Автор Тема: Стандарт на породата немски дог  (Прочетена 4419 пъти)

Иван Панайотов - vano

  • BGDOGFORUM
  • Потребител
  • ***
  • Публикации: 3697
    • www.bgdogs.net
Немски дог
(Great Dane, Deutsche Dogge)



а). Пясъчни;



б). Ивичести;




в). Черни;



г). Арлекин;




д). Сини.

FCI номер на стандарта:  235 от 09.08.2002 г.
Произход: Германия
Дата на публикация на валидния оригинален стандарт: 13.03.2001 г.
Предназначение на породата: Куче за компания, охрана и защита.
Класификация по FCI:  
Група   2 - Пинчери и шнауцери, молосоидни породи, швейцарски планински и пастирски кучета, и други породи
Секция   2 - Молосоидни породи
Подсекция  1 - Тип мастифи

Без работни изпитания       

Кратък исторически преглед:
Като предшественици на съвременния немски дог, могат да се разглеждат старият "буленбайсер" (булдог), както и "Hatz-and Sauruden" (ловни кучета за диви прасета), които са били среден вариянт между силния мастиф от английски тип и бързата и ловка хрътка. Терминът дог първоначално се е отнясял за голямо, мощно куче, без конкретна порода. По-късно различни имена като улмски дог, английски дог, датски дог, Hatzrude (ловен дог), Saupacker (преследвач на диви свине) и Grosse Dogge (голям дог), са класифицирали тези кучета в съответствие с големината и цвета им.
През 1878 г. седем членна комисия в Берлин, съставена от активни развъдчици и съдии, ръководена от д-р Bodinus, взела решение да класифицира всички споменати по-горе варианти като "немски догове" (Great Danes). Така се поставило началото на развъждането на отделна немска порода.
През 1880 г., по време на изложба в Берлин, първият стандарт на немският дог е вече факт. Този стандарт през 1888 г. е взет от “Deutsche Doggen Club 1888 e.V.” (Немски доген клуб, регистриран 1888 г.) и многократно е ревизиран през годините. Настоящият стандарт посреща изискванията на МФК.

Общ вид:
Немският дог, в своята благородна външност комбинира голямо, мощно и добре конструирано тяло с гордост, сила и елегантност. Със своята същност, включваща благородството, хармоничната външност и пропорционални линии, както и с изключително изразителната глава, немският дог поразява тези които го видят като благородна статуя. Той е Аполона сред кучешките породи.

Важни пропорции:
Почти квадратно построен, това касае особено мъжките. Дължината на тялото (от върха на стернума до върха на седалищния израстък) не трябва да превишава височината при холката с повече от 5% при мъжките и с 10% при женските.

Поведение и темперамент:
Приятелски настроен, любвеобилен и предан към своите стопани, особено към децата. Резервиран е към непознати. Изисква се да е уверен, безстрашен, лесно възприемчив, покорен компанион и семейно куче с висока устойчивост към провокации и липса на агресия.

Глава:
Черепна област:
Череп: В хармония с общия външен вид. Дълъг, тесен, отчетлив, изразителен. Красиво изваян, особено под очите. Надочните дъги са добре изразени, но не са изпъкнали. Разстоянията от върха на носа до стопа и от стопа до едва определената окципитална кост трябва да са колкото е възможно по-еднакви. Горните линии на муцуната и черепа трябва да са паралелни. Главата трябва да е тясна когато се гледа отпред с колкото е възможно по-широка муцуна. Мускулите на бузите са само леко загатнати и в никакъв случай изпъкнали.
Стоп: Ясно определен.
Лицева област:
Носна гъба: Добре развита, по-скоро широка отколкото кръгла, с големи ноздри. Трябва да е черна с изключение на арлекините (бели с черни петна). При тях черният нос е желан, но пеперуден нос (черен с розови петна) или с телесен цвят се приема. При сините догове цвета на носната гъба е антрацитен (разводнено черен).
Муцуна: Дълбока и колкото е възможно по правоъгълна. Добре изразени ъгли на устните. Тъмно пигментирани устни. При арлекините непълната пигментация или телесно оцветените устни се приемат.
Челюсти и зъби: Добре развити, широки челюсти. Солидна и пълна ножична захапка (42 зъба в съответствие със зъбната формула).
Очи: Средно големи с живо, приятелско, интелигентно изражение. Колкото е възможно по-тъмни, с бадемовидна форма и плътно прилепнали клепачи. При сините догове леко по светли очи се приемат. При арлекините светли очи или две различно оцветени очи са позволени.
Уши: Естествено висящи, високо поставени, със средна големина, предните ръбове лежат плътно към бузите.

Шия:
Дълга, изчистена, замускулена. Добре очертан постав, леко изтънява към главата, с извита горна линия. Носи се изправена, но леко налонена напред.

Тяло:
Холка: Най-високата точка на силното тяло. Тя се формира от върховете на лопатките, които надминават израстъците на гръбначните прешлени.
Гръб: Къс и твърд, в почти права линия, плавно преминаващ към задницата.
Поясница: Леко извита, широка и силно замускулена.
Крупа: Широка, добре замускулена. Лек наклон от кръстеца към постава на опашката, като плавно преминава в негo.
Гърди: Достига до лактите. Добре извити ребра, простиращи се далеч назад. Гръдният кош е достатъчно широк и с добре равита предна част.
Долна линия и корем: Коремът се прибира добре назад, образувайки добре извита линия с долната част на гръдния кош.

Опашка:
Достига до скакателните стави. Поставена е високо и e широка, постепенно изтъняваща към върха. В покой виси надолу с естествена извивка. Когато кучето е възбудено или се движи, опашката се носи като сабя, но не изявено над гръбната линия. Щръкнал косъм по опашката е нежелан.

Крайници:
Предни крайници:
Плешки: Силно замускулени. Дългите, полегати лопатки формират ъгъл от 100 до 110 градуса с раменете.
Рамене: Силни и замускулени, плътно прилегнали, трябва да са леко по-дълги от лопатките.
Лакти: Не са обърнати нито навътре, нито навън.
Подрамене: Силни, замускулени. Гледани отпред и отстрани, напълно прави.
Китки: Силни, стегнати, съвсем леко стоящи навън от структурата на подраменете.
Метакарпуси: Силни, прави, когато се гледат отпред, гледани отстрани, леко наклонени напред.
Предни лапи: Закръглени, добре засводени, добре вложени пръсти (котешка лапа). Ноктите са къси,силни и колкото е възможно по тъмни.
Задни крайници:
Целият скелет е покрит със силна мускулатура, която прави крупата, хълбоците и бедрата да изглеждат широки и закръглени. Силните, добре заъглени задни крайници, гледани отзад, са поставени паралелно спрямо предните крайници.
Бедра: Дълги, широки, много замускулени.
Коленe: Силни, позиционирани почти вертикално под тазобедрените стави.
Подбедра: Дълги, почти със същата дължина като бедрата. Добре замускулени.
Скакателни стави: Силни, стегнати, не са завъртяни нито навън, нито навътре.
Метатарзуси: Къси, силни, поставени почти вертикално към земята.
Задни лапи: Закръглени, добре засводени, добре вложени пръсти (котешка лапа). Ноктите са къси, силни и колкото е възможно по-тъмни.

Походка и движения:
Хармонична, гъвкава, покриваща пространство, леко пружинираща. Краката трябва да са паралелни при движение, когато кучето се приближава или отдалечава.

Кожа:
Плътно прилепнала. При едноцветните кучета, добре пигментирана. При арлекините, разпределението на пигмента основно кореспондира с петната.

Козина:
Косъм: Много къс, гъст, гладък и плътно прилягащ, блестящ.
Цвят: Немският дог е порода в три отделни цветови разновидности: Пясъчен и ивичест, арлекин и черен, и син.
- Пясъчен: Светло златисто пясъчно до тъмно златисто пясъчно. Черна маска е желана. Малки бели петна по гърдите и пръстите са нежелани.
- Ивичест: Основен цвят, светло до тъмно златисто пясъчно с черни линии, колкото е възможно по правилни и ясно определени, следващи посоката на ребрата. Черна маска е желана. Малки бели петна по гърдите и пръстите са нежелани.
- Арлекин (бял с черни петна): Основният цвят е чисто бял, за предпочитане без напръскани петънца. Чисто черни петна, добре разпределени по цялото тяло, имащи вид, сякаш са накъсани. Сиви или кафеникави петна са нежелани.
- Черен: Кехлибарено черно, бели петна са приемливи.Тук са включени и т.нар. "плащови", при които черното покрива тялото като палто (плащ) или одеало и муцуната, гърлото, гърдите, корема, краката и върха на опашката могат да бъдат бели. Тук са също така и кучета с основен бял цвят и големи черни петна наричани "платинени"
- Син: Чисто стоманено синьо, бели петна по гърдите и лапите са приемливи.

Размери:
Височина при холката:
Мъжки, най-малко 80 см;
Женски, най-малко 72 см.

Недостатъци:
Всяко отклонение от гореизложените параметри трябва да се разглежда като недостатьк, сериозността на който се оценява според неговата степен и въздействието му върху здравето и благосъстоянието на кучето.

- Общ външен вид: Липса на полов диморфизъм, липса на баланс, твърде лека, твърде тежка структура.
- Темперамент: Несамоуверено, нервно и лесно се поддава на провокация.
- Глава: Линиите на галавата не са паралелни, ябълковидна глава, клиновидна по форма глава, твърде малък стоп, твърде изпъкващи мускули на бузите.
- Муцуна: Изострена, липса на увисналост, твърде висящи устни. Горната линия на носа - вдлъбната (като чиния), изпъкнала (римски нос), с низходящ наклон в предната част (орлов нос).
- Челюсти и зъби: Всяко отклонение от правилният постав на зъбите (може да се допусне само липсата на PM1 на долната челюст). Неправилна позиция на отделен резец, твърде малки зъби.
- Очи: Отпуснати клепачи, много червен трети клепач. Светли, пронизителни, кехлибарени очи. Кристални очи или такива с различен цвят при едноцветните кучета. Твърде раздалечени или твърде събрани очи. Изпъкнали или много дълбоко поставени очи.
- Уши: Поставени твърде ниско или твърде високо. Стърчащи отстрани на главата уши или плоско лежащи.
- Шия: Къса и дебела шия, овча шия, гърлестост или твърде увиснала гуша.
- Гръб: Хлътнал, шаранов гръб. Твърде дълъг гръб. Горна линия, издигаща се към задницата.
- Крупа: Много скосена или напълно равна крупа.
- Опашка: Много дебела, много дълга или много къса, поставена твърде ниско или твърде високо, носена над гърбната линия. Опашка с форма на кука или завита опашка, а също и носена на една страна. Наранена опашка, удебелена на върха или купирана.
- Гърди: Плоски или бъчвовидни ребра. Липса на ширина или дълбочина на гръдния кош. Много силно изпъкваща гръдна кост.
- Долна линия: Недостатъчно повдигната линия на корема. Недостатъчно прибрани млечни жлези.
- Предни крайници: Недостатъчно заъгляване. Леки кости, слаба мускулатура. Поставени не вертикално.
- Плешки: Разхлабени или претоварени. Отвесна лопатка.
- Лакти: Разхлабени, завъртени навън или навътре.
- Подрамене: Склонени, удебелени над китката.
- Китки: Удебелени, подчертано слаби или огъващи се.
- Метакарпуси: Твърде скосени или твърде изправени.
- Задни крайници: Твърде силно или твърдо слабо заъглени. Кравешки скакателни стави, събрани или отворени скакателни стави при стоеж.
- Скакателни стави: Преколено големи или нестабилни.
- Лапи: Плоски, разперени пръсти, дълги. Пети пръст.
- Походка и движения: Покриване на малки пространства, липса на свобода на движенията. Често или постоянно пристъпване. Липса на координация между движението на предните и задните крайници.
- Космена покрвка: Двойна козина (груб, къс косъм), без блясък.
- Цвят:
1. При пясъчните: Сиво пясъчен, синьо пясъчен, изабела (кремав) или опушено пясъчен цвят.
1. При ивичестите: Основен цвят, сребристо син или изабела. Избелели петна.
2. При арлекините: Синьо-сиво напръскан основен цвят. Големи пясъчно-сиви или синьо-сиви части в петната.
- При черните: Пясъчно, кафяво или синьо-черен цвят.
- При сините: Пясъчен или черно-син цвят

Сериозни недостатъци:
- Темперамент: Плахост.
- Челюсти и зъби: Клещовидна захапка.
- Очи: Ектропия, ентропия.
- Опашка: Силно завита опашка.

Дисквалифициращи недостатъци:
- Темперамент: Агресия, хапане от страх.
- Носна гъба: С цвят на черен дроб; разцепен нос.
- Челюсти и зъби: Прогения, прогнатия, изкривена уста.
- Цвят: Пясъчни или ивичести кучета с бяло листо, бял гердан, бели лапи или чорапи и бял връх на опашката. Сини кучета с бяло листо, бял гердан, бели лапи или чорапи и бял връх на опашката. Дог арлекини: Бял цвят без никакво черно (албиноси), глухи кучета. Така наречените порцеланови тигри (кучета с доминиращи сини, сиви, пясъчни или ивичести петна), а също и така наречените "сиви мрамори" (кучета с основен сив фон и черни петна).
- Височина: Под минималната височина.

Забележка: Мъжките екземпляри трябва да имат два нормално развити тестиса, напълно спуснати в скротума.
Само две неща са безкрайни - Вселената и човешката глупост, като за първото не съм сигурен.
Алберт Айнщайн