Автор Тема: ЛИТЕРАТУРАТА И КУЧЕТО  (Прочетена 17805 пъти)

Светла Иванова

  • BGDOGFORUM
  • Потребител
  • ***
  • Публикации: 1648
  • Обичам ви, Прекрасни Животни!
Re:ЛИТЕРАТУРАТА И КУЧЕТО
« Отговор #45 -: 25.07.2012 08:03:04 »
ПРЕБИТОТО ПСЕ


I
 
Утрепано, пребито,
с пречупена нога,
то страшно, жаловито,
със кал и прах покрито,
квичеше до брега.
 
И вдигаше крачето
със мъка и със рев,
и сякаш на небето
показваше го, клето,
с моление и гнев.
 
Дълбока скръб гореше
във погледа му прост,
плачът му остър беше
и черна кръв шуртеше
из счупената кост.
 
 
II
 
Веднага дотърчаха
деца метежен рой.
„Удрете!„ – изкрещяха
и псето връхлетяха
пак камъни безброй.
И сред реката хладна
нещастното скочи –
от таз дружина жадна
за кръв и безпощадна
да се одалечи.
 
Но камъните жестоко
преследваха го пак
и кучето високо
със страх, с молебно око
ридайше кат челяк.
 
„В главата! Във главата!„ –
бе общият ответ
и с весел смях децата
му дупчеха месата
със удари безчет.
 
Те имаха надмощье,
не даваха му срок,
крещяха: „Още! Още!„ –
и гледаха как то ще
потъне в бързий ток.
 
 
III
 
И аз, мечтател бледен,
присъствувах тогаз
на този вик победен,
но тоя стон последен
и паднах в мисли аз:
Детето е о боже,
душа незлобна йощ –
и то е ангел тоже, –
но кой успя да вложи
за злото в него мощ?
 
Кой таз невинна младост
способна я стори
в плачът да чува радост,
в кръвта да сеща сладост –
да пей и да мори?
 
Закон на естеството,
фатален, лют закон!
Зародишът на злото
е турен под челото
като един нагон.
 
От първата минута,
при първите зари,
душата в мрака лута
и слаба, малка, люта,
за жертви веч гори.
 
При първа още крачка
детето – ангел благ –
за радост, за играчка
мравунчицата мачка
със мъничкий си крак;
 
ил бедната мушица
на пламъка я тлей,
ил божията птица
с безгрешна си ръчица
я дави и се смей.
 
Кой даде му таз жажда
за злото във светът,
та йощ кога се ражда,
веселие угажда,
че другите ще мрът?
 
Отде във себе има
тоз мрачния залог?
Отде примери взима?
Как може херувима
да бъде тъй жесток!
 
Но мъдростта немее
пред тоз въпрос проклет
и разумът не смее
тъмата да разсее,
и нямам аз ответ.
 
Мълчат! И само псето,
дух тъмен и злочест,
квичеше в кръв облето
и своя към небето
изпращаше протест.
 
То викаше: „О, спрете,
о, чакайте сега!
Над мене се смилете,
да мра ме оставете
със моята тъга.
Меса ми са раздрани.
За мене черна смрът
тук скоро ще настане,
но мойте нови рани
ужасно ме горйът!
 
Ох, страшно е да гина
в вълните, що бучът!
Треперя, тъна, стина!
Ох, дайте да почина
на сухо, на брегът.
 
Какво ви съм сторило?
За път ви виждам пръв!
В що вас съм увредило,
та леете в беснило
невинната ми кръв?
 
И аз, създанье клето,
обичам божий свят,
да припкам по полето,
да гледам към небето,
да дишам благодат.
 
И ази с радост срящам
зората, утрен час,
що е добро, угаждам,
кат вази болки сящам,
и повече от вас!
 
Ах, моля ви, ах, спрете,
безжалостни деца!
Така ме не мъчете,
злодеи, престанете,
злодеи без сърца!„
 
Тез думи псето вещо
че казваше, сфанàх
и друго още нещо,
дълбоко и зловещо,
което не разбрах.
 
 
IV
 
Тогава се затекох,
смутен до глъбини,
и битката пресекох,
и кучето извлекох
из мътните вълни.
 
И мокро, тръпно, кално
и с кървава глава,
животното страдално
изтегна се печално
въз новата трева.
 
И тоз символ на вярност,
във мен като опря
взор пълен с лучезарност,
с укòр и благодарност,
трагически умря!
„ХОРАТА ОЩЕ НЕ СА РАЗБРАЛИ КАКВО ЧУДО ПРЕДСТАВЛЯВАТ КУЧЕТАТА”
                                                                                       Джек Лондон

Николай Атанасов - cynology

  • BGDOGFORUM
  • Потребител
  • ***
  • Публикации: 2509
  • I want to know
    • Center of Experimental Cynology
Re:ЛИТЕРАТУРАТА И КУЧЕТО
« Отговор #46 -: 25.07.2012 08:07:22 »
ПРЕБИТОТО ПСЕ


I
 
Утрепано, пребито,
с пречупена нога,
то страшно, жаловито,
със кал и прах покрито,
квичеше до брега.
 
И вдигаше крачето
със мъка и със рев,
и сякаш на небето
показваше го, клето,
с моление и гнев.
 
Дълбока скръб гореше
във погледа му прост,
плачът му остър беше
и черна кръв шуртеше
из счупената кост.
 
 
II
 
Веднага дотърчаха
деца метежен рой.
„Удрете!„ – изкрещяха
и псето връхлетяха
пак камъни безброй.
И сред реката хладна
нещастното скочи –
от таз дружина жадна
за кръв и безпощадна
да се одалечи.
 
Но камъните жестоко
преследваха го пак
и кучето високо
със страх, с молебно око
ридайше кат челяк.
 
„В главата! Във главата!„ –
бе общият ответ
и с весел смях децата
му дупчеха месата
със удари безчет.
 
Те имаха надмощье,
не даваха му срок,
крещяха: „Още! Още!„ –
и гледаха как то ще
потъне в бързий ток.
 
 
III
 
И аз, мечтател бледен,
присъствувах тогаз
на този вик победен,
но тоя стон последен
и паднах в мисли аз:
Детето е о боже,
душа незлобна йощ –
и то е ангел тоже, –
но кой успя да вложи
за злото в него мощ?
 
Кой таз невинна младост
способна я стори
в плачът да чува радост,
в кръвта да сеща сладост –
да пей и да мори?
 
Закон на естеството,
фатален, лют закон!
Зародишът на злото
е турен под челото
като един нагон.
 
От първата минута,
при първите зари,
душата в мрака лута
и слаба, малка, люта,
за жертви веч гори.
 
При първа още крачка
детето – ангел благ –
за радост, за играчка
мравунчицата мачка
със мъничкий си крак;
 
ил бедната мушица
на пламъка я тлей,
ил божията птица
с безгрешна си ръчица
я дави и се смей.
 
Кой даде му таз жажда
за злото във светът,
та йощ кога се ражда,
веселие угажда,
че другите ще мрът?
 
Отде във себе има
тоз мрачния залог?
Отде примери взима?
Как може херувима
да бъде тъй жесток!
 
Но мъдростта немее
пред тоз въпрос проклет
и разумът не смее
тъмата да разсее,
и нямам аз ответ.
 
Мълчат! И само псето,
дух тъмен и злочест,
квичеше в кръв облето
и своя към небето
изпращаше протест.
 
То викаше: „О, спрете,
о, чакайте сега!
Над мене се смилете,
да мра ме оставете
със моята тъга.
Меса ми са раздрани.
За мене черна смрът
тук скоро ще настане,
но мойте нови рани
ужасно ме горйът!
 
Ох, страшно е да гина
в вълните, що бучът!
Треперя, тъна, стина!
Ох, дайте да почина
на сухо, на брегът.
 
Какво ви съм сторило?
За път ви виждам пръв!
В що вас съм увредило,
та леете в беснило
невинната ми кръв?
 
И аз, създанье клето,
обичам божий свят,
да припкам по полето,
да гледам към небето,
да дишам благодат.
 
И ази с радост срящам
зората, утрен час,
що е добро, угаждам,
кат вази болки сящам,
и повече от вас!
 
Ах, моля ви, ах, спрете,
безжалостни деца!
Така ме не мъчете,
злодеи, престанете,
злодеи без сърца!„
 
Тез думи псето вещо
че казваше, сфанàх
и друго още нещо,
дълбоко и зловещо,
което не разбрах.
 
 
IV
 
Тогава се затекох,
смутен до глъбини,
и битката пресекох,
и кучето извлекох
из мътните вълни.
 
И мокро, тръпно, кално
и с кървава глава,
животното страдално
изтегна се печално
въз новата трева.
 
И тоз символ на вярност,
във мен като опря
взор пълен с лучезарност,
с укòр и благодарност,
трагически умря!

Светле, много силно и много тъжно.
Кой е авторът.
The More I See Of Men, The More I Admire Dogs !

Светла Иванова

  • BGDOGFORUM
  • Потребител
  • ***
  • Публикации: 1648
  • Обичам ви, Прекрасни Животни!
Re:ЛИТЕРАТУРАТА И КУЧЕТО
« Отговор #47 -: 25.07.2012 08:21:14 »
ИВАН ВАЗОВ!
Как съм забравила да го напиша?!
„ХОРАТА ОЩЕ НЕ СА РАЗБРАЛИ КАКВО ЧУДО ПРЕДСТАВЛЯВАТ КУЧЕТАТА”
                                                                                       Джек Лондон

Пламен Ботев - Горан

  • BGDOGFORUM
  • Потребител
  • ***
  • Публикации: 372
Re:ЛИТЕРАТУРАТА И КУЧЕТО
« Отговор #48 -: 27.07.2012 13:51:20 »
Сълзи напират във очите..., но продължавам да чета...за кучето невинно ,за страдална му съдба.И веч започвам да се питам ...  как душата ни човешка да избавим ...-от Греха...?Отговорът май намирам ...напират и слова...-Злото и Доброто неразделни са кат мънички деца...душата с тях пътува си във вечността...Злобата дарява ни Греха...,в страдание и мъка после...Добротата среща ни със Мъдростта.
Пръв Приятел- Чистата Съвест

Светла Иванова

  • BGDOGFORUM
  • Потребител
  • ***
  • Публикации: 1648
  • Обичам ви, Прекрасни Животни!
Re:ЛИТЕРАТУРАТА И КУЧЕТО
« Отговор #49 -: 09.05.2015 18:09:52 »
 :'( :'( :'(

Кучешка душа

Стопаните смениха своя дом,
а кучето оставиха на двора.
То цяла нощ ги търси мълчешком,
а призори задряма от умора...
На следващата нощ по вълчи ви,
загледано нагоре към луната.
Повиках го с коричка хляб - уви,
дори не ме допусна до вратата.
Три нощи гледа тъмните стъкла,
скимтя и ви от болка изтерзано,
а после се отпусна на снега,
преди да дойдат новите стопани.
А старите усетиха на сън
как някой диша в градската им вила
отлитащата кучешка душа,
сбогувайки се беше им простила.

Чони Чонев
„ХОРАТА ОЩЕ НЕ СА РАЗБРАЛИ КАКВО ЧУДО ПРЕДСТАВЛЯВАТ КУЧЕТАТА”
                                                                                       Джек Лондон

Николай Атанасов - cynology

  • BGDOGFORUM
  • Потребител
  • ***
  • Публикации: 2509
  • I want to know
    • Center of Experimental Cynology
Re:ЛИТЕРАТУРАТА И КУЧЕТО
« Отговор #50 -: 09.05.2015 18:30:20 »
 :(
The More I See Of Men, The More I Admire Dogs !

Светла Иванова

  • BGDOGFORUM
  • Потребител
  • ***
  • Публикации: 1648
  • Обичам ви, Прекрасни Животни!
Re:ЛИТЕРАТУРАТА И КУЧЕТО
« Отговор #51 -: 09.05.2015 18:39:23 »
:(

Понякога си мисля, че на мен нещо ми има, та така се вълнувам от съдбата на кучетата. Но може би по-вярното е, че тези които ги изоставят,  не са в ред! Кучетата не могат да говорят нашия език, но очите им са толкова изразителни, че не може да не реагираш на мислите, които бликат от погледа им...
„ХОРАТА ОЩЕ НЕ СА РАЗБРАЛИ КАКВО ЧУДО ПРЕДСТАВЛЯВАТ КУЧЕТАТА”
                                                                                       Джек Лондон

Светла Иванова

  • BGDOGFORUM
  • Потребител
  • ***
  • Публикации: 1648
  • Обичам ви, Прекрасни Животни!
Re:ЛИТЕРАТУРАТА И КУЧЕТО
« Отговор #52 -: 18.06.2015 16:47:15 »
Да изгубиш доверие в хората......

Кучешка вяра

Ники Комедвенска

Имам четири улични кучета

– некастрирани, мръсни и рошави;

на обноски и стил неприучени,

най-редовно се хранят от коша ми.

И когато напълнят тумбаците,

се изтягат да спят под каручките.

А среднощ, щом ги хванат мераците,

обикалят до съмнало с кучките.

Не ухаят на мед и ванилия

– от квартал на квартал са премятани…

Нямат име, презиме, фамилия,

но четат безпогрешно в душата ми.

И додето предъвкват филията,

от обяда ми постен артисала,

знам, че тъй си делим немотията,

от която до смърт ми е писнало.

Вероятно съм само за лудница,

щом ръмжа срещу чуждите внучета…

И напук на човешката глутница,

вярвам само на четири кучета…

източник: https://dailapa.wordpress.com/2012/07/24/%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BA%D1%83%D1%87%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%B0-%D0%B2%D1%8F%D1%80%D0%B0-2/
„ХОРАТА ОЩЕ НЕ СА РАЗБРАЛИ КАКВО ЧУДО ПРЕДСТАВЛЯВАТ КУЧЕТАТА”
                                                                                       Джек Лондон

Николай Атанасов - cynology

  • BGDOGFORUM
  • Потребител
  • ***
  • Публикации: 2509
  • I want to know
    • Center of Experimental Cynology
Re:ЛИТЕРАТУРАТА И КУЧЕТО
« Отговор #53 -: 18.06.2015 18:59:50 »
Прекрасно !
The More I See Of Men, The More I Admire Dogs !

Светла Иванова

  • BGDOGFORUM
  • Потребител
  • ***
  • Публикации: 1648
  • Обичам ви, Прекрасни Животни!
Re:ЛИТЕРАТУРАТА И КУЧЕТО
« Отговор #54 -: 21.06.2015 14:57:47 »
Един малък, финален отказ от "Белия зъб" на Джек Лонодон:

"... Стигнаха до конюшнята, а там пред прага лежеше Коли с половин дузина малки топчести кученца, които си играеха край нея на слънцето.
Белия зъб ги забеляза и в погледа му пролича недоумение. Коли изръмжа предупредително и той застана на известно разстояние. Господарят побутна с крак едно малко, разкрачено кученце и го напъти към Белия зъб. Той настръхна недоверчиво, но гласът на господаря сякаш казваше, че всичко е в ред. Коли го гледаше с ревниви очи изпод ръцете на една от жените, сякаш да го предупреди, че не всичко е в ред.
Кученцето пропълзя пред него. Той наостри уши и започна да го разглежда с любопитство. После носовете им се допряха и кученцето го близна по муцуната с топлото си езиче. Без сам да знае защо, езикът на Белия зъб също излезе напред и облиза малката муцунка.
Боговете посрещнаха това с ръкопляскане и радостни възгласи. Той се изненада и ги погледна в недоумение. В тоя момент отново го обзе слабост и Белия зъб се изтегна на земята с изправени уши и полуизвърната глава, като продължаваше да гледа кученцето. Другите кученца също допълзяха към него за голямо неудоволствие на Коли, а той им позволи да се катерят и търкалят по него. Отначало ръкоплясканията и радостните викове на боговете го накараха отново да се почувствува неловко както някога. Но кученцата продължаваха да си играят и да се катерят по него и той се освободи от това чувство. После, тъй както беше легнал с полузатворени спокойни очи, неусетно задряма под топлите слънчеви лъчи."
„ХОРАТА ОЩЕ НЕ СА РАЗБРАЛИ КАКВО ЧУДО ПРЕДСТАВЛЯВАТ КУЧЕТАТА”
                                                                                       Джек Лондон

Светла Иванова

  • BGDOGFORUM
  • Потребител
  • ***
  • Публикации: 1648
  • Обичам ви, Прекрасни Животни!
Re:ЛИТЕРАТУРАТА И КУЧЕТО
« Отговор #55 -: 01.12.2015 16:42:33 »
Песен за моето куче

Тя тича свободна като горски пожар
и нейните зъби са страшни....
Тя много надменно извръща глава
и се усмихва с опашка.
Тя чува, когато тревата расте,
познава цвета на тъгата…
Тя има очи на пленена принцеса
и лапа на близък приятел.
Походка на скитник и господар -
земята е нейно владение!
…Но тя е родена да търси свой Бог,
а за Бог е намерила мене!

Тя вярва, че мога да я защитя
от цялата скръб на земята,
от злия съсед, от дъжда, от нощта,
от вятъра и самотата…
А аз се измъквам през задния вход,
зад вещи и думи се крия…
Какъв Бог съм аз, щом във този живот
не мога до край да съм силен!
Сгреши ли – с виновен, безмълвен въпрос
очаква присъдата свита -
с такова смирение в топлия нос,
с такава надежда в очите!
А мен ме ласкае лесната власт
законите сам да създавам…
Но тайно се питам: какъв Бог съм аз,
щом не зная дори да прощавам!
Тя може да чака с безкрайно търпение
ласката на моя поглед
и стига й даже нищожно парче
от моя хляб и моята обич!
А аз й подхвърлям – забързан, разсеян -
къс безразлична консерва…
Какъв Бог съм аз, щом не умея
да бъда наистина щедър!
Тя си шепне с нощта, тя флиртува с деня,
тя вдишва света без остатък,
леко тича по крехкия край на съня
и разбива с гърди тишината.
А аз се извръщам уплашен встрани,
скован в страхове и тревоги…
Какъв Бог съм аз, щом не мога дори
в сърцето си да съм свободен!
Но ако с безмилостно, грозно лице
съдбата поиска да страдам -
аз знам – с голи зъби и с голо сърце
пред мен тя ще скочи и в ада!
А аз ще отстъпя две крачки назад,
ще избягам далеч, ако мога…
Какъв Бог съм аз, щом притихвам от страх
зад олтара на нейната обич!

И излизам от там – развенчан, победен -
и я гледам виновен и мрачен:
„Всъщност, виж – аз изобщо не съм съвършен,
и се питам какво ли очакваш…”, обаче
тя тича към мен като горски пожар,
тя с очи на принцеса ме гледа:
„В моя живот се избира веднъж -
аз избрах да повярвам във тебе…”
…И тръгвам до нея с походка на Бог.
но в мен препъват се мислите сякаш…
Ах, защо ли не мога да вярвам и аз
тъй просто и щедро във някой?…

 Светла Георгиева
„ХОРАТА ОЩЕ НЕ СА РАЗБРАЛИ КАКВО ЧУДО ПРЕДСТАВЛЯВАТ КУЧЕТАТА”
                                                                                       Джек Лондон

Светла Иванова

  • BGDOGFORUM
  • Потребител
  • ***
  • Публикации: 1648
  • Обичам ви, Прекрасни Животни!
Re:ЛИТЕРАТУРАТА И КУЧЕТО
« Отговор #56 -: 30.12.2016 16:13:52 »
Нещо, което силно ме впечатли. Авторът е Георги Божинов:
"... Веднъж дори се случи така, че нямаше какво да ям. Беше за малко време, но така се случи наистина. Помощ отникъде. Тогава посегнах към хляба на Сура – няколко крайни корички, спечени на кокал. И докато опитвах да ги строша със зъби, той стоеше отсреща и ме гледаше внимателно. Като човек ме гледаше. Оттогава – запомних това, - точно оттогава той започна да ми оставя крайните корички. Сам изяждаше останалото, после мишкуваше около кошерите, ловеше скакалци из поляната. Но тия корички не пипаше. Преди си изяждаше всичко – сега оставяше. Казвам самата истина. Не зная какво беше това. Може би човещина някаква кучешка. Или – да го кажем по-точно – кучещина човешка, непонятна за човека и неосъзната от кучето. Казвам само, че не зная какво беше, и не го узнах. Но така беше...”
„ХОРАТА ОЩЕ НЕ СА РАЗБРАЛИ КАКВО ЧУДО ПРЕДСТАВЛЯВАТ КУЧЕТАТА”
                                                                                       Джек Лондон