Автор Тема: Австралийско пастирско куче  (Прочетена 4551 пъти)

Иван Панайотов - vano

  • BGDOGFORUM
  • Потребител
  • ***
  • Публикации: 3697
    • www.bgdogs.net
Австралийско пастирско куче
(Australian Cattle Dog)



FCI номер на стандарта:  287 от 01.09.1997 г.
Произход: Австралия
Дата на публикация на валидния оригинален стандарт: 15.09.1989 г.
Предназначение на породата: Както може да се предположи от името, основната функция на кучето, и тази в която то няма равно, е да контролира и води стадата от крави както в широки отворени, така и в оградени пространства. Винаги нащрек, изключително интелигентно, бдително, смело и надеждно, абсолютно посветено на своята дейност, което го прави иделаното куче.
Класификация по FCI:  
Група   1 - Овчарски и пастирски кучета (с изключение на швейцарските пастирски кучета)
Секция   2 - Пастирски кучета

Без работни изпитания       
      
Общ вид:
Общият вид е на силно, компактно, хармонично развито работно куче, със способности и готовност да изпълни възложените му задачи, колкото и трудни да са те. Съчетаните в него субстанция, мощ, баланс и здрава мускулна кондиция, трябва да придават впечетлени за голяма подвижност, сила и издръжливост. Всяка тенденция към тежаст или олекотеност е сериозен недостатък.

Поведение и темперамент:
Лоялността и защитният инстинкт на кетъл дога го правят самозван пазител на фермата, поверените му стадо и имущество.
Естествената му недоверчивост към непознати, е повод за отговорност на водача му, особено на изложбения ринг. Всяка черта на характера или структурата, несвойствена за работно куче трябва да се разглежда като сериозен недостатък.

Глава:
Главата е силна и трябва да е в пропорция с другите части на кучето, и в хармония с цялостната му структура.
Черепна област:
Череп: Широкият череп е леко извит между ушите.
Стоп: Черепът става плосък при незначителния, но определен стоп.
Лицева област:
Носна гъба: Черна.
Муцуна: Широка и добре изпълнена под очите, изтъняваща постепенно до формирането на средно дълга, дълбока и мощна муцуна, с паралелна равнина на тази на черепа.
Устни: Стегнати и изчистени.
Бузи: Мускулести, нито груби, нито изпъкнали.
Зъби: Зъбите са здрави, силни и правилно подредени в ножична захапка, горните резци плътно и точно припокриват долните. Тъй като кучето трябва да подкарва тежките говеда следвайки ги или захапвайки ги за задните краиници, зъбите, които са здрави и силни, са от особено значени.
Долна челюст: Силна, дълбока и добре развита.
Очи: Очите трябва да са овални по форма и средни на размер, нито изпъкнали, нито хлътнали и трябва да са будни и излъчващи интелект. Предупреждаващ или подозрителен отблясък е характерен когато кучето е доближено от непознат. Цвят на очите: тъмно кафяв.
Уши: Ушите трябва да са средни на размер, за предпочитане по-скоро малки, отколкото големи, широки в основата, замускулени, изправени и умерено остри, нито като "лъжица", нито като на прилеп. Ушите са поставени широко встрани на черепа, наклонени навън, чувствителни при използване и изправени когато кучето е нащрек; Ушите трябва да са дебели по структура и със сравнително окосмена вътрешна част.

Шия:
Шията е необикновено силна, замускулена и със средна дължина, разширяваща се към свръзката с тялото и без увиснала гуша.

Тяло:
Дължината на тялото от стернума, в права линия, до седалищния издатък е по-голяма от височината при холаката, в съотношение 10 към 9. Горната линия е равна.
Гръб: Здрав.
Поясница: Широка, силна и замускулена. Кучето е компактно.
Крупа: По-скоро дълга и наклонена.
Гърди: Дълбоки, мускулести и умерено широки.
Ребра: Добре извити и достигащи доста назад.
Хълбоци: Дълбоки.

Опашка:
Поставът на опашката е умерено нисък, следващ контура на наклонената крупа; на дължина опашката достига приблизително скакателната става. При покой, тя е висяща с много лека извивка. При движение или възбуда, опашката може да бъде повдигната, но при никакви обстоятелства никоя част на опашката не преминава вертикалната линия начартана през основата и. Опашката трябва да е богато окосмена (четка).

Крайници:
Предни крайници:
Предните крайници притежават здрави, закръглени кости, чак до лапите и трябва да са прави и паралелни помежду си, когато се гледат отпред.
Плешки:
Плешките са силни, наклонени, замускулени и добре заъглени с мишниците, и не трябва да са много плътно поставени до върха на холката. Въпреки че плешките са замускулени и костите са здрави, претоварени плешки и тежка предница, ще затруднят коректните движения и пълните работни способности.
Метакарпуси: Метакарпуса трябва да е видимо гъвкав с незначителен ъгъл с подрамото, когато се гледа отстрани.
Задни крайници:
Задните крайници са широки, силни и мускулести. Когато се гледат отзад, задните крайници, от скакателните стави до лапите, са прави и паралелни помежду си, нито събрани, нито поставени широко встрани.
Бедра: Дълги, широки и добре развити.
Колене: Добре оформени.
Скакателни стави: Силни и доста ниски.
Лапи:
Лапите трябва да са кръгли, с къси, силни, добре засводени и плътни един към друг пръсти. Възглавничките са твърди и добре подплатени, а ноктите трябва да бъдат къси и здрави.

Походка и движения:
Движенията са правилни, свободни, гъвкави и неуморни, като при движение плешките и предните крайници са в синхрон с мощните тласъци от задните крайници. Способността за бързи и внезапни движения е съществена. Големите натоварвания са от първостепенно значение и затова, натоварени или отпуснати плешки, изправено поставени плешки, неустойчиви лакти, глезени или лапи, изправени колене, кравешки или извити навън скакателни стави, трябва да се разглеждат като сериозни недостатъци. Когато се движи тръс лапите проявяват тенденция към събиране една към друга на нивото на земната повърхност, също както и при увеличаване на скоростта, но когато кучето е в покой те трябва да стъпват в квадрат.

Козина:
Косъм: Козината е гладка, двуслойна, с къс и гъст подкосъм. Покривната козина е прилепнала, всеки косъм е прав, твърд и плосък; така той е устойчив на дъжд. Отдолу по тялото и задната част на крайниците, козината е по-дълга и формира по бедрата слабо оформени "гащи". По главата (включително вътрешната част на ушите), по предната част на крайниците и лапите, косъмът е къс. По шията той е по-дълъг и плътен. Много дълга или много къса козина е недостатък. Средната дължина на козината по тялото трябва да е от 2,5 до 4 см.

Цвят:
Син: Цветът трябва да е син, синьо-шарен или син на лунички, с или без други петна. Допустими са черни, сини или жълтокафеви петна по главата, за препочитане равномерно разпределени. Жълтокафявото по предните крайници е до средата, като нагоре се простира по предната част на гърдите и гушата и по челюстите; по задните крайници жълтокафявото започва от вътрешната страна на бедрата, показвайки се надолу отпред на коленете и се разширява навън по външната страна от скакателните стави до пръстите. Жълтокафяв подкосъм е допустим по тялото, при условие че не се показва през синия покривен косъм. Черни петна по тялото са нежелани.
Червени лунички: Цветът трябва да е от много равномерни червени лунички навсякъде, включително и по подкосъма (нито бяло, нито кремаво), с или без тъмно червени петна по главата. Равномерни петна по главата са желани. Червении петна по тялото са допустими, но нежелани.

Размери:
Височината при холката трябва да бъде:
мъжки 46-51 см;
женски 43-48 см.

Недостатъци:
Всяко отклонение от гореизложените параметри трябва да се разглежда като недостатьк, сериозността на който се оценя според неговата степен.

Забележка:  Мъжките екземпляри трябва да имат два нормално развити тестиса, напълно спуснати в скротума.    
Само две неща са безкрайни - Вселената и човешката глупост, като за първото не съм сигурен.
Алберт Айнщайн

Николай Атанасов - cynology

  • BGDOGFORUM
  • Потребител
  • ***
  • Публикации: 2509
  • I want to know
    • Center of Experimental Cynology
Re:Австралийско пастирско куче
« Отговор #1 -: 03.08.2009 00:44:04 »
Малко лична информация за породата.
Внимание! Предмет е на авторско право и не позволявам нейното ползване без личното ми писмено съгласие. Особено от самонабедени познавачи на пастирските попроди кучета!

   
Австралийски Кетл Дог (Australian Cattle Dog, FCI No. 287)


Характерно за Австралийския Кетл Дог е, че работи упорито и неуморно, без да провява нервност. Лае изключително рядко. Породата е създадена чрез сложни кръстосвания. В основата им е австралиското диво куче динго и британската порода Смидфийлд Бобтейл. В началото на своето създаване Австралийския Кетл Дог носи името “Куинсленд Хелер”. Постепенната консолидация довежда до стандартизиране през 1903 г. Името се променя на “Австралийски Хелер”. Основният контрол на племенната работа се ръководи от кенел клуба на Нов Южен Уелс. Там се приема и настоящото име - Австралийски Кетл Дог.

Кучетата са здрави, пропорционално сложени, с височина при холката 51 см и тегло около 20 кг. Космената покривка е къса и права. Австралийският Кетл Дог предпочита да е сред стадото и не понася отглеждането като домашен любимец. Обича свободата и движението.
The More I See Of Men, The More I Admire Dogs !

Иван Панайотов - vano

  • BGDOGFORUM
  • Потребител
  • ***
  • Публикации: 3697
    • www.bgdogs.net
Re:Австралийско пастирско куче
« Отговор #2 -: 30.01.2010 12:08:09 »




Само две неща са безкрайни - Вселената и човешката глупост, като за първото не съм сигурен.
Алберт Айнщайн

Иван Панайотов - vano

  • BGDOGFORUM
  • Потребител
  • ***
  • Публикации: 3697
    • www.bgdogs.net
Re:Австралийско пастирско куче
« Отговор #3 -: 30.01.2010 12:09:10 »




Само две неща са безкрайни - Вселената и човешката глупост, като за първото не съм сигурен.
Алберт Айнщайн

Иван Панайотов - vano

  • BGDOGFORUM
  • Потребител
  • ***
  • Публикации: 3697
    • www.bgdogs.net
Само две неща са безкрайни - Вселената и човешката глупост, като за първото не съм сигурен.
Алберт Айнщайн