Много са трудностите свързани с използването на различен от бихейвиористичния подход метод. Но пък с промяната на погледа към животните като цяло, включително кучето, това става все по-реално. В един друг форум ме обвиниха, че съм очовечавал животното, а аз съвсем нямам желание да правя това. Ако човек прочете вашата статия в първите постове и вземе един учебник по когнитивно - поведенческа психология (за хора) ще види, че разлики почти няма. Това е доказателство за това, че разликите при различните видове животни се градят на разлики в структурата на мозъка, а не защото това е просто куче например. Кучето има голям фронтален лоб, което твърде вероятно може да означава и повече функции в социалната им система. Както ако се прочете по-долната статия например става ясно защо плъховете се ориентират толкова по-добре от хората, че ние дори не можем да си представим как за тях изглежда това.
Изтеглих статията и ще я прочета довечера. Не обичам да чета от монитора, но в момента чакам да ми оправят принтера, че днес нещо се издъни. Надявам се до час-два всичко да е ОК, ще я разпечатам и довечера ще я прочета с най-голям интерес.
Аз имах възможността да прочета коментарите Ви в другия форум, защото ми ги изпратиха, за да ги видя.
Първо, проблемът Ви (то всъщност не е проблем, но това ми идва наум в момента), че се опитвате да обясните неща на хора, на които познанията за кучетата се градят върху научно-популярна литература, в която много от концепциите, които имат някакъв научен характер, отдавна са остарели.
Второ, тези хора са далеч от кинологията (именно от науката за кучета, а не от нивото на което са – кучкари любители), а да не говорим за такива сериозни и фундамуентални теми, покрити под обобщаващото „психология на кучето”.
Трето, ние не можем да разглеждаме поведението на кучето, откъснато само за себе си. Когато се навлиза в тази деликатна за мен тема (защото аз не съм професионалист психолог или зоопсихолог) задължително трябва да се започне от по-ниски нива, неминуемо да се направят аналогии и с човешкия мозък, ум и психика и тогава да се търси специфичното за вида Canis familiaris. След като се стигне до спецификите на вида, се преминава към спецификите на отделните породи, после на отделните индивиди и т.н.
Във Вашите коментари (в другия форум) аз не видях никъде антропоморфизиране. Просто Вие разглеждате въпросите в дълбочина, която на аудиторията е чужда, защото, както казах зоопсихологическата им познаваемост се гради на поняколко научно популярни книжлета и статии.
Да, разлики между човека и кучето почти няма, дори колкото и еретично да звучи, няма разлики дори между човека и плъха, но това за масовата аудитория наистина ще прозвучи като ерес и едва ли не, че развиващият подобни теории не е с всичкия си. Естествено тук малко се „изсилвам” но ако човек е запознат с поведенческите структури при плъховете, за развитието на агресивност до степен на канибализъм в резултат на пренаселеност на групата, до смесването на различни групи без да си пречат и т.н. и т.н. ще види, че нещата не са толкова повърхностни. Лично аз съм проявявал интерес към живота на плъховете в съобщества. Темата е много интересна, но тъй като една тема или трябва да я обхванеш всецяло, за да я разбереш, или не трябва да я подхващаш, ако нивото ти е на лаик, предпочетох да прекратя „разсейването” си.
Имам резерви към бихейвирозма именно поради голямата степен на механицизъм по отношение на поведението, но както писах някъде по-горе, в много отношение той е незаменим при различните форми на обучение на кучетата. Не съм дресьор и не се занимавам с обучение на кучета, но предпочитам системата на Positive Behavior Training (на български би трябвало да е обучение чрез прилагане на позитивни поведенчески реакции или нещо подобно).
