Здравейте, дойдох в този форум без особен опит в отглеждането на кучета, но с много любов към тях, което мисля, че е по-важно. Молбата ми е професионалисти, обичащи тези невероятни наши приятели, да ми отговорят. Когато кучето се роди с липсващи зъби как е в природата; в естествения подбор? Какво става с тях?
Ако се придържаме към теорията, че кучето е произлязло от вълка, това ще рече, че то трябва да има точно 42 постоянни зъба (от които 20 в горната челюст и 22 в долната челюст). Освен това, за да може да просъществува един индивид от Сем. Кучета (вълк, чакал, койот, куче) е необходимо и захапката да бъде ножицоподобна – това е най-функционалното захапване, когато индивида сам си търси храната и тя трябва да задоволи неговите жизнени потребности.
В резултат на селекцията при много породи се е достигнало до абслютни аномалии при създаването на всевъзможните породи кучета. Често, в резултат на различни форми на мутации или на абсолютно тенденциозен изкривен подбор, са се получили такива опорочавания и отдалечавания от пъвроизточника на домашното куче, че не напразно много учении са си задавали въпроса дали наистина всички породи произхождат от вълка. Както и да е. Това е друга тема.
По отношение на овчарските кучета (независимо дали са пастирски или пазачи) задължителната форма на захапката е ножицоподобна и задължителния набор от зъби е 42. Специално при кучетата пазачи, тъй като селекцията е водена в направление за създаване на едри, масивни и издържливи на битки кучета (и не само заради това), в резултат на първоначално примитивна, а в последствие и съвсем целенасочена селекция, се достига до изменение външните форми на кучето, в частност на черепа. Това довежда при много породи захапката с възрастта и според формата на черепа да се измени до клещоподобна. Но така или иначе зъбната формула от 42 зъба трябва да е налице.
Случва се при индивиди да липсват по няколко зъба, което се предполага че е продукт или на мутация, или на неконтролирано развъждане. Важното е тези липсващи зъби да не са от жизненно важно значение за нормалоно съществуване на индивида и за справянето му в различните ситуации.
Обикновено това са първите предкътници на долната или горната челюст. Те са малки, често почти недоразвити (говоря за домашното куче от групата на пазачите) и липсата им не се явява от особенно значение за индивида. Това може да ни действа успокоително дотолкова, че нашето куче е живо, жизненно и няма да има проблеми в рамките на своя живот.
Но ако ние решим да се включваме в селекционен процес с такова куче, трябва да се има предвид, че ако не още в първото поколение на неговите потомци, то в някое последващо, тази липса на зъби отново ще се прояви.
Има много изследвания за значението на липсващите зъби при дадени разплодни двойки и как те се отразяват на последващите им потомци в процесса на развъждането, но все още до единно становище не е достигнато. Не напразно повечето правилници по развъждане, за своеобразна застраховка, не допускат такива кучета до размножителния процесс или ако ги допускат, на тях не им се дава висока селекционна оценка.
П.П. Добре дошли в този форум !
Овчарските кучета в България