Сенбернар(Saint Bernard Dog, Bernhardiner, St.Bernhardshund)
a) Късокосмест;
b) Дългокосмест;
FCI номер на стандарта: 61 от 21.01.2004 г.
Произход: Швейцария
Дата на публикация на валидния оригинален стандарт: 29.10.2003 г.
Предназначение на породата: Куче пазач, куче придружител, дворно куче.
Класификация по FCI: Група 2 - Пинчери и шнауцери, молосоидни породи, швейцарски планински и пастирски кучета, и други породи
Секция 2 - Молосоидни породи
Подсекция 2 - Тип планински
Без работни изпитания Кратък исторически преглед:
През XI-ти век във високия Голям Сeнбернарски проход, 2649 метра, е построен манастир, служещ за подслон на пътници и търговци. Там от средата на XVII-ти век се отглеждат големи планински кучета за охрана и защита. Съществуването на тези кучета е документирано в картина датираща от 1695 г. и писмени документи от страноприемницата на манастира от 1707 г.
Кучетата били използвани като придружители и основно като спасители на изгубили се в снега и мъглите пътешественици. Хрониките за много спасени от тези кучета от "бяла смърт" хора, публикувани на няколко езика, както и разказите на наполеоновите войниците, преминали през прохода през 1800 г., разнесли славата на сенбернарските кучета, наричани тогава "Бари" кучета, през XIX-ти век из цяла Европа. Прототип на кучетата било легендарното куче Бари.
Сенбернарите прозхождат директно от големите фермерски кучета от този регион.
За няколко поколения, целящи идеалния тип, тези кучета били развити и представени в днешния им вид.
Хайнрих Шумахер от Холинген, близо до Берн, е първият, който издава документ за произход на своите кучета през 1867 г. През февруари 1884 г. "Schweizerisches Hundestammbuch"(SHSB), създава книга за швейцарските породисти кучета. Първото куче записано в нея е сенбернарът Леон, а следващите 28 регистрани са също кучета от породата сенбернар. През 1884 г. в Базел е основан швейцарският сенбернар клуб. По време на международния киноложки конгрес на 2 юни 1887 г., сенбернарското куче официално е признато като швейцарско куче и е приет стандарт на породата. От тогава на сенбернара се гледа като на национално куче на Швейцария.
Общ вид:Съществуват две разновидности на сенбернара:
- късокосмест (двуслойна козина);
- дългокосмест.
И двете разновидности са с големи размери и внушителна визия. Те притежават хармонично, мощно, здраво, мусколесто тяло с впечатляваща глава и будно лицево изражения.
Важни пропорции:- Идеалното отношение на височината при холката към дължината на тялото (измерено от върха на раменете до върха на седалищния израстък) е 9:10;
- Идеалното отношение на височината при холката към дълбочината на гърдите е показана на скицата по-долу;
- Дължина на главата е леко по-голяма от една трета от височината при холката;
- Отношението на дълбочината на муцуната (измерена в основата) към дължината и е приблизително 2:1;
- Дължината на муцуната е леко по-дълга от една трета от цялата дължина на главата.
Поведение и темперамент:Приятелски настроено. Tемпераментът е спокоен до жив; бдително.
Глава:Общ вид: Мощна, внушителна и много изразителна.
Черепна област:Череп: Здрав, широк, гледан в профил и отпред леко изпъкнал. Когато кучето е нащрек, постава на ушите и върха на черепа формират права линия с наклонена встрани кривина към силно развитите високи скули. Челото пада стръмно по посока на муцуната. Окципиталната кост е умерено развита, надочните дъги са силно изразени. Фронталната бразда, започваща от основата на челото, е отчетлива и точно в средата на черепа.
Кожата по челото формира леки бръчки около очите, събиращи се по посока на фронталната бразда. Когато кучето е заинтересовано, те са умерено видими; в останалите случаи са по-скоро незабележими.
Стоп: Единствено ясно изразен.
Лицева област:Носна гъба: Черна, широка и квадратна. Ноздрите са добре отворени.
Муцуна: Еднакво широка. Носният профил е прав, с лека вдлъбнатина.
Устни: Ръбовете на устните са черно пигментирани. Покриват силно развитата долна челюст, но не са много увиснали, формирайки широка кривина по посока на носа. Ъглите на устата остават видими.
Челюсти и зъби: Долната и горна челюсти са здрави, широки, с еднаква дължина. Добре развита, правилна и пълна ножична или клещовидна захапка. Лека прогения, без разстояние между долната и горната челюсти е приемлива. Липсата на PM1 и M3 е допустима.
Очи: Средно големи. Цветът им е тъмно кафяв до кестеняв. Умерено дълбоко поставени с приятелско изражение. Естествената стегнатост на клепачите е желана. Малки гънки по долният клепач, само леко виждаща се конюктива, както и малки гънки по горния клепач са позволени. Клепачите са напълно пигментирани.
Уши: Средно големи, поставени високо и широко. Силно развити ушни миди. Гъвкави, триъгълни със заоблени върхове. Задният край е леко стърчащ, а предният е плътно прилепнал към бузите.
Шия:Здрава и задоволително дълга. Гушата и подвиса са умерено развити.
Тяло:Общ вид: Цялостно величествено, хармонично, внушително и добре замускулено.
Холка: Добре изразена.
Гръб: Широк, здрав и твърд. Горната линия е права и хоризонтална чак до поясницата.
Крупа: Дълга, слабо наклонена, преминава плавно в основата на опашката.
Гърди: Гръдният кош е умерено дълбок с добре изпъкнали ребра, но не бъчвовиден. Не минават нивото на лактите.
Корем и долна линия: Леко издигната в задната част.
Опашка:Широка и силна в основата. Опашката е дълга и тежка. Последният и прешлен стига поне до скакателните стави. При покой, опашката виси право надолу или е леко извита в долната си част. При възбуда, тя се носи високо.
Крайници:Предни крайници:Общ вид: Предните крайници са прави и паралелни когато се гледат отпред. Разположени умерено широко.
Плешки: Скосени лопатки, мускулести и добре скачени за гръдният кош.
Рамене: По-дълги от лопатките. Ъгълът между лопатката и раменната кост не e много тъп.
Лакти: Плътно прибрани.
Подрамене: Прави, здрави кости, със суха мускулатура.
Метакарпуси: Гледани отпред са вертикално продължение на подраменете; леко наклонени, когато се гледат отстрани.
Предни лапи: Широки, със здрави, стегнати, добре засводени пръсти.
Задни крайници:Общ вид: Мускулести с умерена заъгленост. Гледани отзад, задните крайници са паралелни, без да са близко разположени един спрямо друг.
Бедра: Здрави, мускулести, широки.
Колене: Добре заъглени, без да са завъртени нито навътре, нито навън.
Подбедра: Полегати и по-скоро дълги.
Скакателни стави: Слабо заъглени, стегнати.
Метатарзуси: Прави и успоредни, когато се гледат отзад.
Задни лапи: Широки, със силни, стегнати, добре засводени пръсти. Пети пръст е приемлив, ако не пречи на движенията.
Походка и движения:Хармонични движения с добър тласък от задните крайници, като гърбът остава устойчив и твърд. Предните и задните лапи се движат напред в права линия.
Космена покривка:Косъм:
- Късокосмести (двуслойна козина): Покриващият косъм е гъст, гладък, плътно прилепнал и груб. Обилен подкосъм. Бедрата са с незначителни "гащи". Опашката е покрита с гъста козина.
- Дългокосмести: Покривната козина е средно дълга с обилен подкосъм. Къс косъм по лицевата част на главата и ушите; косъмът по ханша и крупата обичайно е леко къдрав. По предните крайници има украсяващи косми. Задните са с добре оформени "гащи". Буйна опашка.
Цвят: Основният цвят е бял с по-малки и по-големи червенокафеви петна, до голямо червенокафяво манто покриващо гърба и хълбоците. Разкъсаното червенокафяво манто е с еднаква стойност. Ивичеста червенокафява окраска е допустима. Жълтокафявият цвят се приема. Тъмната маска на главата е желана. Леко черно оцветяване е допустимо.
Задължителна бяла маркировка: Гърдите, лапите, върха на опашката, носовата линия на муцуната, петно по шията.
Желателна маркировка: Бяла яка. Симетрична тъмна маска.
Размери:Височина при холката:
За мъжките: минимум 70 см;
За женските: минимум 65 см;
За мъжките: максимум 90 см;
За женските: максимум 80 см.
Кучета, които надминават максималната височина, не се наказват, при условие, че цялостно изглеждат хармонични и движенията им са правилни.
Недостатъци:Всяко отклонение от гореизложените параметри трябва да се разглежда като недостатьк, сериозността на който се оценява според неговата степен.
- Неизразен пол;
- Нехармонично тяло;
- Много широки крайници в съотношение с размера;
- Тежки бръчки по главата и шията;
- Много къса или много дълга муцуна;
- Устни на долната челюст обърнати навън;
- Липса на зъби, освен PM1 и M3. Малки зъби (особено кучешките);
- Лека прогения;
- Светли очи;
- Много отпуснати клепачи;
- Седлест или шаранов гръб;
- Крупа, по-висока от холката или липса на наклон;
- Опашка носена извита на гърба;
- Отсъствие на задължителната маркировка;
- Огънати или много завъртени навън предни крайници;
- Лошо заъглени задни крайници, отворени скакателни стави или кравешки тип скакателни стави;
- Неправилни движения;
- Къдрава козина;
- Непълна или тотална липса на пигментация на носната гъба, устните и клепачите;
- Неправилна окраска, т.е. червенокафеви точки или петънца в бялото.
Дисквалифициращи недостатъци:- Неустойчив темперамент, агресивни кучета;
- Прогнатия, голяма прогения;
- Препречени очи;
- Ектропия, ентропия;
- Изцяло бяла или изцяло червнокафява козина (липса на основен цвят);
- Козина в някакъв друг цвят;
- Височина в холката по-малка от минималния размер.
Всяко куче, ясно показващо физически или поведенчески аномалии ще бъде дисквалифицирано.
Забележка: Мъжките екземпляри трябва да имат два нормално развити тестиса, напълно спуснати в скротума.
