Историята на Лазар, една тъжна история!Когато Ани го среща, той е болен, много изплашен и много тъжен. Лапата му е възпалена, очите инфектирани. Страхува се от всички и от всичко. Но Ани е покорена не само от красотата му. Вижда в очите му нещо необикновено, нещо, което дори в човешките очи трудно може да се намери. Благородство и мъдрост. Мъдрост, трупана от поколенията. И тя се заема с него. Бавно, стъпка по стъпка и с много обич. Постепенно момчето оздравява, започва да играе и следва с обич и доверие своята човешка приятелка.
Лазар е безобиден и много добър.
Но кои сме ние, хората?!?!?!.....
Един ден......
Прекрасните му очи са затворени завинаги. Двукрако изчадие го е отровил....
Ани пише: "Господ е новият стопанин на Лазар. Тичай, момче сред Божиите стада, тичай на воля, там където никой не може да ти навреди."
И му посвещава клип.
https://www.youtube.com/watch?v=tt8asEAbzpIА Пламен Ботев - Горан пише за него стихотворение.
Откакто помним се в света...
сърцето ни жадува любовта...
С очи я търсим и безброй слова,
понякога и в пълна тишина.
Ключ е Любовта...
ключ към мъничка врата...
врата към доброта...
затворена във нашите сърца.
И тогава...идваш ти.
Незнайно как... и откъде.
Пратеник жадуван ...
от човешкото сърце.
Лежиш си кротко на зелената трева...
а мисията ти велика...
е вече в ход сега.
Разговор започваш със...страха.
Да...страха.
Ами сега...ами ако това, или пък онова.
В разговора ненадейно се намесва..., мъничка ръка.
Протяга се сърдечно...,милва косматата глава...
Ти с очите и говориш в пълна тишина...
само близваш доверчиво...
и въздишаш с лекота.
Страха го няма в детската душа.
Душа с душа се припознава..
в този миг...сега.
Любовта врата отваря...
в човешките сърца.
Събудени и живи...
крещят ..-Благодаря.
Даже без да знаят,че цената на доброто..
плаща се с тъга.
Почивай в мир Лазаре..почивай в мир.
