Автор Тема: История на породата  (Прочетена 6553 пъти)

Иван Михайлов

  • BGDOGFORUM
  • Потребител
  • ***
  • Публикации: 28
История на породата
« -: 15.11.2010 08:34:46 »
В края на XX век,породата едва не е изчезнала,заради силните изменения на условията в Италия.Глиганите станали рядкост, воловете и свинете вече не пасяли по далечните пасища и кане корсо били изпратени в пенсия.Оцелели някакви екземпляри.Но... те вече не приличали на дедите им,тъй като изгубили качествата, които съставлявали тяхната същност и с които се славили истинските корсо.Куче за битки,безжалостен убиец,което за добро самочувствие трябвало да усеща тялото на победения враг.За да се получи куче за участие в кучешки боеве,(които били забранени със закон) още по-агресивно и по-мощно.Намерили се хора, които ги кръстосвали с добермани, боксери,догообразни,мастино.В резултат се получавали кучета, нямащи нищо общо, даже и слабо сходство с оригинала.Злобни,жестоки, такива каквито никога не трябва да бъдат домашните кучета.Корсо отдавна да са изчезнали в паметта на хората,ако не била настойчивостта на един биолог от Мантуа,проф.Джованни Бонатти.Предмет на дейността на учения било изледване на процеса на кръстосване на кучета(тип големи стражеви) в резултат на миграцията на индоевропейците и югоизточните народи в Европа.Той успял да открие останките на куче в Сицилия, датиращи от бронзовия век, анализът на които показал голямо сходство със срещащите се и днес сицилиянски овчарки.В 1973 година Бонатти,убеден,че може да открие потомци на древната порода, надигнал глас за възраждането на породата корсо.Намерил неголяма поддръжка,но могъл да събере група от увлечени от идеята млоди хора от Мантуа.Момчетата от Мантуа многократно се отправяли на експедиции в местата на разпространение на тези животни, с всяко пътуване все повече прониквайки в тайните,обгръщащи породата.С няколко екземпляра те се върнали у дома, на Север,където предците на тези кучета не били оценени по достойнство и даже били въобще неизвестни.Започнали и първите селекционни работи.Раждането на всички малки кученца се превърнало в награда за хората, които с упорит труд постигнали резултати стъпка по стъпка по развъждането на породата.В това време друга група ентусиасти, също вярващи във възраждането на кане корсо,провеждала своя селекционна работа.Така ,от разочарование към надежда,след няколко поколения кучета се появили чистопородните малки кане корсо.

Иван Михайлов

  • BGDOGFORUM
  • Потребител
  • ***
  • Публикации: 28
Re:История на породата
« Отговор #1 -: 15.11.2010 08:42:48 »

Frumentino Cane Corso in Pugli in 1948

Brindle Cane Corso, owned by Ciro Dinuovo, in Puglia in 1950

Иван Михайлов

  • BGDOGFORUM
  • Потребител
  • ***
  • Публикации: 28
Re:История на породата
« Отговор #2 -: 15.11.2010 08:46:08 »



Brindle Cane Corso in Puglia in 1950

Иван Михайлов

  • BGDOGFORUM
  • Потребител
  • ***
  • Публикации: 28
Re:История на породата
« Отговор #3 -: 15.11.2010 08:51:19 »









Иван Михайлов

  • BGDOGFORUM
  • Потребител
  • ***
  • Публикации: 28
Re:История на породата
« Отговор #4 -: 15.11.2010 09:04:33 »









Ares del Dyrium


David del Dyrium


Kuma di Casa Corrao at 2 years of age


Head of Bulan (Tipsi x Dauno)


Plud, foundation of the Dyrium bloodline


Ribaldo, di Casa Paoletti









Devil del Dyrium

















Иван Панайотов - vano

  • BGDOGFORUM
  • Потребител
  • ***
  • Публикации: 3697
    • www.bgdogs.net
Re:История на породата
« Отговор #5 -: 15.11.2010 14:58:52 »
Участвал ли е неаполитанския мастиф във възраждането на породата, щото някъде бях чел нещо подобно.
Само две неща са безкрайни - Вселената и човешката глупост, като за първото не съм сигурен.
Алберт Айнщайн

Иван Михайлов

  • BGDOGFORUM
  • Потребител
  • ***
  • Публикации: 28
Re:История на породата
« Отговор #6 -: 15.11.2010 16:26:07 »
HE. Кане Корсо се явява пряк потомък на древните римски молоси. Преди да бъде разпространено в цяла Италия, е било широко разпространено само в провинция Апулия и съседните и провинции в Южна Италия. Неговото название произлиза от латинското "cohors", което означава "защитник, охранител на стопанския двор".
Кане корсо спада към групата на мастифите, но има неоспорими преимущества пред тях. Това куче е значително по-подвижно, по-сухо, по-издръжливо и тъй като е развъдено по естествен път, не страда от никакви генетични заболявания, като например дисплазия, сърдечни болести и др. То притежава удивителна ловкост, стремителност и пластичност.


ИСТОРИЯ НА ПОРОДАТА
Името на породата идва от латинското "cohors", което означава "защитник, защитава двора" . Кане корсо е древна италианска порода молоси. Можем да видим това велико куче на картините и скиците на много художници от изминалото столетие. Великия римски гравьор Барто-ломео Пиннелли (XIX век) изобразявал в свойте работи сцени от живота на Рим и неговите селяни. Денем и нощем го съпровождал верен приятел - кане корсо, който той изобразил редом до себе си на своя автопортрет.
Филип Хакерт, придворен художник, (ХVIII век), нарисувал огромна картина за кралския лов, в центъра на която е кане корсо. В 1628 година кардинал Сципион Боргезе написал в дневника си следните строфи " Корсо - това са свирепи, яростни бойци". В 1551 година известния писател и натуралист Конрад Гесер описва кане корсо така: "Достатъчно силно и мощно куче, което може да се бори с диви зверове и да управлява стадо волове" И дори да се върнем хилядолетия назад, ще срещнем изображения на кане корсо в ловните сцени на многочислени мозайки от периода на римската империя.
Тези кучета били отдавна разпространени в южна Италия. Те влизали в единоборство с вълци и мечки, хапейки за муцуната и ушите, което позволявало на ловеца да се приближи максимално близко. Много високо ценена е и способността на кане корсо да се ориентира в тъмното, което давало възможност да се ходи на нощен лов без факли. Кане корсо охранявали и стадата от крави и свине, защитавайки ги от диви животни и помагали на пастирите за стадото.
По съхранените свидетелства може да съдим за необикновенната популярност на породата по време на Ренесанса. Използвали са го за лов, за охрана на замъците. Кучето участва и в военните походи, като на гърба и гърдите им са надявани железни доспехи, което ги правело още по опасни за противника. Тази порода била незаменима в тези диви времена.
Резките изменения на икономическата обстановка в Италия след Втората световна война и миграцията от селото към града едва не се оказват пагубни за породата. Поголовието рязко се съкратило и единствено настойчивостта на биолога професор Джовани Бонати спасило от изчезване тази древна порода. В 1973 година Бонати, убеден че може да намери потомци на кане корсо, започнал да възражда породата. Успял да намери и немалко подръжници. Профессор Фернандо Казалино, Жанантонио Серени, доктор Стефано Гандолфи, Джанкарло и Лючиано Малавази създават Общество на любителите на кане корсо (SACC), което провежда голяма изследователска работа в южна и северна Италия.
Антонио Морсиане е съставил първия подробен стандарт на породата. В 1988 година на изложби в Милано, Флоренция и Бари съдиите Морсиане, Периконе и Бандоне провели синометрична експертиза на повече от 50 кучета. Италианския Кенел Клуб открил "Открита книга на породата", в която за периода 1989-1992 година били регистрирани над 500 кучета, съответстващи на стандарта кане корсо италиано. Накрая, в януари 1994 година порода била призната от италианския Кенел клуб. А 12 ноември 1996 година кане корсо е официално регистрирана в регистрите на FCI, с което на породата е даден нов живот.
Стандарта се изменя допълнитено, като последните изменения са през 1999 година. Действащия днес е FCI-Standard N° 343 / 12. 03. 1999 /
Кане Корсо Италиано
Произход : Италия.
Дата на публикация на действащия оригинален стандарт
СТАНДАРТА: 12. 03. 1999
Предназначение : охранителна, защитна, полицейска, пастирска дейност.
Класификация FCI : Група 2. Пинчери и шнауцери, молоси, швейцарски планински и пастирски кучета.
Секция 2.1. Молоси