред, прави, често близко стоящи. В добра пропорция с тялото.
Плешки: Лопатките са плоски и плътно до тялото, силно замускулени, доста разлети назад.
Мишници: Дълги.
Лакти: Строго назад, плътно до тялото.
Подрамене: Прави, добре замускулени.
Китки: Широки, почти прави.
Метакарпуси: Никога абсолютно вертикални.
Предни лапи: Силни, кръгли; пръстите са добре засводени, добре вложени; възглавничките са големи и твърди; здрави нокти.
Задни крайници:
Като цяло: Гледани отстрани, напълно под тялото или стоящи леко назад. Добре заъглени. Гледани отзад, прави. За средно едро куче, което е по-дълго, отколкото високо, с нормални пропорции спрямо тялото.
Таз: Широк и обемист.
Бедра: Силно замускулени.
Колене: С ъгъл по-голям от 120 градуса.
Подбедра: Прави и сухи.
Скакателни стави: Широки и силни.
Mетатарзуси: Почти вертикални на повърхността на земята.
Задни лапи: Кръгли, добре вложени пръсти.

Походка и движения:
Способно на всички походки, с мощни тласъци, гъвкаво, покрива пространство когато галопира. Предпочитани походки при работа са тръс и галоп.

Кожа:
Дебела, по-скоро свободна, обикновено с гънки по главата, а понякога също и по гушата. Бръчките по челото са типични.

Космена покривка:
Косъм: Къс, дебел, груб и остър. До известна степен по-дълъг и груб само по задната страна на бедрата. Козината по опашката е гъста и груба, малко по-дълга и груба в долната част.
Цвят: От светло до тъмно еленово червено, повече или по-малко интензивни ивици, с или без маска. Малко бяло петно по предната част на гърдите е допустимо.

Размери:
Височина при холката:
Мъжки: 50 - 55 см,
Женски: 48 - 53 см.
Тегло:
Мъжки: 30 - 40 кг,
Женски: 25 - 35 кг.

Недостатъци:
Всяко отклонение от гореизложените параметри трябва да се разглежда като недостатьк, сериозността на който се оценя според неговата степен.
- Квадратно телосложение;
- Фини кости;
- Неправилна уста: Липса на първи премолар (PM1) или друг зъб. Прогения или прогнатия;
- Ектропия, ентропия;
- Засукани или малки уши;
- Силно надстроена задница;
- Паднал или шаранов гръб;
- Бъчвовидни ребра;
- Силно извита или тънка опашка;
- Стръмни или отпуснати плешки;
- Изявена кравешка скакателна става или кривокракост;
- Скосени лапи, заешки лапи.

Дисквалифициращи недостатъци:
- Агресия или прекомерна плахост;
- По-горе споменатите недостатъци, когато са по-силно изявени са дисквалифициращи недостатъци.

Всяко куче, ясно показващо физически или поведенчески аномалии ще бъде дисквалифицирано.

Забележка: Мъжките екземпляри трябва да имат два нормално развити тестиса, напълно спуснати в скротума.
Само две неща са безкрайни - Вселената и човешката глупост, като за първото не съм сигурен.
Алберт Айнщайн

Иван Панайотов - vano

  • BGDOGFORUM
  • Потребител
  • ***
  • Публикации: 3697
    • www.bgdogs.net
Re:Хановерски кръвоследник
« Отговор #1 -: 28.02.2010 22:54:46 »




Само две неща са безкрайни - Вселената и човешката глупост, като за първото не съм сигурен.
Алберт Айнщайн

Иван Панайотов - vano

  • BGDOGFORUM
  • Потребител
  • ***
  • Публикации: 3697
    • www.bgdogs.net
Re:Хановерски кръвоследник
« Отговор #2 -: 28.02.2010 22:55:14 »


Само две неща са безкрайни - Вселената и човешката глупост, като за първото не съм сигурен.
Алберт Айнщайн