Анатомия на кучетоOсновни анатомични части на кучето:
1. носна гъба; 2. нос; 3. стоп; 4. чело; 5. тил; 6. шия; 7. холка; 8. гръб; 9. поясница; 10. крупа;
11 опашка; 12. задница; 13. скакателна става; 14. метатарзус; 15. подбедро; 16. коляно; 17. бедро;
18. слабини; 19. корем; 20. гърди; 21. метакарпус; 22. лапа; 23. подрамо; 24 лакът; 25 рамо;
Анатомичните части при различните породи са доста различни, поради което не могат да се опишат подробно и затова ще ги разгледаме най-общо.Глава:
Главата е най-характерната за породите анатомична част. Може да бъде брахицефален, мезоцефален или долихоцефален тип, може да е груба (тежка), суха (лека), тясна, широка, дълга, къса или пропорционална на ръста и типа телосложение. Състои се от черепна и лицева области.
Черепната област обхваща челото и тилна част. На тила се намира окципиталната издатина (рогче), а на челото медиалната бразда.
Прехода между лицевата и черепната област се нарича стоп. Той може да бъде слабо забележим, с постепен преход или изразен.
Лицевата област обхваща носната гъба, муцуната със челюстите и зъбите, очите и ушите.
Носна гъба: Носната гъба почти не варира при различните породи кучета. Най-често тя е черна, кафява или сива при кучета с по-светла козина. Среща се и петниста при някой петнисти окраски. Розовата носна гъба е признак за липса на пигментация и се явява недостатък.
Муцуна: Муцуната може да бъде остра, заострена, тъпа, дълга, къса (в съотношение с черепната област), приповдигната на върха или насочена надолу.
Нормалната зъбна формула на кучето е 42 зъба (12 резци, 4 кучешки, 16 премолари (предкътници) и 10 молари (кътници)), разположени в ножична захапка, освен в случаите когато стандарта изисква друг вид захапка - булдогообразна или клещовидна. Прогенията (презахапка) и прогнатията (недохапка) са сериозни недостатъци.
Очи: Най-общо очите могат да бъдат косо или право разположени, близко или отдалечено, с кръгла (1), овална (2), бадемовидна (3) или триъгълна (4) форма.
За предпочитане е цветът им да е тъмен.
Уши: Ушите могат да са ниско или високо поставени, изправени, полуизправени, висящи, висящи на хрущял, тип "прилеп" или тип "роза". По размер могат да бъдат големи или малки. Ушите могат да са със здрав или с мек хрущял. При някой породи ушите се купират.
Шия (врат):
Шията е тази част, която свързва главата с тялото на кучето. Шията може да бъде ниско или високо поставена, дълга или къса, изпъкнала (арковидна) или вдлъбната (еленова). С или без увиснала кожа по гушата (провиснала шия). При повечето породи шията трябва да е суха и мускулеста.
Тяло:
Тялото се състои от следните анатомични части - холка, гръб, поясница, крупа, корем и гръден кош.
Холка: Холката е най-високата част на тялото, и височината от земята до върха на холката се приема за височина на кучето. Може да е ясно изразена или неизразена, висока или ниска.
Гръб: Гърбът трябва да е здрав, широк или тесен, дълъг или къс, провиснал (седлест) или изпъкнал (шаранов), мускулест или недостатъчно замускулен.
Поясница: Поясницата е подвижният преход от гърба към крупата. Тя може да е къса, дълга, тясна или широка и т.н.
Крупа: Крупата е най-задната част на тялото и обхващаща кръста и таза. Тя може да е хоризонтална или скосена, къса или дълга, тясна или широка.
Корем: Коремът може да е отпуснат или прибран, стегнат или обемист и т.н.
Гърди: Гръдният кош може да е дълъг, къс, дълбок, обемист, широк или тесен, добре замускулен или недостаъчно замускулен, овален, окръглен, кръгъл или плосък. Ребрата могат да са плоски, пресечено-овални или бъчвообразни.
Опашка:
Опашката може да е къса или дълга, ниско или високо поставена, носена ниско, високо или хоризонтално. Може да е права или навита - саблевидна, спираловидна, сърповидна и т.н. При някой породи опашката може да се купира.
Предни крайници:
Предните крайници се състоят от плешки, рамене, лакти, подрамене, китки, метакарпуси и лапи. Крайниците могат да са дълги, къси, сухи, мускулести и т.н. Постановката им може да е успоредна, x-образна, o-образна и т.н.
Задни крайници:
Задните крайници са съставени от бедра, подбедра, колене, скакателни стави, метатарзуси и лапи. Могат да са с най-различна постановка - успоредни, x-образни, о-образни, тесни и т.н.
Костна система на кучето:
1. череп; 2. шийни прешлени; 3. гръдни прешлени; 4. поясни прешлени; 5. кръстни прешлени;
6. опашни прешлени; 7. тазова кост; 8. гръдна кост; 9. ребра; 10. лопатка; 11 раменна кост;
12. радиус; 13. улна; 14. китка; 15. метакарпус; 16. пръсти; 17. бедрена кост; 18. фибула; 19. табия;
20. петна кост; 21. тарзус; 22. метатарзус; 23. пръсти;
Основни измервания за стандарта:
1-3 дължина на главата; 1-2 дължина на муцуната; 2-3 дължина на черепната част; 4-5 дължина на шията; 6-7-6 обиколка на гърдите; 7-8 височин на предните крайници; 9-10 ширина на гърдите; 11-12 дълбочина на гърдите; 11-13 височина при холката; 14-15 дължина на тялото;
16-17 височина на крупата; 18-19-18 обиколка на китката;
Съотношението 7-8 към 14-15 определя форматът на кучето
