Основни теории при психоанализата.
В началото на миналия век Фройд създава първата теория за функционирането на човешката психика. Тя се нарича топографски модел и включва три основни структури - съзнавано, предсъзнавано и несъзнавано. Съзнаваното е всичко това, което ние извършваме като си даваме ясна сметка за това. Предсъзнаваното са тези процеси, които наричаме рутинни. Това може да бъде ходенето, шофирането и т.н. Ние можем да ги обясним, но реално не си даваме сметка за тях. Несъзнаваното са процеси, които влияят на поведението ни, чувствата ни, но ние нямаме достъп до тях. Те често могат да ни карат да се чувстваме зле, нервни и т.н.
Няколко години след тази теория Фройд, продължавайки своите задълбочени изследвания, сам се отказва от нея и създава една значително по-структурирана и комплексна схема на психичния апарат, която използваме и до днес. Тя се нарича структурна теория и твърди, че в човешката психика има три компнента - Ид, Его и Суперего. Остават части и от топографския модел като съзнавано и несъзнавано. Ето малко повече и за трите компонента:
Идът е тази част от психиката, където се помещават нагоните. Ще поясня първо какво е нагон. Нагонът често се бърка с инстинкт. Инстинкт е много по-известна дума от нагон, но в случая нагон е по-подходящ термин. Разликата се състои в следното. Инстинктът е вродена способност или готовност за реагиране по еднообразен и стереотипен начин на определени групи дразнители. Той е съставен от поведенчески реакции много по-сложни от обикновения рефлекс. Но също като безусловния рефлекс инстинктът се състои от следните елементи: дразнител, възбуда на централната нервна система и моторна реакция. Нагонът не включва моторната реакция и се състои само от възбуда на ЦНС, предизвикана от дразнител. Тези дразнители са вътрешни за субекта и се дължат, както на биологични процеси, така и на психични. Нагонът подтиква индивида към действие и определено (често неприемливо) поведение и изисква разтоварване. Фройд различава два вида либидни нагона - агресивен и сексуален като и двата имат един и същ първоизточник.
Идът е изцяло в несъзнателната част от нашата психика. Често импулсите на нагоните имат много първичен характер и не са приемливи за индивида и обкръжението. Мотивацията, която идва от тях, обаче е твърде силна и за да не се изложи индивида на риск се образува друга структура наречена Его.
Егото е тази структура от психичния апарат, която изпълнява най-сложната и трудна роля, а тя е да удовлетвори и да постигне компромис между Ид-а, външната реалност и Суперегото. Части от нея са в съзнаваното, други в несъзнаваното. За да защити съзнанието от Ид-а, Егото използва различни видове защити. Тези защити са несъзнавани и променят съдържанието на нагонните желания достигащи до съзнателната част от нашата психика. Биват много видове, но ще се спра по-подробно на тях по-надолу.
Суперегото включва морала, ценностите, идеалите в психиката. Част от тази структура е съзнавана, друга е в несъзнаваното. Обикновено при хората се получава конфликт между Суперего и Ид, в който Егото трябва да реши използвайки своите механизми.
Написах това до тук, не за да обяснявам човешката психология, а да разясня основни принципи, на които лежи психоанализата. В последните няколко години се стигна до развитие на течението невропсихоанализа, което има за цел да обедини двете науки психоанализа и невропсихология. Хората занимаващи се в тази сфера направиха няколко серизони пробива като успяха да докажат, че психоаналитичните процеси могат да се наблюдават в различни части от мозъка. Това накара други изследователи в областта на психологичните и поведенчески процеси при животните да предприемат изследвания, които да докажат подобни процеси и при други видове.
