Автор Тема: История на породата  (Прочетена 2222 пъти)

Иван Панайотов - vano

  • BGDOGFORUM
  • Потребител
  • ***
  • Публикации: 3697
    • www.bgdogs.net
История на породата
« -: 24.11.2010 21:01:53 »
История на породата

Унгарският птичар, или както е по-правилно маджарската визла, е древна порода кучета птичари. Неговата история е пряко свързвана с историята на маджарите - угро-фински племена, които до 5-ти век населявали Западен Сибир и се препитавали основно с животновъдство и традиционен лов със соколи. Още тогава те водили със себе си кучета  с различно предназначение – овчарски, стражеви, ловни и т.н.  Около 600 г., оногурите (маджарите) са изтласкани от хазари и турки и се установяват трайно в долината на река Дон, където изграждат племенен съюз от 7 маджарски племена.  По-късно към тях се присъединяват три племена от хазарски произход, известни като Кавари, които са били в опозиция на централната хазарска власт. Някои считат, че от тюрския израз "оn оgur", буквално "десет племена" или "десет стрели", се поражда и бъдещия унгарски етноним.

През 895 г. оногурите нахлуват в плодородната Унгарска равнина.  През 906 год. те  унищожават Моравската държава, а на следващата година завладяват и Панония. Придвижвайки се на своите бързи и дребни коне, маджарите били свирепи и жестоки войни, като само споменаването им всявало страх в сърцата на европейците. След петдесет години непрекъснат терор, през 955 г., те били разбити от немските племена, под ръковод Ото Велики и са изтласкани в земите на днешна Унгария. През 1001 г. маджарите приемат християнството от Рим и римският папа, провъзгласил създаването на Маджарското кралство.

Първите рисунки и описания на жълти ловни кучета, помагащи в лова със соколи датират от X-ти век. Вероятно тези кучета са били любим спътник на маджарските ловци в лова със соколи. Визлата също така се споменатва в Илюстрованите хроники от монасите кармелити от 1357 г., напечатани по времето на управление на унгарския крал Лайош I Велики. По това време била открита илюстрация на това куче придружена с надпис „вижла”.

Великолепна при лова на едър дивеч и диви зайци, които живеели в изобилие в равнинните и плодородни полета на Унгария, визлата бързо се превръща в много ценна за унгарските аристократи. Така унгарската аристокрация поела отговорността за обезпечаване чистотата и съвършенството на породата за поколения напред.

В периода 1375-1455 г., визлите попадат и в други държваи от Централна Европа. Исторически хроники от XIV век съобщават за многото ловци на зайци и елени със
"златни кучета", които се виждали отлично на големи разстояния при лова в полетата.

Унгарският граф Бела Хадик, ценител на породата, е писал че съществуват два типа птичари: едните, използвани само за лов със соколи, другия - за работа по следа на едър горски дивеч. "Соколарските" кучета имали червено-петниста окраска, а другите именно "златиста". Кога е станало смесването на тези два типа е неизвестно. Друга загадка е че в произхода на визлата има участие и вид хрътка. Кинолози считат, че това е била арабската хрътка слуги, пренесе в Унгария по време на турското владичество (1526 – 1686 г.). Кръстоските се извършвали за повишаване скоростта и грациозността на движенията и за да подсилят елегантния вид на унгарския причар.

В началото на XVIII-ти век, Золтан Хамай и Ищван Барчи са направили първия регистър за „златна визла”, която се превръща в „унгарска визла” и на практика дават началото на чистопородното развъждане на породата.

До 1880 г. вноса на ловни кучета в Унгария е бил забранен. През 1880 г. в страната са внесени английски, а по-късно и немски птичари. През 1882 г. край Будапеща се провеждат първите полеви изпитания за кучета птичари. Участвали пойнтери и вече кръстосани с английските птичари визли. Визлите не можели да се конкурират с английските и немските птичари. Започнало увеличаване вноса на пойнтери в страната и постепенно визлата изпаднала в забвение...
Стигнало се дотам, че почитателите на породата стигнали до задънена улица. Те открили само 10-на чисти по кръв "златисти" птичари, от които води началото си съвременния тип на националната унгарска порода.

Визлата е била на границата на изчезването и по време на Първата Световна война.

През 1917 г. Бела Карпели, д-р Калман Полгар и д-р Ференц Корбаш създават организирано движение в защита на унгарската визла. Те започнали събирането на визли и на кучета приличащи на визли из цялата страна. Така постепенно броят на визлите значително се увеличил, а голяма част напуснали страната заедно с унгарските имигранти.

На 29 май 1920 г. е основано Обединението на унгарските кинолози – производители на визли, от д-р Калман Полгар, граф Ласло Естераци, Елмар Петоци и други техни приятели.  Те създали Племенната книга на  породата и приели първия и стандарт.

Първите полеви изпитания се провеждат през 1922 г. Първият шампион сред унгарските птичари е кучката Кати. Известни са 73 нейни потомъка. През 1924 г. е създаден Клуб Визла, с председател д-р Калман Полгар. Негов е бил един от развъдниците-отличниците в Унгария - "Нимрод". Произведени кучета от този развъдник се срещат в почти всички родословия на унгарските визли.

През 1936 г. Унгарския Кенъл  клъб приема окончателния стандарт на породата, а унгарската визла е регистрирана в МФК (FCI). През 1938 г. са внесени първите визли в САЩ, където днес породата се развъжда много повече, отколкото в родината си.

През 30-те години на XX век, посредством кръстосване с несмки дратхаар е получета унгарската острокосместа визла.

През януари 1945 г. руските войски навлизат в Будапеща. Уплашени, местните жители избиват своите коне и кучета, за да не попаднат в руските ръце... Това е третия път в който породата е била на прага на изчезването си. Унгарската визла е спасена благодарение на развъждането, което се осъществявало вече в съседните европейски страни, както и в Америка, където американските ловци ценяли не само красотата, а и ловните качества на визлите и благодарение на това породата получила голям тласък на развитие.

След войната постепенно породата започва да набира популярност и през 50-те, 60-те и 70-те години на XX век, тя се разпространява из цяла Европа, както и в Канада, и Австралия.

През 1960 г. породата е призната от ACK, под името „златен пойнтер”. През 1963 г. МФК признава и грубокосместия вариянт на визлата, който година по-рано се сдобива и с клуб в Австрия.

През 1971 г. се провежда първото международно изпитание на клуб „Визла”.

През 1998 г. визлата е обявена за третото по популярност късокосместо работно куче.

Думата "визла" (вижла) според унгарския етимологичен речник може да се интерпретита по няколко начина:
- Според някои източници през 1350 г, на брега на Дунав е имало селище със същото название, което може да е дало името на местната порода ловни кучета;
- Според първият тълковен речник от XIV-ти век „вижла” може да има два вариянта за произход. Първият е производно на славянското „вижсл-о-ух”, което очначава куче, а и до днес това е местната славянска дума за куче птичар – вислоух.  Вторият вариянт е, че произхожда от староунгарски – от корена “vis” (виж, търси, огледай) и наставката „lahs” (лъха, аромат, миризма).
- Според други писмени източници (от XVI-ти век) коренът „vis” е с турско-арабски произход и означава „да търсиш” и „Sakhin” (сокол), или казано с други думи търсач на соколи (Vis-sakh).
В днешно време, в унгарския и полския език, с думата визла се обозначава куче птичар.

Само две неща са безкрайни - Вселената и човешката глупост, като за първото не съм сигурен.
Алберт Айнщайн