Автор Тема: Бигълхариер  (Прочетена 1984 пъти)

Иван Панайотов - vano

  • BGDOGFORUM
  • Потребител
  • ***
  • Публикации: 3697
    • www.bgdogs.net
Бигълхариер
« -: 05.06.2010 09:52:06 »
Бигълхариер
(Beagle-Harrier)



FCI номер на стандарта:  290 от 03.03.1997 г.
Произход: Франция
Дата на публикация на валидния оригинален стандарт: 18.05.1988 г.
Предназначение на породата: Гонче.
Класификация по FCI:  
Група   6 - Гончета, кръвоследници и сродни породи
Секция   1 - Гончета
Подсекция  2 - Средно големи гончета

С работни изпитания       

Общ вид:
Куче със средни размери, хармонично, балансирано, отличаващо се, активно и енергично.

Глава:
Умерено изразена.
Черепна част:
Череп: По-скоро широка и доста обемна. Тилната изпъкналост е едва забележима.
Стоп: Не много изразен.
Лицева част:
Носна гъба: Развита, черна.
Муцуна: Дължината и е приблизително равна на тази на черепа. Никога квадратна, но в профил е заострена, без да е остра. Горната костна част на носа е по-скоро права, никога извита.
Устни: Покриващи долната челюст.
Очи: Добре отворени, тъмни на цвят, с откровено, живо и интелигентно изражение.
Уши: По-скоро къси и умерено широки; те са поставени на нивото на очите; леко заоблени в средната си част; те са гладки по черепа и се извиват в долната си част в лек овал.

Шия:
Свободна, при все че е добре приложена към раменете, леко извита в профил в своята горна част.

Тяло:
Гръб: Къс, устойчив и добре замускулен.
Поясница: Силна и замускулена; може да бъде леко извита.
Гърди: Доста ниски, но никога ребрата не са прекалено плоски, с което да смалят твърде много гръдния кош. Гръдната кост е добре разширена назад. Лъжливите ребра, без да са бъчвовидни, все пак трябва да са достатъчно дълги и добре извити, за да осигурят простор на гръдния кош.
Корем: Никога много прибран, по-скоро изпълнен.

Крайници:
Преден крайници:
Силни, прави и паралелни.
Плешки: Дълги, наклонени и замускулени.
Задни крайници:
Ханш: Добре обособен, наклонен и здрав.
Бедра: Доста ниски, изпълнени и замускулени.
Скакателни стави: Близки до земната повърхност и вертикални.
Лапи:
Нито много дълги, нито тънки, но здрави, с дебели и твърди възглавнички.

Походка и движение:
Гъвкава, жизнена и сигурна.

Космена покривка:
Косъм: По-скоро дебел, не много къс, но гладък.
Цвят Трицветни (жълтокафяво с черно седло, и бяло); не трябва да се отдава голямо значение на седлото, маркировка в повече или по-малко ярко жълтокафяво, или бледа, или с черно покривало. Тъй като съществува сив хариер, сиво трицветно или бяло-сиво няма да бъде дисквалифицирано или наказвано само заради цвета.

Размери:
Височина при холката: от 45 до 50 см.

Недостатъци:
Всяко отклонение от гореизложените параметри трябва да се счита за недостатък и да се третира с прецизност, пропорционална на неговата големина и ефекта му върху здравето и благосъстоянието на кучето.
- Прекалено тежка глава;
- Прекалено изразен стоп;
- Пеперуден нос;
- Прекалено къса или квадратна муцуна; прекалено заострена;
- Извита горна костна част на носа;
- Прогения или прогнатия;
- Нагънати уши, припомнящи вливането на френска кръв;
- Плоски и скосени лапи;
- Депигментиран скротум;
- Уплашен външен вид, мек или неинтилигентен.

Всяко куче с ясно изразени физически или поведенчески аномалии ще бъде дисквалифицирано.

Забележка: Мъжките трябва да имат два нормално развити тестиса, напълно спуснати в скротума.
Само две неща са безкрайни - Вселената и човешката глупост, като за първото не съм сигурен.
Алберт Айнщайн