Автор Тема: Българска история  (Прочетена 10730 пъти)

А. Коджабашев - ablai

  • BGDOGFORUM
  • Потребител
  • ***
  • Публикации: 495
  • никога не пести сили за връщане
Българска история
« -: 01.01.2011 11:58:43 »
Единчовектърселупорито ключовете си под светлината на уличната лампа.
-сигурен ли си ,че си ги загубил точно тук?-питали хората.
-не , но тук е по светло!-отговорил умникът
днес, когатобългарите се събуждат от вековна летаргия,в която ги едържала една властнаи тъмна воля,те не трябва да търсятключовете на достойнството си под светлината на световната политика,военни групировки и икономически отношения,а тамкъдето са ги загубили-при собственните си исторически корени.враговете на нашия народса се постаралида скрият тезикорени и по нихилистичния римски принцип ,,разделяй и владей,, балканските българи бяха изкуственно разединявани чрез фалшифицираните македонска , тракийска ,добруджанска и други ,,народности,, , насъсквани срещу тях;а волго уралските българи са именуванисъотвеетно татари,чуваши,башкири,чеченци
постарали са се територията ни да намалява като шагренова кожа-навсякъде граничим с наши земи
древната ни история бе скрита а новата изопачена
всичко бе славянизирано тук      и    татаризирано на Волга.
                                                                                                                                         от г-н Хр Мадгаров
 знаете ли ,че ,китайците нямат  ъ ,и йероглифът   Дзъ е взет от глаголицата?
знаете ли ,че,Бактрия била населена с бели мъдреци от арийско потекло,доведени от великия Рама,а столицата и се наричала БЪЛГ.от там е и етнонимът ни( бълг) високоиздигнати , и (ари) свободни
знаете ли че говорим за две хилядолетия преди Христа ?
а какво да кагем за чипровския камък, надписан на санскрит много преди индусите да го използуват
Желаете ли ,да научим заедно какво е да сме Българи?

Николай Атанасов - cynology

  • BGDOGFORUM
  • Потребител
  • ***
  • Публикации: 2509
  • I want to know
    • Center of Experimental Cynology
Re:Българска история
« Отговор #1 -: 01.01.2011 21:43:47 »
Когато целта ми е да напиша нещо сериозно, не обичам да използвам суперлативи, но наистина тази тема е СТРАХОТНА !!!

Аз ще бъда безкрайно доволен и благодарен на всеки един, който се включи в нея, защото това е НАШАТА тема, темата за БЪЛГАРИЯ, темата за тези, които са или носят съзнанието на БЪЛГАРИ.

Когато започнах да проучвам по сериозно въпроса за произхода на нашето куче, за неговото породоформиране, за пътищата по които сродни на него индивиди са дошли от далечна и средна Азия започнах с прочитта на много, на стотици книги. Грабнах се и отидох в Иран. Само преди няколко дни приключих с една книга за местните народности в северен Пакистан, в подножието на планината Хиндокуш. Още преди две годни се бях „награбил” да търся варианти за отиване в Афганистан, нещо за което съпругата ми бе изключително против, а в последствие се оказа, че за цивилен (необвързан със съответните военни или журналистически институции) човек това е невъзможно. Не съм се отказал от своите планове и се надявам, че ще доживея мига, в който целият свят ще заживее в едно по-добро време и хората с амбиции и стремежи, ще могат да достигнат това, към което се стремят.

Още веднъж, поздрави за темата и апел към всички БЪЛГАРИ – по дух и по кръв, да станат съпричастни към нея със своя коментар.
The More I See Of Men, The More I Admire Dogs !

Николай Атанасов - cynology

  • BGDOGFORUM
  • Потребител
  • ***
  • Публикации: 2509
  • I want to know
    • Center of Experimental Cynology
Re:Българска история
« Отговор #2 -: 01.01.2011 22:19:35 »
България по времето на Кан Кубрат (Кубратова България):

The More I See Of Men, The More I Admire Dogs !

Николай Атанасов - cynology

  • BGDOGFORUM
  • Потребител
  • ***
  • Публикации: 2509
  • I want to know
    • Center of Experimental Cynology
Re:Българска история
« Отговор #3 -: 01.01.2011 22:22:52 »
Разселението на отделните български родове от Кубратова България:

The More I See Of Men, The More I Admire Dogs !

Николай Атанасов - cynology

  • BGDOGFORUM
  • Потребител
  • ***
  • Публикации: 2509
  • I want to know
    • Center of Experimental Cynology
Re:Българска история
« Отговор #4 -: 01.01.2011 22:24:41 »
Различни названия по света с български корен:

The More I See Of Men, The More I Admire Dogs !

Николай Атанасов - cynology

  • BGDOGFORUM
  • Потребител
  • ***
  • Публикации: 2509
  • I want to know
    • Center of Experimental Cynology
Re:Българска история
« Отговор #5 -: 01.01.2011 22:26:21 »
Волжска България:

The More I See Of Men, The More I Admire Dogs !

Николай Атанасов - cynology

  • BGDOGFORUM
  • Потребител
  • ***
  • Публикации: 2509
  • I want to know
    • Center of Experimental Cynology
Re:Българска история
« Отговор #6 -: 01.01.2011 22:28:08 »
Котловината Тарим, едно от предполагаемите места на зараждане и тръгване на българите:

The More I See Of Men, The More I Admire Dogs !

Николай Атанасов - cynology

  • BGDOGFORUM
  • Потребител
  • ***
  • Публикации: 2509
  • I want to know
    • Center of Experimental Cynology
Re:Българска история
« Отговор #7 -: 01.01.2011 22:30:27 »
Миграционни процеси при хунорите и българите. Една от теориите, която свързва българите с хуните:

The More I See Of Men, The More I Admire Dogs !

Николай Атанасов - cynology

  • BGDOGFORUM
  • Потребител
  • ***
  • Публикации: 2509
  • I want to know
    • Center of Experimental Cynology
Re:Българска история
« Отговор #8 -: 01.01.2011 22:32:00 »
Велика България при цар Симеон:

The More I See Of Men, The More I Admire Dogs !

Николай Атанасов - cynology

  • BGDOGFORUM
  • Потребител
  • ***
  • Публикации: 2509
  • I want to know
    • Center of Experimental Cynology
Re:Българска история
« Отговор #9 -: 01.01.2011 22:56:56 »
Миграционни процеси при източно славянските племена според хроника от 900 г. Сл. Хр.:

The More I See Of Men, The More I Admire Dogs !

Иван Панайотов - vano

  • BGDOGFORUM
  • Потребител
  • ***
  • Публикации: 3697
    • www.bgdogs.net
Re:Българска история
« Отговор #10 -: 01.01.2011 23:11:01 »
Много хубава тема. В момента точно чета една книга по темата:

Древните българи - факти, хипотези, измислици - от Васил Ат. Василев

Засега прочетеното ми харесва, защото не се налага някакво мнение от автора, а просто са показани разлините хипотези по всеки един от въпросите, отнасящи се за древните българи, от възникването им като етнос, до идването им на Балканите.
Само две неща са безкрайни - Вселената и човешката глупост, като за първото не съм сигурен.
Алберт Айнщайн

Николай Атанасов - cynology

  • BGDOGFORUM
  • Потребител
  • ***
  • Публикации: 2509
  • I want to know
    • Center of Experimental Cynology
Re:Българска история
« Отговор #11 -: 01.01.2011 23:21:51 »
Поместената по-долу статия е от д-р Петър Голийски.
В момента има теоррии, които са противоположни на изложеното от д-р Голийски, но това не прави материала му по-малко стойностен.



Българите и техният дълъг път от Тян Шан до Европа
Петър Голийски


Първа част

Макар и да сме народът, който единствен в Европа е запазил етническото си име и названието на страната си непроменени от времето на заселването си на Балканите, ние продължаваме да бъдем срамно невежи по отношение на най-древната си история...

В сърцето на Азия

За най-старите обиталища на българите в Азия сведенията са оскъдни и за съжаление твърде епизодични. Въпреки това старателното им издирване може да разкаже все нещичко за най-древната ни история.

Първи по важност са китайските извори, макар че те обхващат един твърде късен период. В тях българите фигурират под имената Булуочжи/Булуодзи, Полюхан/Полуохан/Булюхан/Булудзян и Булуген. Повечето форми са засвидетелствани в лични имена. По думите на учения Санпин Чен, познавач на старата китайска историческа книжнина, всички тези варианти отговарят на едно и също етническо име: българи. За пръв път те са споменати във връзка със събития от IV век и са представени като остатък от старата Хунска конфедерация от Централна Азия. Остатък само в политически, но не и в етнически и езиков смисъл. Самите китайски извори подчертават европеидния расов тип на българите/булуочжи, познанията им по земеделие и непокорния им дух. Териториите, обитавани от тях, са обхващали района около източнотаримските градове Турфан и Дунхуан (днес в провинция Синдзян), в стари времена населяван от хора от европеидната раса, и района северно от планината Тян Шан, вероятно около днешния град Бешбалик.
Друго сведение за по-ранен период, отново локализиращо българите като население от Таримския басейн около планината Тян Шан, е оставено от живелия през XIII век арменски историк Степаннос Орбелян. Той съобщава, че около 240 г. в страната на халандурите (или хайландурите), тоест уногундурите, намираща се в Китай (всъщност в Таримския басейн, днес основно зает от пустинята Такламакан), избухнали размирици и група победени бегълци се установяват няколко години по-късно в Армения, където дават началото на прославения аристократичен род Мамиконеан. За тези събития разказват и по-ранните арменски автори Мовсес Хоренаци и Себеос.

Друго сведение за българите в днешен Западен Китай, макар и много по-късно, принадлежи на руския историк от XVII век Андрей Лизлов. Той посочва 4 страни, които се намирали "близо до Индия": Аргон, Арсатер, Аниа и Белгиана. Аргон всъщност е таримската град-държава Арги (Карашахр), името Арсатер е идентично на самоназванието на тохарското население в Тарим – арси, което означава "бели, сребристи, блестящи" и по смисъл е идентично с превода на името “българи”. Страната или планината Белгиана (страната на българите) по други източници също е локализирана в Таримския басейн, между планините Тян Шан, Памир и Хиндукуш.

Други податки за най-старите землища на предците ни в района на Тарим са редица сходства между говорените там индоевропейски диалекти (т.нар. тохарски А и Б езици) и български диалектни и книжовни думи. Думи като ватаф/ватах, вик, врът (градина), крамарин (болярин, управител), кукер, кукнувам/чучвам (клякам, сядам), кънтя, кръш (стръмно място), лик, мушкам/муша, фрът (старобълг. "брадва"), цака (начин, метод), цапвам, цоцам/цукам (пия) и много други имат близки тохарски паралели. Важно е да се посочи, че тохарският А и Б са индоевропейски диалекти, които обаче са близки не до околните индоирански езици, а на първо място до балто-славянските, келтските и германските езици, както и до тракийския, илирийския и арменския. По-късно, смесвайки се по своя път на запад с иранци от Средна Азия и Източна Европа, и с хуни, към изконния си тохарски език българите добавят и много ирански заемки, както и определен пласт военно-административна терминология от тюркски произход. Но запазват своите индоевропейски етнически и езикови характеристики. И може би именно това се оказва причината от IX век насетне езиците на българи и славяни на Балканите да се слеят безболезнено, защото вероятно те са били близки.

Първата миграция на българите на запад от Тян Шан по всяка вероятност се осъществява в рамките на преселението на индоевропейските племена, наречени в китайските извори с името юечжи, а от гръко-латинските автори – асиани, пасиани, сакарауки и тохари. В последната четвърт на II век пр. Хр. те навлизат на територията на днешен Афганистан и ликвидират тамошното Гръко-бактрийско царство. Век и половина по-късно най-силното юечжийско племе основава мощната Кушанска империя, просъществувала до IV век.

В следващите столетия българите в Бактрия/Тохаристан и Согдиана (днешните Северен Афганистан и Таджикистан) почти постоянно са скрити за тогавашните историци и географи под политическото върховенство на Кушанската империя. Въпреки това отделни сведения за тях са достигнали до нас.

Най-ранното принадлежи на големия географ Птолемей, който около 170 г. сл. Хр. споменава народ, наречен Borgi, обитавал земите около Херат в днешен Западен Афганистан, явно откъснал се от основния масив по поречието на Аму Даря. На една антична карта с век по-стара от Птолемеевото сведение боргите отново са поместени в същия район. Много по-късно, в 972 г., анонимната персийска география "Худуд ал-Алам" помества в приблизително същия район селището Б.лхари, днес известно като Фалхар.

Още по-интересно е сведението, оставено от писалия преди 885 г. арабски автор Ибн Хордадбех. Имайки достъп до старите сасанидски архиви, той изброява кои средноазиатски владетели към 239 г. персийския цар Ардашир I Папак бил направил свои васали след полуразпадането на Кушанската империя. Сред тях е и един Бурджан-шах, т.е. български цар, доколкото старото персо-арабско название на българите е бурджан. Неговите владения се намирали около днешните северноафганистански градове Хулм, Ишкашим, Кундуз и Баглан, югоизточно от Балх.

В съставения в 354 г. т. нар. "Анонимен римски хронограф" българите са споменати отново в приблизително същия район – около Ин¬дия.

Не по-малко интересни сведения за българите в Средна Азия е оставил в края на VII век големият арменски географ и енциклопедист Ананиа Ширакаци в своята география "Ашхарацуйц" ("Светопоказател"). Описвайки етническата ситуация в земите на днешните Афганистан и Таджикистан, и съчетавайки старите сведения на Птолемей с такива за средата или първата половина на VI век сл. Хр., арменският географ на два пъти споменава българите под името "народа булх" и "народа бушх". Втората форма се дължи на грешка при по-късните преписи на “Ашхарацуйц”. В единия случай българите са представени като стар народ от Средна Азия (от кушанско време), а в другия – като новодошъл етнос, заселил се северно от река Аму Даря заедно с хефталитите, алхоните и валхоните (вархоните). Втората група българи се появява западно от Памир в периода 390-420 г., изселвайки се от земите на Таримския басейн, подгонена от бързо засушаване. Точно по същото време китайските извори документират рязък демографски срив в Северен и Западен Тарим. Мигриращите таримски българи, възпозвайки се от напредването на войнствените хефталити, се установявят в района на днешен Таджикистан и около Ташкент – столицата на Узбекистан. За това свидетелства директно през XIII век арменският автор Вардан Аревелци, който помества "страната на булгхарите" именно около Ташкент. Дори в една своя добавка към превода си на "Хронография" на Михаил Сирийски Вардан сочи, че българите са били ако не главният, то поне вторият по значение и влияние народ в могъщата Хефталитска империя, оцеляла на политическата карта на Средна Азия чак до 563 или 567 г. и в периода 484-535 г. превърнала в данъкоплатец Сасанидска Персия. В своя апогей около 500-510 г. Хефталитската империя владее старите области Согдиана и Тохаристан (Бактрия), Западен Тарим, по-голяма част от днешен Пакистан и Кашмир в Северозападна Индия. В 563 или 567 г. тази империя е унищожена от комбиниран удар на персите и тюрките.

В първата четвърт на V век заплахата от навлизането на хефталитите западно от Памир принуждава посткушанските държавици от земите на днешен Афганистан да се обединят под властта на княз Кидара, дал името на една просъществувала около половин век държавна формация, известна като Кидаритско царство. В него старите български заселници от II век пр. Хр. са играели толкова важна роля, че след разгрома на Кидаритското царство от перси и хефталити в 466 г. една група от тях се изселва към Източен Кавказ, където два века по-късно Ананиа Ширакаци ги регистрира под името Чдар-болкар (Кидаритски българи). Друга група кидаритски българи бяга на североизток в Южен Хиндукуш и Западен Тибет, и основава към края на V или началото на VI век държавата Болор. Нейното население са вторите булхи, записани от Ананиа Ширакаци и принадлежащи към старото население на Тохаристан. Тази държава оцелява чак до средата на IX век.
The More I See Of Men, The More I Admire Dogs !

Николай Атанасов - cynology

  • BGDOGFORUM
  • Потребител
  • ***
  • Публикации: 2509
  • I want to know
    • Center of Experimental Cynology
Re:Българска история
« Отговор #12 -: 01.01.2011 23:24:40 »
Много хубава тема. В момента точно чета една книга по темата:

Древните българи - факти, хипотези, измислици - от Васил Ат. Василев

Засега прочетеното ми харесва, защото не се налага някакво мнение от автора, а просто са показани разлините хипотези по всеки един от въпросите, отнасящи се за древните българи, от възникването им като етнос, до идването им на Балканите.

Да, хубава книга, защото те кара да мислиш, да търсиш и да си изграждаш мнение, а не да ти бъде натрапвано такова.
The More I See Of Men, The More I Admire Dogs !

Николай Атанасов - cynology

  • BGDOGFORUM
  • Потребител
  • ***
  • Публикации: 2509
  • I want to know
    • Center of Experimental Cynology
Re:Българска история
« Отговор #13 -: 01.01.2011 23:28:31 »
Един малко по-лековат материал, който по мое скромно мнение трябва да се приема повече емоционално - със сърцето, отколкото разумно - с главата.


Защо е гордость да си Българинъ или назадъ къмъ величието
на Българския Духъ и на Българското племe

Знаете ли, че?

Има само един народъ на Балканите, чиято племенна прослава сияе съ историческия блясъкъ на подвига и съ свещения пламъкъ на просветата. Този народъ е българският  – войникъ и просветителъ, боецъ и мислителъ, победителъ и творецъ.
Най-старото име на Българите е “Богари”, които са прями потомци на царските скити и сармати, огнени почитатели на Слънцето, които са живяли и сега продължават да живеят въ областта Тракия или Ария.
Основаването на Царството на Българите около двете страни на Дунава споредъ “Именника на българските Царе” почва презъ 117 год. и води началото си отъ Халдея.
Гордей се Българино, работи и бъди готовъ да жертвашъ себе си за величието на нацията ни. Така, както са работили и загивали нашите бащи, деди и прадеди, които са служили преди всичко на единъ заветъ - заветътъ на нашите Царе и на нашата собствена държава !
Още преди Царь Симеонъ I Българите са създателите на военното седло, калпакъ и някои военни униформи- ботушите, пояса и палатката.
Въ приготовлението на млечни продукти и произведения, особено на кашкавала, българите са първоучители на балканските народи.
Героизмътъ на Българина е най-голямата негова историческа и расова добродетель. Никога български Царь не е бил пленяванъ, напротивъ българите са пленявали трима императори, двама ромейски и единъ латински. Гърция и Византия са фалшифицирали нашата и чуждата история. Пишеха, че ние българите сме дошли отъ Русия през 7-ми век на Балканите и сме се претопили!..
Знаменитият френски историкъ Масперо открива въ Египетската хроника, че тридесет века преди Христа днешниятъ европейски материкъ се е населявалъ отъ единъ елементъ, когото старите египтяни наричали Унобългари.  Българите, които идели отъ Болгъ-Ария, т.е. от Двуречието на реките Тигъръ и Ефратъ или Месопотамия, една част отъ тяхъ заседнали за няколко века въ Мала Азия  и тамъ основали древните български царства, Кумания, Мидия и Троя. Българските историци би трябвало да знаятъ, че Князъ Исперихъ е царувал 37 години въ Унгария / Панония / и 23 години въ Дунавска България, оттамъ идва и великият Князъ – Страшния Крумъ.
Бащата на Князъ Кубратъ- Грейтесъ, е произлизал отъ Династията на рода Дуло и е правнукъ на Князъ Авитохолъ и Атила.
“Именникът на българските Царе” почва отъ Халдея и Князъ Авитохолъ, който произхожда отъ Болгъ-Ария или отъ старото българско Царство, чиято Династия е царувала триста години. Князъ Атила – Царятъ на Унобългарите изкарва своя произход отъ библейския Ной и е билъ 31-ят наследникъ на Царь Болгъ отъ Ария.
Споредъ куниграмата на Царь Саргонъ Асирийски, която се пази въ Берлинския музей, царувалъ въ 7-ми век преди Христа, пише, че 350 български царе са царували преди него въ Царството на Болгъ-Ария – Месопотамия.
Въ Зографската българска история , която се пази въ Света Гора – Атонъ, четемъ: ”Князъ Илирикъ е първиятъ български Царь, който е царувалъ въ областта Тракия, близо 1000 години преди Христа, народа и земята си той е нарекъл на свойто име- Илирийци. По-късно, около 6-ти векъ пр.Хр., българскиятъ Царъ Болгъ, синъ на Царь Коледъ, след като е завладялъ целия Балкански полуостровъ, нарича народа си на своето име – Болгари.
 А историкътъ д-р Ганчо Ценовъ доказва, че Балканскиятъ полуостровъ се е населявалъ още преди Христа отъ племена на единъ и същи народъ. Те са: Хети, Траки, Зиези, Кумани, Мизи, Мирмидони, Кимери, Македонци.
По-късно се споменаватъ въ същите места като Уни, Българи, Германци, Склавени, все отъ единъ и същъ произходъ. Тия племенни имена са родствени по език, нрави и обичаи, и те са съставлявали като единъ народъ, като една държава, която е граничела на югъ до Босфора, Беломорието, Солунъ и Тесалия, на западъ до Адриатическо море, която обхваща цяла Македония и Унгария, на северъ е граничела до Карпатите, на изтокъ –  Черно Море. По такъв начинъ Стара България въ ония  времена е съществувала като многобройна племенна маса - трудолюбива, войнствена и неустрашима.
При царуването на Князъ Кубратъ Българската империя се е намирала на степенъ на могъщество, каквато е имала по времето и управлението  на българските Царе – Октаръ, Руа и Атила. Царството на Царь Кубратъ е обхващало Сърбия, Босна, Унгария, Илирия, Тракия и Македония.
Българите са били родоначалници на браминските родове и въ същото време се наричатъ “синове на Слънцето”. Думата Арийци , Ари или Ария, означава човекъ благороденъ, почтенъ, благородна Раса. Първенците въ Тракийската область се наричали Ари и най-старото име на Тракия е било Ария. Ари са се наричали всички тракийски племена.
 Цани Гинчевъ доказва, че Персите и Кюрдите са Траки / Арийци / , преки потомци на цяла Европа, отъ които произхожда българския народъ.
Знаменитият френски историк Лебо казва: ”Всички народи, стари или млади, произхождат отъ силната и могъща Унобългарска нация, която не може да смесваме съ турците, монголите и маджурците”.
Въ “Летописите на руските царе” е казано, че Княгиня Олга, съпруга на руския Царь Игоръ е била българска княгиня отъ градъ Плиска, внучка на българскиятъ Царь Борисъ I. Отъ 912 до 969 год. Великата царица Олга или Елена е управлявала руската държава и обединява всички руски племена. Въвежда християнската вяра въ Русия и тя е първата руска светица.
Днешниятъ пречупен кръст /свастиката/ го намираме въ Старобългарските шевици, килими и тавански резби. Открита е въ гроба по дрехите на българския Царь Калоянъ, като символ на царски знакъ, която е била изработена отъ златна сърма и коприна. 
Древните историци Енодий и Йорданъ наричатъ българите “голямо, буйно и непобедимо племе”.
През 3-ти век, Костадин Велики, българинъ, родомъ отъ градъ Нишъ, съ българска войска се възцарява на римския престолъ. Въвежда официално християнската вяра въ Източната римска империя, прави селцето Бизантионъ  столица на Царството си и го нарича съ българското име Царе-вградъ или Цариградъ, а майка му Царица Елена открива въ сметището на градъ Йерусалимъ кръста, на който е бил разпънат Иисусъ Христосъ.
В 518 година на ромейския тронъ се е възкачил българският генералъ Юстинъ I. Също и неговиятъ внукъ, българинъ по произхождение, е управлявал Византия като император Юстиниянъ I в продължение на 38 год. Византийският император Зенонъ моли българите за помощъ въ борбата срещу готите още въ 5-ти векъ.
Географът Мойсей Хоремски пише, че българите са  населявали Северния Кавказъ още 120-та година пр. Хр.
Френският професор Анри Мезонъ доказва, че въ жилите на Наполеонъ Бонапартъ е текла буйна струя българска кръвъ.
Старите турски историци хвалеха българката за нейните добродетели, а пътешественикът К.Челеби пише: ”Толкова земя пребродихъ, но никъде не видяхъ другъ народъ съ толкова чисти къщи, ястия, хубави носии, кърпи и гердани, както въ България и Унгария.”
“Азиатските древни народи и европейските историци, начело съ историка Гибонъ – казва Гаврилъ Кръстевичъ- имаха Унобългарите за велики влъхове или мъдреци.” Йогите са вярвали, че тези святи люде са имали тайна да правят, когато искатъ да вали снягъ, градъ или дъждъ, да веятъ силни ветрове чрезъ магическото действие на камъка Gizi (гизи), за да не би неприятелятъ да имъ прави набези и нашествия въ земите имъ.
Отъ «История Българска» на Гаврилъ Кръстевичъ ние узнаваме, че Българите са потомци на белите Уни  на Атила. Тези Уни говорят Скитски или Български езикъ. За пределите на Царството на Унобългарите Кръстевичъ посочва: на югъ – Кавказките планини; на изтокъ народите Алани и Каспини до Каспийско море; на западъ – отъ Азовско море до Донската область и по-нагоре, на северъ – отъ реката Донъ  до Ледовития океанъ.
Днес Югоизточна Македония и цяла Тракия са обезбългарени. Следва ли отъ това българският народъ да се откаже отъ тези земи, които единствено водятъ България на Бяло море? Хората се раждат и умират, но земя не се ражда. За тая наша Южна земя трябва да се готвимъ въ името на бъдещето на подрастващите наши поколения. Природата е определила България и Тракия да съставляват една творческа сила, обаче политиката е нарушила това нейно определение. Безъ Одринъ и Кавала българскиятъ народъ не може да владее Егейското крайбрежие. И въз основа на чл.48 отъ  Договора за миръ презъ 1919 г. , България има право да иска естествените изходи, както са очертани те отъ реките, излизащи отъ Родопа и Рила към Бяло море. И тъй България има да взема отъ всичките си съседи територии, за които българскиятъ народ е водил четири войни. Господь Христосъ е казал: «Докъдето е капнала българска кръвъ, българско ще бъде.» Богъ–Отецъ е обещалъ, че Санъ-Стефанска България отново ще възкръсне и ще се разшири до трите морета.
Германскиятъ историкъ Фелмелайеръ след грижливо изследване, презъ 1829 г. пише: »Новите гърци не са нито чисти, нито смесени потомци на старите елини, а са синове на погърчени българи. На местото на старите елини сега живее народъ отъ българско потекло и отъ рода на великото елинско племе е останала само една сянка.»
Така историята доказва, че българскиятъ народъ е единъ отъ най-героичните, просветените, честните и трудолюбивите на земята и ние  няма защо да се срамуваме да се наричаме Българи.
И дълги години въ ръцете на Провидението, ние българите сме били ”чукъ надъ главите на народите” – народъ, избранъ на земята за наказание на князете земни”.
И където сме минали и живяли сме основали царства и народи.
Ненапразно историкътъ Херодотъ възкликва: ”Наистина българите са надъ всички по умъ велики, а по тяло горди”. Аминъ или Омъ.
The More I See Of Men, The More I Admire Dogs !

Николай Атанасов - cynology

  • BGDOGFORUM
  • Потребител
  • ***
  • Публикации: 2509
  • I want to know
    • Center of Experimental Cynology
Re:Българска история
« Отговор #14 -: 01.01.2011 23:34:43 »
И кратък откъс от една друга книга:

ИСТОРИЯ НА ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО
СТИВЪН РЪНСИМАН

ПОСВЕЩАВА СЕ, С НЕГОВО ЛЮБЕЗНО СЪГЛАСИЕ, НА БОРИС III, ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ

Специално за настоящото издание
   Преди повече от петдесет години, с привичното за младостта безразсъдство, направих опит да напиша история на Първото българско царство. Дръзко начинание. Спомням си, че проф. Мутафчиев ме посъветва категорично и не твърде любезно да не се захващам с българската история. Пречка била не само младостта ми, но и моята принадлежност към регион на света, където липсвала основа за разбиране на тази проблематика. Навярно е бил прав. От друга страна, радвах се на подкрепата и насърчението на един още по-изтъкнат историк, проф. Златарски; ето защо бих искал да започна, като му отдам дължимата почит. Именно той според, мен поставя солидната основа на българската историография. Задълбочен учен със завидна широта на... и така нататък в продължение на 125 страници.
The More I See Of Men, The More I Admire Dogs !