Легенда за сътворението на кучето
Точно, когато добрият Бог създал кучето, то го близнало по ръката, а Бог го погалил по главата.
- Какво искаш кученце?
- Добри Боже, всичко което искам е да живея при теб на небето, на постелката пред вратата.
- Само това остава! - казал Бог - не ми е нужно куче, докато не създам злодеите.
- А кога ще ги създадеш, добри Боже?
- Никога. Уморих се. Пет дни вече работя, дойде време за почивка. Ето завърших теб - кучето - моето най-сполучливо творение, моя шедьовър. Ще е добре ако с теб спра. Лошо е, когато художникът с упорството си се старае да прехвърли своето вдъхновение. Ако продължавам да творя, може би нещо ще разваля. Отивай кученце! Иди, засели се на Земята и бъди щастливо!
Кучето дълбоко въздъхнало:
- А какво ще правя на Земята, Боже?
- Ще ядеш, пиеш, спиш, растеш и ще се размножаваш.
Кучето въздъхнало още по горчиво:
- Какво още искаш?
- Тебе, мой Господи! Не може ли и ти да се заселиш на Земята?
- Не - казал Бог - Аз имам други дела. Това небе, тези ангели, тези звезди поглъщат цялото ми време.
Кучето навело глава и вече се канело да тръгва, но опитало още един път:
-Ако там долу, добри Боже, имаше някой който да прилича на теб...
- Не - отговорил Господ - няма.
Кучето повдигнало опашка, направило се на малко и нещастно и още един път попитало:
- Ако ти само имаше желание, добри Боже ... Можеше поне да опиташ...
- Това не е възможно - отвърнал добрия Бог - Направих това, което бях длъжен да направя, моята работа е свършена. Никога няма да направя същество, по-добро от теб. Ако днес исках да създам друго същество, то усещам го с дясната си ръка, нямаше да ми се получи както трябва.
- О, добри Боже - умолявало кучето - нищо, че ще стане несполучливо, само ако мога да ходя с моя приятел заедно, да мога да полегна в краката му, когато той спре...
И тогава добрия Бог се удивил, че е създал такова добро животно и казал на кучето:
- Добре, нека да е според желанието на твоето сърце.
И влязъл в своята работилница и създал човека.
Но човекът не знае за това...
Източник:
http://community.livejournal.com/sobaka_ru/2234040.html