История на породата Басет хаунд
Теориите и хипотезите за развитието на породата басет хаунд са различни. Названието и е образувано от две думи, производни на френското “bas” – ниско и английското “hound” – гонче. Болшинството изследователи се придържат към версията, че късокраките басети произлизат от артезиано-нормандските френски гончета.
В средата на XIV век късите крака и дългото тяло били закрепени и станали наследсвени. Днес външният вид на басет хаунда не буди удивление и спорове, тъй като кучетата се използват главно за подземен лов. През XVII и XVIII век те били “преквалифицирани” в ловци на зайци.
Съвременният басет хаунд едва ли може да се нарече пряк потомък на кучетата от тази порода от времето на дю Фульо и Селинкур (XIV век) и са създадени неотдавна от обикновенни гончета, имащи уродливи крайници, вследствие английска болест. Скъсяването на задните крайници и изкривяването на предните при млади кучета, не са били особено редки.
До 60-те години на XIX век басетхаундите се срещали рядко и имали установени характеристики. Граф Лекут и М. Лан обърнали внимание на тези кучета. Типовете кучета, който им се отдало да създадат, станали известни като “басет лекут” и “басет лан”. Граф Лекут предпочитал неголеми кучета с прави или леко изкривени крайници, а М. Лан – масивни, крупни, кривокраки с големи глави и дълги уши.
Басетите лекур и лан се появили в Англия през 1863 г., но официално за поява на френските представители на тази порода в Англия се смята 1866 г., когато Лорд Хелуей получил като подарък великолепната двойка Бели и Басет. Те дали легендарният басет хаунд Белмена. Около 1874 г. Сър Иварайт получил от фреснкия развъдник “Conte de Couter” превъзходен мъжкар на име Модел, станал родоначалник на старите английски линии басет хаунди. От тях произлезли шампионите – Фаино, Термино, Проктър и други.
Въпреки че англичаните, слвдвали усилване на типичните признаци на породата, не се ограничили до смесване на двете разновидности (басет лекут и басет лан), а започнали добавянето към френските басети на кръв от английски блъдхаунди. В своя отчет от изложбата на Британския Кенъл Клъб през 1894 г., Милайс открито говори за басети, потомци на блъдхаунда Кромвел. По такъв начин, англичаните създали свой собствен своеобразен тип басетхаунд.
Основан в Англия, специализираният “Басет Клуб” разработил и привел в действие, през 1883 г., стандарт на породата басет хаунд. Вглеждайки се в тези кучета, се оказва че всъщност английският басет хаунд – блъдхаунд с къси крака, типична глава, дълги уши и набръчкана кожа, има доста различия със своя роднина – басет лекур. Количеството кръв на басет лан е останало незначително, поради което не говорим за тях. Проследявайки подробното развитие на породата, можем да направим извода, че басетхаундът дължи появата си на английските развъдчици и може да се нарече английски. Нищо чудно, че киноложкото общество проявява най-силен интерес именно към работата на английските селекционери.
Списани "Друг"
Басет хаунд