Автор Тема: Стандарт на Дого Аржентино  (Прочетена 4980 пъти)

Иван Панайотов - vano

  • BGDOGFORUM
  • Потребител
  • ***
  • Публикации: 3697
    • www.bgdogs.net
Аржентински дог
(Dogo Argentino)



FCI номер на стандарта:  292 от 29.01.1999 г.
Произход: Аржентина
Дата на публикация на валидния оригинален стандарт: 29.01.1999 г.
Предназначение на породата: Ловно куче за едър дивеч.
Класификация по FCI:  
Група   2 - Пинчери и шнауцери, молосоидни породи, швейцарски планински и пастирски кучета, и други породи
Секция   2 - Молосоидни породи
Подсекция  1 - Тип мастифи

Без работни изпитания       

Кратко историческо резюме:
Тази порода произхожда от провинция Кордоба, която заема средната част от територията на страната. Неин създател е д-р. Антонио Норес Мартинес, произхождащ от типичното за тази провинция семейство, по професия хуманен лекар. Силната любов към кучетата, завещана му от неговите деди, е причина за полагането на основите и създаването през 1928 година на нова порода и изработването на съответния стандарт към нея, наречена дого аржентино. Неговият труд се състои в методично кръстосване на различни чисти породи с бойно куче на Кордоба, което се отличава със сила и мощ, но с нестабилна психика, получено чрез кръстоска на мастиф, булдог и бултериер, много познато и ценено през тази епоха на фанатични и ожесточени борби с кучета. Благодарение на къртовска работа, интензивна селекция и основно изучаване на характерите на различните поколения, той постига формирането на първата фамилия. По своя произход кучето от тази порода е създадено да бъде нещо повече от куче за борба. Поради голямата си страст към лова д-р. Мартинес използва тази порода и за лов, по време на който кучетата демонстрират, че притежават качества за тази цел. По този начин породата дого аржентино много бързо се превръща в едно изключително "куче за лов". Тази метаморфоза е налице и до днес, независимо че са минали толкова години от създаването на породата, да бъде куче с изключителна подвижност и да демонстрира, че е един изключителен екземпляр за компания и верен, и непреодолим защитник на този, който го обича. Неговата сила, упоритост, силно развито обоняние и безстрашие го правят несравним, на фона на другите екземпляри от глутницата ловни кучета, за лов на глигани, южноамерикански диви свине, пуми и други животни, които нанасят щети на развитието на скотовъдството и земеделието, достатъчно добре развити на територията на Аржентина, благодарение на обширните пасища, с които е богата тази страна. Качествата като разбирателство и решителност, превъзходна мускулатура, характерна само за атлетите, го правят идеалното куче, което може да издържи на всякакви трудни преходи на големи разстояния, при всякакви атмосферни условия, като при това е в състояние да ловува.
На 21 май 1964 година тази порода е призната от Федерацията по кинология на Аржентина и от Земеделскто дружество на Аржентина, които започват да създават нейната Родословна книга. Точно на 31 юли 1973 г. породата е призната от Международната федерацията по кинология, като първата и единствена порода на Аржентина, благодарение на неимоверните усилия на Аугустин Норес Мартинес, брат и продължител на делото на създателя на породата.

Общ вид:
Молосоид от нормален тип, мезоморфик и макроталик, в рамките на желаните пропорции без да е с гигантски размери. В този аспект то е хармонично и много силно, благодарение на мощната си мускулатура, която прозира през солидната и еластична кожа, прилепнала към тялото посредством не много отпусната подкожна тъкан. Движенията му са спокойни, но решителни. Показва интелект и бързи, и правилни реакции, издаващи намерението му при движение, и подчертавщи веселият му характер. То е вярно и сърдечно по природа. Цветът му е със забележителна белота. Физическите му данни го правят наистина атлетично.

Важни пропорции:
Като мезоморфно животно, нито една част не се откроява от цялото тяло, което е хармонично и пропорционално. Мезоцефална, неговата муцуна трябва да бъде толкова дълга колкото черепа. Височината при холката е равна с тази на крупата. Дълбочината на гърдите е равна на 50% от тази при холката. Дължината на раменно-седалищната част на тялото надвишава с 10% височината при холката.

Поведение и темперамент:
Весело, жизнено, любвеобилно, лесно за обучение, лае рядко, добре съзнаващо своята сила. Никога не трябва да е агресивно. Тази черта от характера трябва строго да се спазва. Неговата естествена роля на доминиращо куче, особено добре изразена при мъжките, се пробужда винаги при битките за територия с кучета от същия пол. На лов е ловко и тихо, смело и издръжливо.

Глава:
Мезоцефален тип, създава впечатление за сила и мощ, без остри ъгли или фини заоблености. Горната линия е леко вдлъбнато-изпъкнала: изпъкнал череп, вследствие на изпъкнали дъвкателни мускули и тилна област, и леко вдлъбнат профил на муцуната. Силната мускулатура придава сводеста форма на мястото на свързване на главата и шията.
Черепна област:
Череп: Компактен, изпъкнал в посока от черепа към носа и напречно. Скулите са доста изпъкнали, образувайки широка слепоочна вдлъбнатина, която позволява изразеност на добре оформените слепоочни мускули. Изпъкналостта на окципиталната кост е покрита с добре развити тилни мускули. Медиалната бразда е слабо изразена.
Стоп:Умерено изразен, намиращ се между леката вдлъбнатина на муцуната и изпъкналостта на черепа. От страни той видимо определя профил подобаващо подчертаващ надочните дъги.
Лицева област:
Със същата дължина като на черепа.
Носна гъба: Черна, с широко отворени ноздри. Леко повдигната напред, достигаща леката вдлъбнатина на профила на муцуната. Погледната отпред, предната линия е права и перпендикулярна на края на челюстта.
Муцуна: Мощна, леко по-дълга, отколкото дълбока, добре развита на ширина. Отстрани е леко скосена и леко вдлъбната, което е присъща характеристика на дого аржентино.
Устни: Умерено месести, къси и стегнати. За предпочитане е краищата на устните да са пигментирани в черно.
Челюсти и зъби: Челюстите са здрави и добре поставени, без издаденост нито на горната, нито на долната челюст. Горната и долната челюсти се срещат леко и правилно. Силата на захапката е максимална. Зъбите са големи, добре развити, правилно подредени, здраво закрепени, с бял цвят, без кариеси. За предпочитане е наличието на всички зъби. Хомогенността на зъбната редица е от приоритетно значение. Захапката е клещовидна, но ножичната захапка е приемлива.
Бузи: Широки и леко плоски, без гънки, изпъкналости или вдлъбнатини, покрити с дебела кожа.
Очи: С тъмно кафяв, лешников цвят, защитени от клепачи, чиито краища за предпочитане е да са пигментирани в черно. Наличието на частично депигментиране няма да се третира като наказуем недостатък. Двете очи са добре раздалечени. С бадемовидна форма, средно високо разположени, те са с внимателно и живо изражение, което понякога може да стане остро и неукротимо, особено по отношение на други мъжки кучета.
Уши: Високо и странично поставени на главата, ушите са доста раздалечени едно от друго, заради широкия череп. Породено от функциите на кучето и неговият произход ушите трябва да се купират и носят изправени. Те са с триъгълна форма, с дължина ненадминаваща 50% от дължината на естественото ухо. Ако не се купират, ушите са със средна дължина, широки и месести, плоски и заоблени в краищата си. Козината е малко по-къса, отколкото върху останалата част на тялото. Върху ушите може да има малки петънца, които няма да бъдат санкционирани. Естествените уши се носят клепнали и добре прибрани към задната част на бузите. Когато кучето е нащрек, ушите могат да бъдат носени наполовина изправени.

Шия:
Със средна дължина, силна и права, с добра мускулатура, леко извита нагоре в профил. Шията има форма на пресечен конус. На мястото на свързване с главата, мускулатурата образува арка, която скрива всички костни издатини в тази област. Тя е свързана хармонично с гръдния кош, образувайки широка свръзка с гърдите. Покрита е с еластична и твърда кожа, която покрива малко по-отпуснатата, в сравнение с останалата част на тялото, подкожна тъкан. По гърлото се наблюдават леки гънки, без да са изразени. Тази особеност е основна, относно функционалните способности на кучето. Козината по шията е малко по-дълга, отколкото по другите части на тялото.

Тяло:
Дължината на тялото, измерена от върха на рамото до седалищния израстък, надминава с около 10% височината при холката.
Горна линия: Равна. Холката и върха на крупата са на еднаква височина. Те са и най-изпъкналите части.
Холка: Широка и здрава.
Гръб: Широк и силен, с добре развита мускулатура, която предизвиква лек наклон в посока на кръстната област.
Поясница: Солидна и прикрита от добре развитата мускулатура, която образува медиална вдлъбнатина по продължението на гръбначния стълб. Поясницата е малко по-къса от гърба и леко се издига към крупата. Развитата мускулатура, е причина част от горната линия да формира профил, който изглежда малко огънат, но това в действителност не е така, като е подчертаноно при възрастни екземпляри с напълно развити гръбни и гръбначни мускули.
Крупа: Със средна дължина, широка и мускулеста. Върха на крупата и издадеността на седалищната кост са слабо забележими. Нейната ширина е равна или малко по-малка от ширината на гърдите. Тя образува спрямо хоризонта ъгъл около 30 градуса, което води до леко наклонена назад към основата на опашката горна линия.
Гърди: Широки и дълбоки. Стернума е на нивото на върха на раменете, а долната линия на гръдния кош е на нивото на лактите. Гърдите са широки, за да предоставят достатъчно място на белите дробове. Ребрата са дълги, умерено заоблени, и се съединяват в стернума на нивото на линията на лактите.
Корем: Леко прибран спрямо долната линия на гръдния кош, но никога издължен. Силен. Мускулите на хълбоците и корема поддържат добър тонус.

Опашка:
Средно високо поставена, тя образува ъгъл от 45 градуса спрямо гръбната линия. С форма на сабя, дебела и дълга, тя достига до скакателната става, без да я преминава. При покой тя е насочена надолу. При движение се носи малко по-високо от гръбната линия и се размахва вляво и вдясно. При бързо бягане се носи на същата височина или малко по-високо.

Крайници:
Предни крайници:
Обобщено, те са много мускулести, със стабилна и солидна костна система, пропорционални спрямо размерите на кучето. Погледнати отпред и в профил, предните крайници са прави и паралелни.
Плешки: Високи и пропорционални. Много силни, с релефна и изразена мускулатура, без да бъде много солидна. Полегатостта на плешките е с ъгъл 45 градуса спрямо хоризонталната линия.
Мишници: Със средна дължина и цялостно много пропорционални. Те са силни, надарени с добра мускулатура и под ъгъл от 45 градуса спрямо хоризонталата.
Лакти: Здрави, покрити с малко по-дебела и еластична кожа, която не образува бръчки и гънки. Разположени са точно срещу гръдната стена, така, сякаш и принадлежат.
Подрамене: Със същата дължина като мишниците и перпендикулярни на хоризонталата. Със здрави и прави кости и добре развита мускулатура.
Китки: Широки, представляват продължение на подраменeтe, без костни издадености или кожни гънки.
Метакарпуси: Леко плоски, със здрави кости, скосени на 70-75 градуса, по отношение на хоризонталата.
Предни лапи: Закръглени, с къси, солидни и стегнати пръсти. Твърдите и месести възглавнички са покрити с черна кожа, с червени петънца.
Задни крайници:
С умерени ъгли. Като цяло задните крайници са силни, солидни и паралелни. Те създават впечатлението за голяма мощ, което се изисква и от функцията им – задните крайници трябва да осигуряват достатъчен тласък, за да не се нарушава типичната походка на кучето.
Бедра: С дължина, пропорционална на тялото, силни, благодарение на добре оформените, видими мускули. Свръзката с таза е под ъгъл 100 градуса.
Колене: Разположени на същата ос, като целия крайник. Ъгълът между бедрото и пищяла е 110 градуса.
Подбедра: Малко по-къси от бедрата, силни, с развити по същият (като при бедрата) начин мускули.
Скакателни стави и метатарзуси:Като цяло тарзусите - метатарзусите са къси, силни и стегнати. Осигуряват силата на тласъка от задните крайници. Скакателната става е стегната и образува ъгъл 140 градуса. Метатарзусите са солидни, почти цилиндрични и образуват ъгъл 90 градуса спрямо хоризонталата. Ако кучето има пети пръст, той не трябва да се отстранява.
Задни лапи: Приличат на предните лапи, но са малко по-малки и леко по-широки, но са със същата структура.

Походка и движения:
Пъргава и свободна. Когато кучето е възбудено, походката се променя в зависимост от причината. Става приповдигната, с бързи реакции, което е типично за породата. Крачката е спокойна. При тръс е издължена, с голямо протягане на предните крайници. При галоп, кучето влага всичката си енергия и прилага цялата си мощ. Краката оставят успоредни следи. Кучетата, които вървят раван са нежелани. Този тип походка се приема за сериозен недостатък.

Кожа:
Хомогенна, леко дебела, но гладка и еластична. Добре прилепнала по тялото, тя е много подвижна, благодарение на леко отпуснатата по структура подкожна тъкан. Тя не образува видими гънки, с изключение на областта по шията или там където подкожната тъкан е по-отпусната. Трябва да е колкото се може по-малко пигментирана, въпреки, че с годините пигментацията се увеличава. Кожа с прекалена пигментация не се приема. Предпочитат се екземпляри, при които края на слизестата устна ципа и клепачите са пигментирани в черно.

Козина:
Косъм: Стандартно къс, гладък и нежен при допир, с приблизителна дължина 1,5 – 2 см. Гъстотата и дебелината му варира според климата. При тропичен климат, косъмът е по-тънък и рядък, оставяйки пигментираните области да прозират, което не е причина за наказание. При по-студен климат козината е по-дебела и гъста. Наличието на подкосмена покривка също е възможно.
Цвят: Чисто бял. Около очите е приемливо петно с черен или тъмен цвят. Това петно не трябва да надвишава 10% от повърхността на главата. При равни качества на екземплярите, съдията трябва да отсъди в полза на чисто белите.

Размери:
Височина при холката:
Мъжки 62–68 см;
Женски 60–65 см.

Недостатъци:
Всяко отклонение от гореизложените параметри трябва да се разглежда като недостатьк, сериозността на който се оценява според неговата степен.
- Недостатъчно развита мускулатура или костна система;
- Недостатъчно пигментирана носна гъба;
- Увиснали устни;
- Малки зъби, лошо развити или с кариеси. Непълна зъбна формула;
- Прекалено светли очи. Ентропия или ектропия;
- Бъчвовидни гърди или с формата на "корабен кил";
- Плоски ребра;
- Прекалена изпъкналост на задните крайници;
- Прекалено дълга скакателна става;
- Атипична походка;
- Прекалена пигментация на кожата при млади екземпляри;
- Наличие на малки зони оцветена кожа;
- Нервност. Неуравновесеност.

Дисквалифициращи недостатъци:
- Депигментирана носна гъба;
- Издаденост на долната или горната челюст;
- Очи, сини или с различен цвят (хетерохромия);
- Глухота;
- Дълга козина;
- Повече от едно цветно петно върху главата. Цветни петна по тялото;
- Размери по-малки от 60 см и надвишаващи 68 см;
- Агресивност.

Забележка: Мъжките екземпляри трябва да имат два нормално развити тестиса, напълно спуснати в скротума.
Само две неща са безкрайни - Вселената и човешката глупост, като за първото не съм сигурен.
Алберт Айнщайн