Автор Тема: Щастливи кучета  (Прочетена 21925 пъти)

Светла Иванова

  • BGDOGFORUM
  • Потребител
  • ***
  • Публикации: 1648
  • Обичам ви, Прекрасни Животни!
Re:Щастливи кучета
« Отговор #75 -: 24.04.2012 22:09:50 »
Чуй Тишината

За щастие дошли сме уж...на таз Земя....
но заслепени все сме и тънем в глухота...
шумът голям е от безбройните..слова...
задаваме въпроси...търсим правота.
Щастието ще намерим.
Аз вярвам във това.
Кога..словата изоставим...
и умората от мисълта...
на чуствата безбройни ..
дарим им..тишина.
Щастието ще открием ...
към него ще ни водят...
събудени в покоя..сетива.

Много красиво написано и много философски.
Но ме натъжи. 
Представих си хора духовно издигнати, добри, но много самотни. Живеещи в пещери, отшелнически...далече от  тълпата.
А там долу в градовете...там властват злобата, интригите, безумията.

Това ли е щастието?!
 :-X :-X :-X




„ХОРАТА ОЩЕ НЕ СА РАЗБРАЛИ КАКВО ЧУДО ПРЕДСТАВЛЯВАТ КУЧЕТАТА”
                                                                                       Джек Лондон

Николай Атанасов - cynology

  • BGDOGFORUM
  • Потребител
  • ***
  • Публикации: 2509
  • I want to know
    • Center of Experimental Cynology
Re:Щастливи кучета
« Отговор #76 -: 24.04.2012 22:30:00 »
Чуй Тишината

За щастие дошли сме уж...на таз Земя....
но заслепени все сме и тънем в глухота...
шумът голям е от безбройните..слова...
задаваме въпроси...търсим правота.
Щастието ще намерим.
Аз вярвам във това.
Кога..словата изоставим...
и умората от мисълта...
на чуствата безбройни ..
дарим им..тишина.
Щастието ще открием ...
към него ще ни водят...
събудени в покоя..сетива.

Много красиво написано и много философски.
Но ме натъжи. 
Представих си хора духовно издигнати, добри, но много самотни. Живеещи в пещери, отшелнически...далече от  тълпата.
А там долу в градовете...там властват злобата, интригите, безумията.

Това ли е щастието?!
 :-X :-X :-X

И на мен ми хареса!
The More I See Of Men, The More I Admire Dogs !

Пламен Ботев - Горан

  • BGDOGFORUM
  • Потребител
  • ***
  • Публикации: 372
Re:Щастливи кучета
« Отговор #77 -: 25.04.2012 22:49:08 »
Чуй Тишината

За щастие дошли сме уж...на таз Земя....
но заслепени все сме и тънем в глухота...
шумът голям е от безбройните..слова...
задаваме въпроси...търсим правота.
Щастието ще намерим.
Аз вярвам във това.
Кога..словата изоставим...
и умората от мисълта...
на чуствата безбройни ..
дарим им..тишина.
Щастието ще открием ...
към него ще ни водят...
събудени в покоя..сетива.

Много красиво написано и много философски.
Но ме натъжи. 
Представих си хора духовно издигнати, добри, но много самотни. Живеещи в пещери, отшелнически...далече от  тълпата.
А там долу в градовете...там властват злобата, интригите, безумията.

Това ли е щастието?!
 :-X :-X :-X






Във  Духовна висота...
не ще познаеш Самота...
в мир ще си живееш с твоята...ДУША...
в простотата ще откриеш...
Мъдрост...Красота...
Пръв Приятел- Чистата Съвест

Светла Иванова

  • BGDOGFORUM
  • Потребител
  • ***
  • Публикации: 1648
  • Обичам ви, Прекрасни Животни!
Re:Щастливи кучета
« Отговор #78 -: 14.05.2012 17:35:36 »
Чудих се къде да пусна този случай и заради последното изречение, реших да бъде тук.

Куче спаси четиригодишно момченце от смърт
 
Домашно куче спаси от сигурна смърт четиригодишно дете в руския град Саратов.
Историята е някак лишена от изключителност: може да се случи в която и да е точка от света. В конкретния случай тази точка е селце край Саратов, където семейството на четиригодишния Амир тихо и кротко си живеело в патриархален състав. В драматичния ден мъникът си играел на двора, зорко наблюдаван от дядо си. За беда напекло слънце и дядото задрямал. Момчето това и чакало: тръгнало на разходка, възползвайки се от неочакваната свобода, а след него изтичало домашното им куче Акбай.
Верният Акбай цяла нощ топлил детето с тялото си
Когато майка му се прибрала и вдигнала тревога, мъникът вече бил на около три километра от дома си. Истинско чудо е как в подобни случаи толкова малки деца изминават огромни разстояния, мислейки си, че знаят къде отиват. Амир стигнал до селската гора – истински руски лес, в който може да ти се случи какво ли не. На първо място – да се изгубиш. Точно това станало и с нашия герой. Той вече усетил настъпващата нощ по тъмнината и студа. Бил страшно изморен и се скъсал да плаче. Това го съборило на земята – малчуганът легнал и заспал. При ниските нощни температури в Русия през тази част на годината това означавало сигурна смърт от измръзване. Амир обаче имал късмет, защото кучето веднага легнало до него, залепило се плътно за гърба му и цяла нощ го топлило със собственото си тяло.
Амир няма по-добър приятел от бялото куче Акбай
В това време милиция и доброволци от района били вдигнати на крак и щателно претърсвали района около селото, доближавайки се все повече до онази гора. Първите следотърсачи, които навлезли в гъсталака, видели как иззад някакъв храст лъскат две очи и се чува кучешко скимтене. Вероятно чувайки човешката  реч, кучето е тръгнало да посрещне хората. Акбай започнал да ги насочва към мястото, където лежало детето. През целия път тичало между групата и момчето, а когато разстоянието съвсем се скъсило, отишло и отново легнало при него.
Спасеното момче било веднага опаковано в дрехи, които спасителите смъкнали от гърба си, и с патрулката било откарано при майка му. През следващите дни се оказало, че то даже една хрема не е хванало. Кучешката награда не се разминала – но нали всички знаем коя е най-голямата награда за едно куче? Нито кокалът, нито даже пържолата от най-чисто месо.
Кучето е истински щастливо, ако усеща, че е обичано от човека.

Източник:http://pravda.bg/%D0%BA%D1%83%D1%87%D0%B5-%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%81%D0%B8-%D0%BC%D0%BE%D0%BC%D1%87%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B5/
„ХОРАТА ОЩЕ НЕ СА РАЗБРАЛИ КАКВО ЧУДО ПРЕДСТАВЛЯВАТ КУЧЕТАТА”
                                                                                       Джек Лондон